През миналата седмица получих SMS от Сирия:

"Генерал Хадур изпълни обещанието си."

Ясно ми беше какво значи това.

Преди пет години се запознах с Мохамед Хадур, командващия малко подразделение на сирийската армия в източно предградие на Алепо, което бе постоянно обстрелвано от бойци на "Даеш". Тогава той ми показа своята карта и каза, че ще освободи тези улици след 11 дни.

През юли тази година отново се срещнах с Хадур, този път далеч на изток в сирийската пустиня. Той каза, че ще влезе в обсадения град Дейр аз Зур до края на август. Малко рязко му припомних, че предишния път обеща да освободи Алепо за 11 дни, но сирийската армия загуби за това повече от 4 години. Това бе отдавна, обясни Хадур. Тогава армията все още не можела да води партизанска война. Тя била обучавана да завладее Голанските възвишения и да защитава Дамаск. Но сега се научила.

Тя наистина се научи. В пустинята Хадур разказа, че ще бомбардира градчето Сухна (направиха го най-вече руснаците), а след това войските му ще тръгнат оттам към Дейр аз Зур, който вече три години е блокиран от "Даеш", затворила там 80 000 мирни жители и 10 000 военнослужещи. Хадур каза, че ще стигне до Дейр аз Зур на 23 август. Той почти не сбърка. Сега генералът освобождава останалите райони на града, след което ще поведе войските си към сирийско-иракската граница.

Когато Хадур превземе окончателно града, той ще тръгне към границата и ще стигне до края на Сирия. Алепо днес е изцяло в ръцете на правителствените войски. И само провинция Идлиб остава огнище на съпротива на въстаниците (предимно бойци ислямисти, включително от "Ал Кайда"), на много от които бе разрешено да се прехвърлят там в замяна на предаването на няколко сирийски града. Изглежда, сега се случва немислимото - войските на Башар Асад, изглежда, печелят войната.

Не, не "изглежда", а е точно така. Хасан Салех, по прякор Тигъра, който е любимият офицер на сирийската армия и за когото руският министър на отбраната спомена два пъти, си проби път към укрепения район на 137-а армейска бригада в Дейр аз Зур и освободи от обсада войниците там. А Хадур (те са приятели) е на път да освободи разположената в града военновъздушна база.

Кой помни деня, в който американците нанесоха ракетен удар по намиращите се близо до тази база сирийски военни и унищожиха над 60 души, което позволи на "Даеш" да я отреже от останалата част на града? Сирийците не повярваха на американските твърдения, че това е станало погрешка. Руснаците казаха на американските военни, че са нанесли удар по сирийските войски.

Изглежда, британците вече разбраха намека. През миналата седмица те крадешком изтеглиха от страната военните си инструктори - същите, които трябваше да подготвят 70 000-те митични бунтовници на Дейвид Камерън. Предполагаше се, че след това тези въстаници ще свалят правителството на Асад. Дори съобщението на ООН, че при удари през лятото с използване на химическо оръжие режимът е унищожил над 80 цивилни, не привлече вниманието на европейските политици, които преди това крещяха за военни престъпления в Сирия и подкрепиха неоснователния ракетен удар на Тръмп срещу сирийската военновъздушна база.

А Израел? Тази страна твърдо разчиташе на края на режима на Асад и дори нанасяше въздушни удари срещу правителствените войски, срещу отрядите на "Хизбула" и по иранските им съюзници и същевременно оказваше медицинска помощ на ислямистките бунтовници от Сирия в израелските градове. Не е изненада, че Бенямин Нетаняху бе толкова "развълнуван" и "емоционален" (според Русия), когато се срещна с Путин в Сочи. Путин нарече Иран "стратегически съюзник" на Русия в Близкоизточния регион. А Израел за него е "важен партньор". Това не е едно и също. И Нетаняху явно искаше да чуе други думи.

Редовните победи на сирийските войски показват, че сирийската армия е най-силната, "калена в битки" в региона. Нейните войници се биеха не на живот, а на смърт и сега в сирийските войски е изработено устойчиво взаимодействие, а също така разузнаване, а управлението се осъществява от единен команден център. Както каза научният сътрудник от колежа "Сейнт Антъни" Шармин Нарвани, сега този съюз има политическо прикритие от страна на две постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Русия и Китай.

И какво сега ще прави Израел? Нетаняху здраво зацикли по иранската ядрена програма и дори не можеше да си представи (при това не само той, но и Обама, Хилъри Клинтън, Тръмп, Камерън, Мей, Оланд и други членове на западния политически елит), че Асад може да победи и че върху развалините на Мосул може да възникне по-силна иракска армия.

Нетаняху продължава да подкрепя кюрдите. Но нито Сирия, нито Турция, нито Иран, нито Ирак са заинтересовани в подкрепата на националните им стремежи, макар американците активно да използваха кюрдските опълченци от т. нар. Сирийски демократични сили. (Те в действителност са предимно кюрдски, а не сирийски и съвсем не са "демократични". Че дори не могат да бъдат наречени "сила" без американската въздушна подкрепа.)

Така, докато всички чакаха Тръмп да започне трета световна война, не забелязахме, че военната карта на Близкия изток съществено се промени и тези промени са начертани с кръв. Ще минат години, преди Сирия и Ирак (а също така Йемен) да бъдат възстановени - но на израелците вероятно ще им се наложи да се обръщат към Путин за помощ за отстраняването на неразборията, насред която се оказаха.

На десните политически сили в Израел, които твърдят, че Асад е много по-опасен от "Даеш", ще им се наложи да се замислят. Не на последно място това е предизвикано от факта, че именно с него те ще трябва да водят преговори, за да обезопасят северната си граница.

------

* Авторът е близкоизточен кореспондент на в. "Индипендънт", където е публикувана статията. Видеоклиповете са от оригиналната публикация.