Ad Config - Website header

 

Article_top

Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе за преминаване на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Това стана ясно на проведеното днес обществено обсъждане в препълнената спортна зала „Септември“ в града, където бе представен Докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

С жителите на града и представители на неправителствени, бизнес и обществени организации бяха коментирани петте варианта за преминаване на магистралата през дефилето. 

Мнението на проектантите и експертите, изготвили доклада, е че т. нар. „източен вариант“ е най-компромисното решение за опазване на околната среда, сигурността на жителите и от местния бизнес. 

Набелязани са мерки за защита от шума на граждани, както и пътни връзки, които да улеснят движението в посока Банско и София. Този вариант гарантира и чистотата на въздуха, тъй като трафикът се разделя в две платна. 

Източният вариант през Кресненското дефиле предвижда в посока София пътят да минава по ново трасе, а в посока Сандански да остане по стария път Е-79. Връзката между двете платна ще бъде осъществена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изградят 5 нови пътни възела. Ще бъде построена пътна връзка и със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на Кресна. 

На отсечката ще има и две големи площадки за търговия и отдих. Едната е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда, и е на 2 км след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Те ще бъдат снабдени с електричество, водопроводна и канализационна мрежа, както и с пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко зеленчуци и пр.

Специални изходи и входове ще се направят и за любителите на рафтин по река Струма

„Благодаря за подкрепата, защото този проект ще модернизира България и ще развие региона. Ако не я реализираме рискуваме да връщаме на ЕС над 1,2 млрд. лв., усвоени за строителството на участъците до момента, а Кресненското дефиле ще остане както е сега – път с огромен трафик и тежки катастрофи. Не може постоянно да се връщаме и започваме отначало. Връщане назад не може да има“, заяви председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов.

На дискусията експертите обясниха, че вариантът с изграждането на 15-километров тунел е неподходящ, тъй като районът около Кресна е най-сеизмично активният в България. 

Преди 100 години там е регистрирано земетресение с магнитут над 7-ма степен. Освен това, по първоначални оценки изграждането на съоръжението би струвало около 3 млрд. лв.

Единодушно бе мнението, че наличието на радиоактивни елементи в скалите ще доведе до тежки екологични последици, защото за прокопаването на такъв тунел ще се изкара земна маса над 4 млн. куб. м, която не може да се използва за строителни цели и трябва да се депонира в специално депо, а строителството на такова би отнело най-малко 4 години. Отделно от това, от замърсяване с радиоактивни елементи са заплашени подземните води и реките. 

В подкрепа на проекта в Симитли се обявиха от Асоциацията на пострадалите при катастрофи, Камарата на строителите, местните власти, както и редица екологични организации, от които се очакваше най-сериозна съпротива. 

 

Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе за преминаване на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Това стана ясно на проведеното днес обществено обсъждане в препълнената спортна зала „Септември“ в града, където бе представен Докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

С жителите на града и представители на неправителствени, бизнес и обществени организации бяха коментирани петте варианта за преминаване на магистралата през дефилето. 

Мнението на проектантите и експертите, изготвили доклада, е че т. нар. „източен вариант“ е най-компромисното решение за опазване на околната среда, сигурността на жителите и от местния бизнес. 

Набелязани са мерки за защита от шума на граждани, както и пътни връзки, които да улеснят движението в посока Банско и София. Този вариант гарантира и чистотата на въздуха, тъй като трафикът се разделя в две платна. 

Източният вариант през Кресненското дефиле предвижда в посока София пътят да минава по ново трасе, а в посока Сандански да остане по стария път Е-79. Връзката между двете платна ще бъде осъществена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изградят 5 нови пътни възела. Ще бъде построена пътна връзка и със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на Кресна. 

На отсечката ще има и две големи площадки за търговия и отдих. Едната е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда, и е на 2 км след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Те ще бъдат снабдени с електричество, водопроводна и канализационна мрежа, както и с пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко зеленчуци и пр.

Специални изходи и входове ще се направят и за любителите на рафтин по река Струма

„Благодаря за подкрепата, защото този проект ще модернизира България и ще развие региона. Ако не я реализираме рискуваме да връщаме на ЕС над 1,2 млрд. лв., усвоени за строителството на участъците до момента, а Кресненското дефиле ще остане както е сега – път с огромен трафик и тежки катастрофи. Не може постоянно да се връщаме и започваме отначало. Връщане назад не може да има“, заяви председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов.

На дискусията експертите обясниха, че вариантът с изграждането на 15-километров тунел е неподходящ, тъй като районът около Кресна е най-сеизмично активният в България. 

Преди 100 години там е регистрирано земетресение с магнитут над 7-ма степен. Освен това, по първоначални оценки изграждането на съоръжението би струвало около 3 млрд. лв.

Единодушно бе мнението, че наличието на радиоактивни елементи в скалите ще доведе до тежки екологични последици, защото за прокопаването на такъв тунел ще се изкара земна маса над 4 млн. куб. м, която не може да се използва за строителни цели и трябва да се депонира в специално депо, а строителството на такова би отнело най-малко 4 години. Отделно от това, от замърсяване с радиоактивни елементи са заплашени подземните води и реките. 

В подкрепа на проекта в Симитли се обявиха от Асоциацията на пострадалите при катастрофи, Камарата на строителите, местните власти, както и редица екологични организации, от които се очакваше най-сериозна съпротива. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета