Ad Config - Website header

 

Article_top

„Човекът е склонен да възприема като естествен реда, в който живее" - по този начин през 1951 г. Чеслав Милош обобщава трагичния опит на военното поколение в Европа. Големият полски писател и носител на Нобелова награда за литература пише и това: „Къщите, покрай които минава на път за работа, той възприема по-скоро като естествени скали, отколкото като дело на човешката ръка… И не може да си представи, че на улицата, която добре познава, на улицата, където дремят няколко котки, а децата са улисани в своите игри, един ден може да се появи конник, който лови хората с ласото си… Казано с две думи: той се държи като Чарли Чаплин във филма „Треска за злато", който тича напред-назад в бараката, опасно увиснала на ръба на пропастта."

Повратни времена

За европейците ЕС беше подобен, напълно естествен свят. Но това вече не е така. В края на 2016 г. мнозина европейци изпаднаха в отчаяние, тежко ударени от "Брекзит"-а и обезверени от победата на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на ЕС са отминали.

Сега, девет месеца по-късно, настроението вече е друго. Изборната победа на Тръмп и действията му в Белия дом накараха много европейци да преоткрият ценността на европейския проект. А победата на Макрон във Франция, който спечели изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че Евросъюзът получава втори шанс, от който ще се възползва по най-добрия възможен начин. Последният Евробарометър регистрира обрат в обществените нагласи в полза на ЕС и на общата валута. Окуражаващи са и икономическите показатели в Европа.

Ала въодушевлението от лятото на 2017 г. може да се окаже точно толкова мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016-а. „Звездният миг" на Макрон наистина сериозно промени настроенията в Европа, но той не реши нито един от проблемите, които в момента раздират ЕС. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще успеят да прехвърлят мост над разлома, който възникна между европейския Север и европейския Юг по време на финансовата криза. В същото време обаче има признаци, че все повече се разширява разломът между Изтока и Запада, възникнал заради бежанската криза.

Парадоксът

Според допитванията по въпроса за бежанците и мигрантите мненията на Запад и на Изток в момента сякаш леко се сближават: западните общества вече са по-угрижени и скептични, докато средноевропейците посмекчиха позицията си в сравнение с миналата година. Парадоксът обаче е в това, че тъкмо на този фон напрежението между Изток и Запад сякаш ескалира.

През миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан заяви съвсем ясно: „Преди 27 години ние в Средна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще. Сега обаче чувстваме, че ние сме бъдещето на Европа." Няколко седмици по-късно, след като във Варшава разкритикуваха плановете му за реформи на трудовия пазар, френският президент Макрон отговори с думите: „Позицията на една държава, която е решила да се самоизолира в Европа, по никакъв начин няма да застраши постигането на един много амбициозен компромис."

В обобщение можем да кажем, че, от една страна, политическите лидери на Средна Европа вече не смятат ЕС и неговите ценности за модел, достоен за подражание. От друга - фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците повод да игнорират легитимните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с основание се опасяват, че ако не бъдат съпътствани от определени политически инициативи, някои от предлаганите реформи ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските икономики.

Не е трудно да предскажем, че сблъсъкът между средноевропейските правителства, които загърбват нормите и ценностите на ЕС, и западноевропейските правителства, които загърбват интересите на Средна Европа, може да срине Евросъюза точно в момента, когато мнозинството европейци отново му гласуват доверие.

Нови стени

Хората в източната част на ЕС все още са най-горещите привърженици на Евросъюза, но въпреки това у тях вече се надигат съмнения относно предимствата на европейската интеграция. Днес между Изтока и Запада се издига не само стената, която разделя безразличието и съпричастието към съдбата на пристигащите бежанци - те са разделени и от въздействието, което отварянето на границите упражнява върху бъдещето на Източна Европа.

Дълго време хората смятаха, че тъкмо отворените граници са най-важната промяна, настъпила след 1989 година. Днес, когато милиони източноевропейци тръгват да следват, да работят и да живеят на Запад, онези, които са решили да останат в страните си, изпитват нарастващи опасения, че свободата на придвижване и на усядане в ЕС все повече отваря ножицата между доходите в различните европейски държави.

Парализирани от демографските си страхове, много източноевропейци възприемат отворените граници най-вече като шлюз, през който потенциалното благосъстояние на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат защо страните им да инвестират в образование, след като в крайна сметка от това най-много ще спечелят западноевропейските общества.

Брюксел, Берлин и Париж с пълно основание критикуват авторитарния курс, поет от някои източноевропейски държави. Те обаче не бива да използват Орбан и Качински като претекст, за да игнорират новопоявилите се страхове на Средна Европа за собственото ѝ бъдеще вътре в ЕС.

...

Иван Кръстев е директор на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Негови анализи редовно излизат в „Ню Йорк таймс". Това есе е написано специално за "Дойче веле".

 

„Човекът е склонен да възприема като естествен реда, в който живее" - по този начин през 1951 г. Чеслав Милош обобщава трагичния опит на военното поколение в Европа. Големият полски писател и носител на Нобелова награда за литература пише и това: „Къщите, покрай които минава на път за работа, той възприема по-скоро като естествени скали, отколкото като дело на човешката ръка… И не може да си представи, че на улицата, която добре познава, на улицата, където дремят няколко котки, а децата са улисани в своите игри, един ден може да се появи конник, който лови хората с ласото си… Казано с две думи: той се държи като Чарли Чаплин във филма „Треска за злато", който тича напред-назад в бараката, опасно увиснала на ръба на пропастта."

Повратни времена

За европейците ЕС беше подобен, напълно естествен свят. Но това вече не е така. В края на 2016 г. мнозина европейци изпаднаха в отчаяние, тежко ударени от "Брекзит"-а и обезверени от победата на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на ЕС са отминали.

Сега, девет месеца по-късно, настроението вече е друго. Изборната победа на Тръмп и действията му в Белия дом накараха много европейци да преоткрият ценността на европейския проект. А победата на Макрон във Франция, който спечели изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че Евросъюзът получава втори шанс, от който ще се възползва по най-добрия възможен начин. Последният Евробарометър регистрира обрат в обществените нагласи в полза на ЕС и на общата валута. Окуражаващи са и икономическите показатели в Европа.

Ала въодушевлението от лятото на 2017 г. може да се окаже точно толкова мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016-а. „Звездният миг" на Макрон наистина сериозно промени настроенията в Европа, но той не реши нито един от проблемите, които в момента раздират ЕС. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще успеят да прехвърлят мост над разлома, който възникна между европейския Север и европейския Юг по време на финансовата криза. В същото време обаче има признаци, че все повече се разширява разломът между Изтока и Запада, възникнал заради бежанската криза.

Парадоксът

Според допитванията по въпроса за бежанците и мигрантите мненията на Запад и на Изток в момента сякаш леко се сближават: западните общества вече са по-угрижени и скептични, докато средноевропейците посмекчиха позицията си в сравнение с миналата година. Парадоксът обаче е в това, че тъкмо на този фон напрежението между Изток и Запад сякаш ескалира.

През миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан заяви съвсем ясно: „Преди 27 години ние в Средна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще. Сега обаче чувстваме, че ние сме бъдещето на Европа." Няколко седмици по-късно, след като във Варшава разкритикуваха плановете му за реформи на трудовия пазар, френският президент Макрон отговори с думите: „Позицията на една държава, която е решила да се самоизолира в Европа, по никакъв начин няма да застраши постигането на един много амбициозен компромис."

В обобщение можем да кажем, че, от една страна, политическите лидери на Средна Европа вече не смятат ЕС и неговите ценности за модел, достоен за подражание. От друга - фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците повод да игнорират легитимните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с основание се опасяват, че ако не бъдат съпътствани от определени политически инициативи, някои от предлаганите реформи ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските икономики.

Не е трудно да предскажем, че сблъсъкът между средноевропейските правителства, които загърбват нормите и ценностите на ЕС, и западноевропейските правителства, които загърбват интересите на Средна Европа, може да срине Евросъюза точно в момента, когато мнозинството европейци отново му гласуват доверие.

Нови стени

Хората в източната част на ЕС все още са най-горещите привърженици на Евросъюза, но въпреки това у тях вече се надигат съмнения относно предимствата на европейската интеграция. Днес между Изтока и Запада се издига не само стената, която разделя безразличието и съпричастието към съдбата на пристигащите бежанци - те са разделени и от въздействието, което отварянето на границите упражнява върху бъдещето на Източна Европа.

Дълго време хората смятаха, че тъкмо отворените граници са най-важната промяна, настъпила след 1989 година. Днес, когато милиони източноевропейци тръгват да следват, да работят и да живеят на Запад, онези, които са решили да останат в страните си, изпитват нарастващи опасения, че свободата на придвижване и на усядане в ЕС все повече отваря ножицата между доходите в различните европейски държави.

Парализирани от демографските си страхове, много източноевропейци възприемат отворените граници най-вече като шлюз, през който потенциалното благосъстояние на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат защо страните им да инвестират в образование, след като в крайна сметка от това най-много ще спечелят западноевропейските общества.

Брюксел, Берлин и Париж с пълно основание критикуват авторитарния курс, поет от някои източноевропейски държави. Те обаче не бива да използват Орбан и Качински като претекст, за да игнорират новопоявилите се страхове на Средна Европа за собственото ѝ бъдеще вътре в ЕС.

...

Иван Кръстев е директор на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Негови анализи редовно излизат в „Ню Йорк таймс". Това есе е написано специално за "Дойче веле".

Коментари

Хм

Иван Кръстев срещу ... Иван Кръстев:
"А победата на Макрон във Франция, който спечели изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че Евросъюзът получава втори шанс, от който ще се възползва по най-добрия възможен начин. Последният Евробарометър регистрира обрат в обществените нагласи в полза на ЕС и на общата валута." - тук
срещу
"Иван Кръстев: Макрон олицетворява проевропейския популизъм" в Медиапул

Хибридна битка за разделяне на Източна Европа от Макрон, докато интересите на хората съвпадат.

Хм

Иван Кръстев, син на Йото Кръстев, изявен деятел на ЦК на БКП.
Сорос и договорките му с Луканов да "произведе" българската опозиция... - "Да припомня, че в началото на процесите в България, така нареченият „преход", започна с това. Имаше договор между Андрей Луканов и Джордж Сорос за всеки долар, който милиардерът по някакъв начин похарчи по български повод, българската държава от своя бюджет да отдели също един долар." /"С пари на Сорос не се прави българска политика" в standartnews.com/
Нататък продължете сами.

Тоя си измисля реалности. И

Тоя си измисля реалности. И аз така мога, ама те не са реални. Позициите на Средна и Западна Европа са още по-раздалечени от миналата година, и изцепките на макарона само допринесоха за това. Унгария замалко не изгони холандския посланик, Беата Шидло нарече макарона неопитен. Пък Иван Кръстев сближил позициите. Да не е сближил нивата на кръвното?

Относно Иван Кръстев

Акад. Георги Марков: Омръзна ми бивши комунисти да се правят на антикомунисти!
(по-нататък: Гоогле)

Роден е на 6 април 1937 г. в

Роден е на 6 април 1937 г. в Луковит.
Следва в жп институт, а след това българска филология в Софийския университет. Секретар по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. Главен редактор на вестник „Народна младеж“. Завеждащ-отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП.
Женен за Латинка Кръстева, учителка по български език и литература. Син на двамата е политологът Иван Кръстев.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията