Ad Config - Website header

 

Article_top

В епохата, в която живеем, много голяма част от човечеството е преодоляло продоволствените проблеми. Най-смъртоносните епидемиологични болести са елиминирани или ограничени. Преодоляването на продоволствените проблеми и елиминирането на най-смъртоносните епидемиологични болести позволява физическо оцеляване на многодетни семейства, дори те да са необразовани или по-точно - без да се налага да бъдат образовани и да имат по-високи доходи.

Полски учен беше доказал, че необразованите майки са най-голямата заплаха за унищожение на човечеството. Не ядрен холокост, сблъсък с метеорит или климатичните промени. Безразборната раждаемост и експоненциалния ръст на необразованото население са най-видимите и непосредствени заплахи за човешката цивилизация, с най-голям шанс да я погубят.

Необразованите родители имат много по-висок коефициент на възпроизводство. Нискообразованите жени раждат рано, защото напускат рано образователната система. Раждат по много деца, защото са трудово неангажирани. Многото деца са тяхната пенсионна осигуровка, защото нямат друга. Култури, религии и държави насърчават високата раждаемост без значение дали тя е образована.

Доказателство за връзката „ниско образование-висока раждаемост“ е фактът, че страните с най-висок прираст на населението в общия случай са тези с най-нисък индекс на човешко развитие. По данни на ООН населението на страните с нисък индекс на развитие ще се увеличи с 42,6% за периода 2014-2030 година, докато в тези с висок индекс с едва 6 процента, като основна част от този ръст ще се дължи на входящата миграция. От всички показатели в индекса за човешко развитие на ООН демографският прираст на населението е в най-силна (отрицателна) корелационна зависимост с показателите за грамотност и участие в образователната система (ниво на грамотност, среден брой години в системата на образованието, процент на завършилите средно образование, процент на обхванатите деца). Тази зависимост е още по-силна, ако се вземат само данните за момичета. Казано с други думи, колкото по-малко учат момичета, толкова повече се увеличава населението, по-точно необразованото население. Респективно, колкото по-образовани са момичетата, толкова повече пада раждаемостта. Доказателства за това са видими не само на ниво държави, но и на ниво културни и етнически общности...

Изключение ли е България с ниската си раждаемост?

За нещастие – не. Напротив, това важи още повече за България. Коефициентът на възпроизводство на майките с образование по-ниско от основно е 3,5 пъти по-висок от този на останалите. Нискообразованите имат и по-нисък коефициент на емиграция. Двете неща плюс емиграцията на образованите водят до увеличаване дела на хората с по-нисък образователен статус. Този процес има характеристики на самоусилващ се – колкото повече расте делът на хората с по-нисък образователен статус в една общност, толкова повече се повишава склонността за емиграция на останалите.

Родителите не вярват и че в район, в който преобладават и се увеличава дела на нискообразованите, икономическите им възможности ще се подобрят. Там няма инвестиции. Не е трудно да разберат, че няма и житейски шансове за децата им. И вземат единственото разумно решение – да мигрират с децата си. Значителната демографска промяна е видима с просто око. Само за 20-30 години България е преобразена демографски в немалка част от територията си.

По-нататъшно развитие на спиралата на демографията на необразованите е една от най-големите заплахи за съхраняването на страната и нацията ни. В страна без образовани хора няма работещи институции, икономика, гражданско общество, нормална житейска среда.

Моето мнение е,че проблемът с раждаемостта в България не е толкова в размера, а в структурата й. Бъдещето на България не зависи толкова от това дали ще сме страна с по-малко или по-голямо население, а дали ще бъдем страна с образовано или необразовано население...

Убеден съм, че този, който слуша за демографията на необразованите в България, си мисли за ромите. В огромна част от този етнос виждаме възпроизвеждането на културата на необразованост. Липсата на респект към образованието при тях е доминираща културна характеристика, но етническият фактор сам по себе си не е причина за възпроизвеждането на демографията на неграмотността. Деветдесет процента от ромите са с образование по-ниско от средно, а те самите формират значителна част от кохортата на необразованите. Но заради наличието на останалите проценти (образовани роми и необразовани български граждани от други етноси), не е коректно да слагаме знак за равенство между множествата на необразованите и на ромите.

Какво трябва да направим за прекъснем спиралата на неграмотност

Рецептата е доста по-сложна, но наше мнение в опростения и вариант звучи така: „задължително образоване плюс мотивирани учители“. Това сме заложили в управленската програма на правителството и в това вярваме. Образованието може да не е панацея само по себе си, но е най-важният и най-задължителният фактор да направим обществото ни по-добро.

Под задължително образоване имам предвид държавата с всичките й институции, политики и инструменти, в т.ч. и на принуда, да включи и задържи децата в образователната система по възможност от по-ранна възраст. В общности и семейства, в които образованието не е ценност, само с политика на „моркова“ няма шанс да се излезе от порочния кръг на необразованост. Нямаме и време вече да чакаме и разчитаме само на политика на „моркова“. Там, където семейството отсъства или е по-малко, държавата трябва да бъде повече и по-силна.

Непосещаваното на училище и детска градина в задължителна училищна възраст трябва да се счита като равносилно на престъпление. Ако един родител осакати детето си физически, то ще му бъде отнето, а той съден. Ще се задействат всички механизми на закрила. Ако го осакати интелектуално и откъм житейски възможности, той не получава никакво наказание. Образованието на децата до 16 годишна възраст е конституционно задължение. Неизпълнението му дава морално право на държавата да използва инструменти на принуда и да обвърже социални и други права с това конституционно задължение...

Мерките трябва да включват:

1. Устойчива, целенасочена и координирана политика за обхващане и превенция на всяко дете в образователната система.

Ефектите в образованието са с по-дълъг хоризонт от политическия мандат. За да бъде устойчива тази политика, всички основни политически сили трябва да осъзнаят и да заявят, че това е една от най-важните задачи на държавата. 

Целенасочената политика изисква да бъдат използвани всички възможности, всички институции и всички инструменти на политиката, за да бъдат включени в децата в детска градина и училище. Това означава максимален брой права да бъдат обвързани с посещението на децата на детска градина и училища и придобиването на гимназиално образование. Понастоящем това е частично направено по отношение на месечните семейни помощи и деца и придобиването на свидетелство за управление на МПС. 

Целенасочената политика предполага координирани усилия на институциите. Това правим в момента. 

2. Семейните помощи за деца да се отпускат под формата на образователни дейности и стоки, необходими за образованието на детето във всеки един случай, в който училището или детската градина предложи.

Значителна част от необразованите родители са развили култура да живеят от социални помощи, без да им се налага да работят и да се грижат за образованието на децата си. Неотпускане на помощи в парична форма не означава лишаване на децата от подкрепа. Редица деца не посещават редовно детска градина и училище поради социални причини, въпреки че родителите им получават семейни помощи за деца. Необходимо е в тези случаи подпомагането да минава през училището и детската градина, като формата на помощта се определя от учителя. Учителят ще насочи помощта към това от което има нужда детето, докато родителя може да изхарчи средствата за алкохол. Нашето мнение е, че политиката на социално и семейно подпомагане не трябва да бъде фокусирана толкова и само върху текущата подоходна подкрепа, колкото към подпомагането на житейските възможности на децата.

3. Санкции за родителите, чиито деца не посещават училище.

Такива съществуват в Закона за предучилищното и училищното образование, но за съжаление често не се прилагат на практика. Общините се въздържат да ги налагат поради местни политически съображения и аргумента „родителите нямат пари“. 

Дори и да нямат пари, родителите трябва да чувстват натиска и неизбежността на санкцията. Освен с глоба, родителите трябва да бъдат наказани и с лишаване от социални права.

Факторът „учител“

Защо учителите са толкова важни? Учителите са основен фактор за по-доброто образование на децата. Учителите са и тези, които правят и могат да направят най-много за задържането и образователната интеграция на децата от проблемни групи. Нас не просто ни трябват учители. Трябват ни добри и мотивирани учители. Без силна мотивация и добра подготовка на учителите не можем да подобрим образователните резултати на всички деца и да образоваме децата на необразованите родители...

Повишаването на престижа на учителската професия и увеличаването на склонността на повече млади хора с по-високи образователни резултати на изхода на училищно образование да се включат в педагогическо образование и учителска професия е ключов фактор за дългосрочното подобряване на образователните резултати и образоване на децата на необразовани родители. Основният начин това да случи е чувствително увеличение на възнагражденията в сектора и поддържане на средната учителска заплата над 120 % от средната за страната. Учителската професия е трудна и непривлекателна, с ограничени възможности за кариерно развитие и с предвидими доходи. От друга страна младите хора са „риск-търсещи“ – склонни са да изберат професия с шансове за по-висок доход (макар и средният очакван доход да е по-нисък), каквито при учителската професия липсват.

Увеличението на възнагражденията трябва да бъде общо и диференцирано и да направи учителите по-мотивирани. Общото увеличение трябва да стимулира по-добрите ученици да станат учители. По-добрите ученици стават и по-мотивирани служители след това. 

Диференцираното увеличение на заплатите трябва да:

1. Поощри учителите и учителските колективи, които допринасят за подобряване на образователните резултати на децата и учениците. Това не означа само и толкова по-високи резултати от външното оценяване, а преди всичко задържане на всяко едно дете в училище и система, която да възнаграждава напредъка (разликата между входящите и изходящите образователни резултати). 

2. Стимулира учителите, които работят в детски градини и училища с концентрация на деца и ученици от уязвими групи и в малки и отдалечени населени места.

Тези учители работят при по-неблагоприятни условия и трябва да полагат много повече усилия от колегите си, за да компенсират липсата на семейна образователна среда. Те трябва да бъдат възнаградени за това и мотивирани да го правят. В тази група попадат и учителите, които ходят по домовете на ромските деца, убеждават родителите да пуснат децата си на детска градина и училище, учат децата да говорят български, да се мият и обличат. Без техните усилия не може да има образователната интеграция. Разходите за възнаграждения на тези преподаватели са може би публичните разходи с най-висока обществена възвръщаемост. 

Повишаването на средната учителска заплата до минимум 120 % от средната за страната изисква промяна в бюджетната политика и увеличаване на разходите за образование с минимум 0,5 % от БВП (480 млн. лева, от 3,6 на 4,1 % от БВП). Разходите за образование в развитите страни (страните-членки на ОИСР) са средно 4,8 % от БВП. През последните десетилетия относителната „цена“ (разходите като процент от БВП), която развитите общества плащат за образование, се е увеличила. Причината за това е в относителното поскъпване на учителския труд. Близо 60 на сто от разходите за предучилищно и училищно образование са разходи за учители. Образованието е дейност, в основата на която е учителския труд. Развитите страни са осъзнали, че не могат да осигурят дългосрочното обезпечаване на системата с педагогически кадри, ако не плащат и необходимата цена за това. В момента те отделят средно 2,3 % от БВП за учители, при 1,5 % за България. С удвояването на заплатите на възнагражденията на учителите за 4-годишен период, при увеличаване на БВП до 120 млрд. лв., разходите за учители биха се изравнили с тези на развитите страни (2,3 % от БВП), а средната учителска заплата би достигнала 127 % от средната за страната...

Факторът „детска градина“

Международни изследвания показват, че предучилищното образование (респективно ранното детско развитие) е бюджетната програма с най-висока норма на обществена възвръщаемост. Това важи и за България, поради високия дял на децата, чиито майчин език не е български, и децата, чиито родители са с ниско образование. 

Предучилищната възраст (3-7 години) е ключова за когнитивното, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на детето. Това е периодът, в който в най-голяма степен се формират нагласи за учене, най-бързо се развиват нервните връзки, които формират интелигентността и езиковите способности на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период, особено тези, чиито говорим език в семейството не е български, води до дефицити, които след това трудно могат да бъдат компенсирани. Ако едно дете не знае български в първи клас, то вече е много трудно може да го научи без да натрупа образователни дефицити, да изостане с учебния материал и да се демотивира. 

В детската градина децата от семейства на социално-слаби и ниско-образовани семейства получават и достъп до храна, здравни и други грижи, личностна подкрепа, каквито често не получават от родителите си. Учителите в тези детски градини в много случаи са заместник-родители. Проекцията на тази грижа върху по-нататъшното развитие на детето е огромна, макар и на пръв поглед да не можем да напълно да я оценим.

В тази смисъл обхващането на децата от уязвими групи в системата на предучилищното образование е основният фактор за образователната им интеграция в училищна възраст. Децата от уязвими групи, непосещаващи детска градина са (потенциално) „отпаднали“ още на входа на училищното образование. Въпреки, че голяма част от тях постъпват в първи клас, те не успяват да компенсират дефицитите и да се интегрират. Обикновено училището ги избутва до 5-ти-6-ти клас, и тогава отпадат.

От друга страна, децата посещавали детска градина са с по-малко образователни дефицити, завършват повече класове, съответно натрупват повече знания, умения и компетентности. Завършилите поне основно образование и получилите базова грамотност много по-често се включват във форми на професионална квалификация и формират нагласи за трудова реализация. 

Да, сигурно ще чуем и гласове, че ограничаваме правото на преценка на образованите родители дали запишат децата си детска градина. Всъщност 97% от децата на образованите родители са включени на възраст между 4 и 5 години в системата на предучилищното образование. От друга страна 55 на сто от децата на родители с ниско образование не са включени. Въпросът пред нас е: какво ни е по-важно като общество – да не ограничим правото на преценка на една малка част от родителите или да пресечем неграмотността...

Ние като общество и като част от европейската цивилизация не можем да пренебрегнем потенциалните рискове от възпроизводството на неграмотността. Демографията на необразованите е едновременно глобален и локален процес. В глобален мащаб ще се увеличава желанието на нискообразовани маси да мигрират в страни и райони с високо ниво на образованост. Пред България обаче предизвикателството е вътре на територията й. Решението днес е наше и то по наше мнение е да направим обществения избор да заложим на образованието и да инвестираме в учителите.

...

Лекция на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев пред форума „Демография и образование, организиран от СУ „Св. Климент Охридски“. Публикуваме я с малки съкращения.

 
Решението на Съда на ЕС затваря кранчето за "социалните туристи"

В епохата, в която живеем, много голяма част от човечеството е преодоляло продоволствените проблеми. Най-смъртоносните епидемиологични болести са елиминирани или ограничени. Преодоляването на продоволствените проблеми и елиминирането на най-смъртоносните епидемиологични болести позволява физическо оцеляване на многодетни семейства, дори те да са необразовани или по-точно - без да се налага да бъдат образовани и да имат по-високи доходи.

Полски учен беше доказал, че необразованите майки са най-голямата заплаха за унищожение на човечеството. Не ядрен холокост, сблъсък с метеорит или климатичните промени. Безразборната раждаемост и експоненциалния ръст на необразованото население са най-видимите и непосредствени заплахи за човешката цивилизация, с най-голям шанс да я погубят.

Необразованите родители имат много по-висок коефициент на възпроизводство. Нискообразованите жени раждат рано, защото напускат рано образователната система. Раждат по много деца, защото са трудово неангажирани. Многото деца са тяхната пенсионна осигуровка, защото нямат друга. Култури, религии и държави насърчават високата раждаемост без значение дали тя е образована.

Доказателство за връзката „ниско образование-висока раждаемост“ е фактът, че страните с най-висок прираст на населението в общия случай са тези с най-нисък индекс на човешко развитие. По данни на ООН населението на страните с нисък индекс на развитие ще се увеличи с 42,6% за периода 2014-2030 година, докато в тези с висок индекс с едва 6 процента, като основна част от този ръст ще се дължи на входящата миграция. От всички показатели в индекса за човешко развитие на ООН демографският прираст на населението е в най-силна (отрицателна) корелационна зависимост с показателите за грамотност и участие в образователната система (ниво на грамотност, среден брой години в системата на образованието, процент на завършилите средно образование, процент на обхванатите деца). Тази зависимост е още по-силна, ако се вземат само данните за момичета. Казано с други думи, колкото по-малко учат момичета, толкова повече се увеличава населението, по-точно необразованото население. Респективно, колкото по-образовани са момичетата, толкова повече пада раждаемостта. Доказателства за това са видими не само на ниво държави, но и на ниво културни и етнически общности...

Изключение ли е България с ниската си раждаемост?

За нещастие – не. Напротив, това важи още повече за България. Коефициентът на възпроизводство на майките с образование по-ниско от основно е 3,5 пъти по-висок от този на останалите. Нискообразованите имат и по-нисък коефициент на емиграция. Двете неща плюс емиграцията на образованите водят до увеличаване дела на хората с по-нисък образователен статус. Този процес има характеристики на самоусилващ се – колкото повече расте делът на хората с по-нисък образователен статус в една общност, толкова повече се повишава склонността за емиграция на останалите.

Родителите не вярват и че в район, в който преобладават и се увеличава дела на нискообразованите, икономическите им възможности ще се подобрят. Там няма инвестиции. Не е трудно да разберат, че няма и житейски шансове за децата им. И вземат единственото разумно решение – да мигрират с децата си. Значителната демографска промяна е видима с просто око. Само за 20-30 години България е преобразена демографски в немалка част от територията си.

По-нататъшно развитие на спиралата на демографията на необразованите е една от най-големите заплахи за съхраняването на страната и нацията ни. В страна без образовани хора няма работещи институции, икономика, гражданско общество, нормална житейска среда.

Моето мнение е,че проблемът с раждаемостта в България не е толкова в размера, а в структурата й. Бъдещето на България не зависи толкова от това дали ще сме страна с по-малко или по-голямо население, а дали ще бъдем страна с образовано или необразовано население...

Убеден съм, че този, който слуша за демографията на необразованите в България, си мисли за ромите. В огромна част от този етнос виждаме възпроизвеждането на културата на необразованост. Липсата на респект към образованието при тях е доминираща културна характеристика, но етническият фактор сам по себе си не е причина за възпроизвеждането на демографията на неграмотността. Деветдесет процента от ромите са с образование по-ниско от средно, а те самите формират значителна част от кохортата на необразованите. Но заради наличието на останалите проценти (образовани роми и необразовани български граждани от други етноси), не е коректно да слагаме знак за равенство между множествата на необразованите и на ромите.

Какво трябва да направим за прекъснем спиралата на неграмотност

Рецептата е доста по-сложна, но наше мнение в опростения и вариант звучи така: „задължително образоване плюс мотивирани учители“. Това сме заложили в управленската програма на правителството и в това вярваме. Образованието може да не е панацея само по себе си, но е най-важният и най-задължителният фактор да направим обществото ни по-добро.

Под задължително образоване имам предвид държавата с всичките й институции, политики и инструменти, в т.ч. и на принуда, да включи и задържи децата в образователната система по възможност от по-ранна възраст. В общности и семейства, в които образованието не е ценност, само с политика на „моркова“ няма шанс да се излезе от порочния кръг на необразованост. Нямаме и време вече да чакаме и разчитаме само на политика на „моркова“. Там, където семейството отсъства или е по-малко, държавата трябва да бъде повече и по-силна.

Непосещаваното на училище и детска градина в задължителна училищна възраст трябва да се счита като равносилно на престъпление. Ако един родител осакати детето си физически, то ще му бъде отнето, а той съден. Ще се задействат всички механизми на закрила. Ако го осакати интелектуално и откъм житейски възможности, той не получава никакво наказание. Образованието на децата до 16 годишна възраст е конституционно задължение. Неизпълнението му дава морално право на държавата да използва инструменти на принуда и да обвърже социални и други права с това конституционно задължение...

Мерките трябва да включват:

1. Устойчива, целенасочена и координирана политика за обхващане и превенция на всяко дете в образователната система.

Ефектите в образованието са с по-дълъг хоризонт от политическия мандат. За да бъде устойчива тази политика, всички основни политически сили трябва да осъзнаят и да заявят, че това е една от най-важните задачи на държавата. 

Целенасочената политика изисква да бъдат използвани всички възможности, всички институции и всички инструменти на политиката, за да бъдат включени в децата в детска градина и училище. Това означава максимален брой права да бъдат обвързани с посещението на децата на детска градина и училища и придобиването на гимназиално образование. Понастоящем това е частично направено по отношение на месечните семейни помощи и деца и придобиването на свидетелство за управление на МПС. 

Целенасочената политика предполага координирани усилия на институциите. Това правим в момента. 

2. Семейните помощи за деца да се отпускат под формата на образователни дейности и стоки, необходими за образованието на детето във всеки един случай, в който училището или детската градина предложи.

Значителна част от необразованите родители са развили култура да живеят от социални помощи, без да им се налага да работят и да се грижат за образованието на децата си. Неотпускане на помощи в парична форма не означава лишаване на децата от подкрепа. Редица деца не посещават редовно детска градина и училище поради социални причини, въпреки че родителите им получават семейни помощи за деца. Необходимо е в тези случаи подпомагането да минава през училището и детската градина, като формата на помощта се определя от учителя. Учителят ще насочи помощта към това от което има нужда детето, докато родителя може да изхарчи средствата за алкохол. Нашето мнение е, че политиката на социално и семейно подпомагане не трябва да бъде фокусирана толкова и само върху текущата подоходна подкрепа, колкото към подпомагането на житейските възможности на децата.

3. Санкции за родителите, чиито деца не посещават училище.

Такива съществуват в Закона за предучилищното и училищното образование, но за съжаление често не се прилагат на практика. Общините се въздържат да ги налагат поради местни политически съображения и аргумента „родителите нямат пари“. 

Дори и да нямат пари, родителите трябва да чувстват натиска и неизбежността на санкцията. Освен с глоба, родителите трябва да бъдат наказани и с лишаване от социални права.

Факторът „учител“

Защо учителите са толкова важни? Учителите са основен фактор за по-доброто образование на децата. Учителите са и тези, които правят и могат да направят най-много за задържането и образователната интеграция на децата от проблемни групи. Нас не просто ни трябват учители. Трябват ни добри и мотивирани учители. Без силна мотивация и добра подготовка на учителите не можем да подобрим образователните резултати на всички деца и да образоваме децата на необразованите родители...

Повишаването на престижа на учителската професия и увеличаването на склонността на повече млади хора с по-високи образователни резултати на изхода на училищно образование да се включат в педагогическо образование и учителска професия е ключов фактор за дългосрочното подобряване на образователните резултати и образоване на децата на необразовани родители. Основният начин това да случи е чувствително увеличение на възнагражденията в сектора и поддържане на средната учителска заплата над 120 % от средната за страната. Учителската професия е трудна и непривлекателна, с ограничени възможности за кариерно развитие и с предвидими доходи. От друга страна младите хора са „риск-търсещи“ – склонни са да изберат професия с шансове за по-висок доход (макар и средният очакван доход да е по-нисък), каквито при учителската професия липсват.

Увеличението на възнагражденията трябва да бъде общо и диференцирано и да направи учителите по-мотивирани. Общото увеличение трябва да стимулира по-добрите ученици да станат учители. По-добрите ученици стават и по-мотивирани служители след това. 

Диференцираното увеличение на заплатите трябва да:

1. Поощри учителите и учителските колективи, които допринасят за подобряване на образователните резултати на децата и учениците. Това не означа само и толкова по-високи резултати от външното оценяване, а преди всичко задържане на всяко едно дете в училище и система, която да възнаграждава напредъка (разликата между входящите и изходящите образователни резултати). 

2. Стимулира учителите, които работят в детски градини и училища с концентрация на деца и ученици от уязвими групи и в малки и отдалечени населени места.

Тези учители работят при по-неблагоприятни условия и трябва да полагат много повече усилия от колегите си, за да компенсират липсата на семейна образователна среда. Те трябва да бъдат възнаградени за това и мотивирани да го правят. В тази група попадат и учителите, които ходят по домовете на ромските деца, убеждават родителите да пуснат децата си на детска градина и училище, учат децата да говорят български, да се мият и обличат. Без техните усилия не може да има образователната интеграция. Разходите за възнаграждения на тези преподаватели са може би публичните разходи с най-висока обществена възвръщаемост. 

Повишаването на средната учителска заплата до минимум 120 % от средната за страната изисква промяна в бюджетната политика и увеличаване на разходите за образование с минимум 0,5 % от БВП (480 млн. лева, от 3,6 на 4,1 % от БВП). Разходите за образование в развитите страни (страните-членки на ОИСР) са средно 4,8 % от БВП. През последните десетилетия относителната „цена“ (разходите като процент от БВП), която развитите общества плащат за образование, се е увеличила. Причината за това е в относителното поскъпване на учителския труд. Близо 60 на сто от разходите за предучилищно и училищно образование са разходи за учители. Образованието е дейност, в основата на която е учителския труд. Развитите страни са осъзнали, че не могат да осигурят дългосрочното обезпечаване на системата с педагогически кадри, ако не плащат и необходимата цена за това. В момента те отделят средно 2,3 % от БВП за учители, при 1,5 % за България. С удвояването на заплатите на възнагражденията на учителите за 4-годишен период, при увеличаване на БВП до 120 млрд. лв., разходите за учители биха се изравнили с тези на развитите страни (2,3 % от БВП), а средната учителска заплата би достигнала 127 % от средната за страната...

Факторът „детска градина“

Международни изследвания показват, че предучилищното образование (респективно ранното детско развитие) е бюджетната програма с най-висока норма на обществена възвръщаемост. Това важи и за България, поради високия дял на децата, чиито майчин език не е български, и децата, чиито родители са с ниско образование. 

Предучилищната възраст (3-7 години) е ключова за когнитивното, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на детето. Това е периодът, в който в най-голяма степен се формират нагласи за учене, най-бързо се развиват нервните връзки, които формират интелигентността и езиковите способности на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период, особено тези, чиито говорим език в семейството не е български, води до дефицити, които след това трудно могат да бъдат компенсирани. Ако едно дете не знае български в първи клас, то вече е много трудно може да го научи без да натрупа образователни дефицити, да изостане с учебния материал и да се демотивира. 

В детската градина децата от семейства на социално-слаби и ниско-образовани семейства получават и достъп до храна, здравни и други грижи, личностна подкрепа, каквито често не получават от родителите си. Учителите в тези детски градини в много случаи са заместник-родители. Проекцията на тази грижа върху по-нататъшното развитие на детето е огромна, макар и на пръв поглед да не можем да напълно да я оценим.

В тази смисъл обхващането на децата от уязвими групи в системата на предучилищното образование е основният фактор за образователната им интеграция в училищна възраст. Децата от уязвими групи, непосещаващи детска градина са (потенциално) „отпаднали“ още на входа на училищното образование. Въпреки, че голяма част от тях постъпват в първи клас, те не успяват да компенсират дефицитите и да се интегрират. Обикновено училището ги избутва до 5-ти-6-ти клас, и тогава отпадат.

От друга страна, децата посещавали детска градина са с по-малко образователни дефицити, завършват повече класове, съответно натрупват повече знания, умения и компетентности. Завършилите поне основно образование и получилите базова грамотност много по-често се включват във форми на професионална квалификация и формират нагласи за трудова реализация. 

Да, сигурно ще чуем и гласове, че ограничаваме правото на преценка на образованите родители дали запишат децата си детска градина. Всъщност 97% от децата на образованите родители са включени на възраст между 4 и 5 години в системата на предучилищното образование. От друга страна 55 на сто от децата на родители с ниско образование не са включени. Въпросът пред нас е: какво ни е по-важно като общество – да не ограничим правото на преценка на една малка част от родителите или да пресечем неграмотността...

Ние като общество и като част от европейската цивилизация не можем да пренебрегнем потенциалните рискове от възпроизводството на неграмотността. Демографията на необразованите е едновременно глобален и локален процес. В глобален мащаб ще се увеличава желанието на нискообразовани маси да мигрират в страни и райони с високо ниво на образованост. Пред България обаче предизвикателството е вътре на територията й. Решението днес е наше и то по наше мнение е да направим обществения избор да заложим на образованието и да инвестираме в учителите.

...

Лекция на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев пред форума „Демография и образование, организиран от СУ „Св. Климент Охридски“. Публикуваме я с малки съкращения.

Коментари

Мария Иванова's picture
Мария Иванова
mariaivanova2017

Лекция на министъра на образованието

Много добра лекция! Аналитична и аргументирана. Задълбочено представя проблемите и предлага решения.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Съгласна съм с анализа и

Съгласна съм с анализа и решенията на министъра. Образованието е основен фактор за оцеляване на нацията ни. Бих предложила обаче и по-сериозни санкции за семейства, които нарушават закон за задължителното образование на децата. Такива може да са принудителен труд и посещаване на форми за ограмотяване на родителите. Това изисква организация и ресурс, който трябва да се отдели.
мъжоретка   's picture
мъжоретка   
мъжоретка

Най-голямата щета у нас са

неуките демагози, които се занимават с "образователна" и "демографска" политика през последните 27 години като плямпалото от картинката.

Много е тъжно, когато "анализите", на базата на които се вземат "управленски" решения, т.е. решения за крадене от бюджета, се основават на "науката" в по-глупавите холивудски продукции.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Само образование не е достатъчно!

Няма да коментирам подробно статията на г-н министъра на образованието и науката, но не съм очаквал уважаемият г-н министър да напише по-слаба и по-лицемерна статия. В лекцията са разгледани различни аспекти, свързани с образованието. Статията можеше да мине за добра, ако България беше независима и свободна държава. Но България не е нито независима, нито свободна. И 6-те най-важни стълба на обществото и властта се оглавяват от руски поставеници: Президент, Премиер, Председател НС, ДАНС, прокуратура, Патриарх. В НС няма опозиционна партия. Депутатите са или бойковисти-русофили, или .социалисти-русофили, или турко-русофили, но съгласно неписаните канони на русофилството всеки русофил е длъжен да поставя руските национални интереси пред националните на собствената си страна. С разединен народ не се гради светло бъдеще! Разединението е режисирано в Кремъл, за да може русите лесно да контролират и ограбват българската държава. В НС няма нито един представител на опозицията, защото така в Кремъл е замислена сегашната политическата конфигурация. Една трета от икономиката ни е руско притежание. Русите колонизират българското Черноморие с политически закупена собственост. Русия непрекъснато ни ограбва с неизгодни за нас икономически договори, особено тези в енергетиката. Затова образованието не е и не може да бъде най-важният и най-задължителният фактор да направим обществото ни по-добро. Най-важното нещо е да изгоним насилниците от двете империи – Руската и възраждащата се Турска, да им попречим да се месят във вътрешните ни дела, да станем независими и свободни и с помощта на ЕС да подредим държавата си по-добре, да я превърнем в правова, а не в олигархо-мафиотска. Само свободната и независима държава с обединен народ може да гради стабилен просперитет. Премиери като Борисов и президенти като Радев най-много ускорено да ликвидират прекрасното ни отечество.

В българското училище се правят непрекъснато реформи, но никога не се е говорило училището да възпитава в патриотизъм. Путин наскоро размаха пръст на учителите в Русия: „Първо патриотизъм, а после всичко останало!” Дори и всичките ни ученици да са айнщаинци, щом не са патриотично възпитани, като завършат, няма да работят за националните ни интереси. А как да бъдат патриоти, след като насилнически изучават руския прочит на българската история. През 2006 г. излезе академичния труд „Руската империя срещу България”, но не последва никаква реакция за тази книга, написана въз основа на много документален материал. Същият автор обосновано издигна тезата за убийството на Апостола с активното участие на граф Игнатиев. Отново мълчание. Кога ще кажем истината за т. нар. Освободителна война? Руските, украинските, финландските, румънските /40 хиляди румънски войници/, българското опълчение - изобщо всички войници от антитурската военна коалиция, доминирана от русите, жертваха живота си първично за величието на Руската империя и за Босфора, а не изначално за освобождениета на България. България е освободена като страничен продукт на тази война, просто защото българското землище не е можело да бъде заобиколено. А после последва окупационния фонд, равняващ се поотделно за Княжеството и за Източна Румелия на 32 и половина тона злато, което платихме на руснаците. Е, при това положение, г-н министър, наистина ли вярвате, че образованието ще промени живота в България?!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета