Клуб Z разговаря с Крум Зарков от БСП. Един от най-младите депутати е и сред най-активните по въпросите на правосъдната реформа, антикорупционния закон, той лично представяше и кандидатите за членове на ВСС. 

- Г-н Зарков, във вашия законопроект за борба с корупцията е записано подробно какво се случва, ако в съответната институция има сигнал, подписан с трите имена на подателя си. Възможността за анонимни сигнали не е спомената под никаква форма - нито че са допустими, нито че не са допустими. В законопроекта на ГЕРБ изрично е записано, че органът за борба с корупцията няма да работи по анонимни сигнали. Как да си обясним тази липса във вашия закон?

- Оставихме този въпрос отворен. Помните - първият дебат за първия законопроект на Меглена Кунева се съсредоточи изцяло върху този въпрос.

- Заради този въпрос този законопроект така и не бе приет...

- Не мисля, че заради това не бе приет. Но знаейки, че дебатът отново ще се съсредоточи върху това, ние оставихме въпроса отворен, за да го консултираме. От консултациите почти еднозначно всички органи и експерти препоръчват да разпишем изрично, че агенцията няма да работи по анонимни сигнали.

- Не смятате ли все пак, че е хубаво да има начин да се подават сигнали, без подателят да разкрива самоличността си? В миналия мандат имаше идеи за т.нар. криптирани сигнали, а и други идеи.

- Според мен дебатът е второстепенен от гледна точка на нашия законопроект. Ако агенцията има възможност да се самосезира, да издирва сама информация, включително чрез внедряване на агенти, то тогава анонимният сигнал сам по себе си губи значение. От друга страна, ние сме предвидили, че тя ще извършва реални проверки на декларациите на определен брой лица, които ги подават всяка година. Практически тези хора ще се оказват под перманентна проверка на имуществените декларации. Няма кой знае какво толкова да се анонимно сигнализира. Сигналът е важен, когато е подписан, защото той дава правото на подписалия се да търси обратна връзка.

- Да разбираме, че вие рзчитате на това, че в по-малките населени места регионалното звено на органа за борба с корупцията ще работи активно?

- Заложено е в нашия законопроект, че кметът на малко населено място например, когато декларира, то неговата декларация подлежи на реална проверка. Той ще бъде проверяван дали реално декларацията съответства на имотното му състояние. И агентът има право сам да издирва тази информация. Голямата критика срещу анонимините сигнали е, че те ще затлачат органа и ще стимулират доносничеството.

- От друга страна, за един сигнал е важно не дали е анонимен, а какво е съдържанието му.

- Пак ви казвам - тази агенция ще може да работи по собствен почин. Тя няма да има нужда от основание, няма да има нужда да се "закачи" за анонимен сигнал.

- Не е изключена обаче следната ситуация: кметът на дадено населено място очевидно е по-богат, отколкото декларира, но местното звено на органа за борба с корупцията не прави нищо по въпроса. Какво ще се случва в такава ситуация?

- Това вече не е въпрос на закона, а на неговото приложение. Агенцията е централизирана структура, трябва да знае кой какво работи. В този ред на мисли аз не мога да отговоря на такъв въпрос.

Но тук реално се поставя въпросът за отчетността и контрола на агенцията за борба с корупцията. Това също е въпрос, който трябва да доразработим в нашия законопроект. В момента не е достатъчно конкретно разписано. Това също е една от препоръките към нашия законопроект - да разпишем подробна отчетна процедура. Трябва да се търси отговорност, но без това да създава зависимост.

Затова толкова много държим да е ясна целта. А именно - определен брой лица да бъдат проверявани за определен брой престъпления. Тогава резултатът или липсата на резултат ще бъдат обществено видими. Ако целта е разпиляване - да не е ясно този орган какво точно прави, тогава ще се създаде неяснота дали той си върши работата или не.