Ad Config - Website header

 

Article_top

Съвместни военни операции с държавите членки на Европейския съюз и след "Брекзит" предложи Великобритания. Лондон предлага също "партньорство в опазване на сигурността" срещу тероризма и киберпрестъпленията, както и обща борба с миграцията.

Поредната позиция на британското правителство за отношенията на Великобритания с Европейския съюз след март 2019 г. предлага също и сътрудничество във външната политика и съвместни действия срещу държави, нарушаващи международното право, например налагане на икономически санкции.

Лондон обещава да предостави военните си сили за военни операции на Евросъюза и поиска споразумението с ЕС след "Брекзит" да гарантира по-тясно сътрудничество, отколкото с трети страни.

Позицията за пореден път сочи курса към "мек Брекзит" на кабинета на Тереза Мей, който предлага "специално партньорство" между Обединеното кралство и Евросъюза с условия, възможно най-близки до настоящите.

Великобритания отделя най-голяма част от бюджета си за отбрана от страните в ЕС и единствена освен Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето и има ядрено оръжие. Само тя в Съюза изпълнява изискването на НАТО да отделя поне 2% от БВП за отбрана.

Британските въоръжени сили са разположени в Естония и Полша по линия на НАТО, а военновъздушни сили, които патрулират над Черно море, има и в Румъния.

Затова сътрудничеството в областта на отбраната е важно за страните от Съюза и е една от най-силните позиции на Великобритания в преговорите за "Брекзит".

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа не може да бъде "напълно зависима" във военно отношение от САЩ и Великобритания след референдума за "Брекзит" и избора на Доналд Тръмп за президент. Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер пък призова държавите членки на ЕС да засилят военното си сътрудничество.

Отмяна на европейското законодателство

Британската Камара на общините подкрепи късно снощи законопроекта за отмяна на европейското законодателство, предаде Би Би Си. Решението беше прието с 326 гласа "за" и 290 "против". Депутати от опозицията обаче обявиха, че ще внесат промени в него, преди да бъде гласуван окончателно.

Законопроектът отменя акта от 1972 г., с който Великобритания влиза в Европейската икономическа общност, по-късно преобразувана в Европейски съюз. Чрез него законите и регулациите на Съюза ще се трансформират в закони на Обединеното кралство, когато то напусне ЕС през 2019 г., за да се избегне хаос след "Брекзит".

Опозиционните депутати, подкрепени и от някои консерватори, заявиха, че ще се опитат да внесат промени в законопроекта на следващия етап, когато текстът му бъде обсъждан преди окончателното гласуване, тъй като според тях той дава прекалено големи права на правителството да променя закони. 

Законопроектът, който е един от най-важните законодателни актове в британската история, отива за обсъждане в комисиите на Камарата на общините. После следва третото заключително четене в долната камара и след като бъде приет, законопроектът ще бъде разгледан от горната Камара на лордовете. Там предстои аналогична процедура с три четения. Проектът ще получи статут на закон, след като бъде одобрен от кралица Елизабет Втора.

 

Съвместни военни операции с държавите членки на Европейския съюз и след "Брекзит" предложи Великобритания. Лондон предлага също "партньорство в опазване на сигурността" срещу тероризма и киберпрестъпленията, както и обща борба с миграцията.

Поредната позиция на британското правителство за отношенията на Великобритания с Европейския съюз след март 2019 г. предлага също и сътрудничество във външната политика и съвместни действия срещу държави, нарушаващи международното право, например налагане на икономически санкции.

Лондон обещава да предостави военните си сили за военни операции на Евросъюза и поиска споразумението с ЕС след "Брекзит" да гарантира по-тясно сътрудничество, отколкото с трети страни.

Позицията за пореден път сочи курса към "мек Брекзит" на кабинета на Тереза Мей, който предлага "специално партньорство" между Обединеното кралство и Евросъюза с условия, възможно най-близки до настоящите.

Великобритания отделя най-голяма част от бюджета си за отбрана от страните в ЕС и единствена освен Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето и има ядрено оръжие. Само тя в Съюза изпълнява изискването на НАТО да отделя поне 2% от БВП за отбрана.

Британските въоръжени сили са разположени в Естония и Полша по линия на НАТО, а военновъздушни сили, които патрулират над Черно море, има и в Румъния.

Затова сътрудничеството в областта на отбраната е важно за страните от Съюза и е една от най-силните позиции на Великобритания в преговорите за "Брекзит".

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа не може да бъде "напълно зависима" във военно отношение от САЩ и Великобритания след референдума за "Брекзит" и избора на Доналд Тръмп за президент. Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер пък призова държавите членки на ЕС да засилят военното си сътрудничество.

Отмяна на европейското законодателство

Британската Камара на общините подкрепи късно снощи законопроекта за отмяна на европейското законодателство, предаде Би Би Си. Решението беше прието с 326 гласа "за" и 290 "против". Депутати от опозицията обаче обявиха, че ще внесат промени в него, преди да бъде гласуван окончателно.

Законопроектът отменя акта от 1972 г., с който Великобритания влиза в Европейската икономическа общност, по-късно преобразувана в Европейски съюз. Чрез него законите и регулациите на Съюза ще се трансформират в закони на Обединеното кралство, когато то напусне ЕС през 2019 г., за да се избегне хаос след "Брекзит".

Опозиционните депутати, подкрепени и от някои консерватори, заявиха, че ще се опитат да внесат промени в законопроекта на следващия етап, когато текстът му бъде обсъждан преди окончателното гласуване, тъй като според тях той дава прекалено големи права на правителството да променя закони. 

Законопроектът, който е един от най-важните законодателни актове в британската история, отива за обсъждане в комисиите на Камарата на общините. После следва третото заключително четене в долната камара и след като бъде приет, законопроектът ще бъде разгледан от горната Камара на лордовете. Там предстои аналогична процедура с три четения. Проектът ще получи статут на закон, след като бъде одобрен от кралица Елизабет Втора.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията