Ad Config - Website header

 

Article_top

"Укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително на българското или на коренните народи в Украйна."

Това се казва в изявление на украинския посланик у нас Микола Балтажи, разпространено от посолството на страната.

"Законът на Украйна „За образованието“ изцяло отговаря на Конституцията на Украйна и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици", заявява Балтажи.

Микола Балтажи. Снимка Веселин Боришев

Поводът е приетият на 5 септември от Върховната Рада в Киев закон за образованието. Той гласи, че "езикът на образователния процес в образователните институции е националният", т.е. украинският. Обучението на езиците на малцинствата се запазва само в началните класове.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че ще поиска разговор с украинския президент Петро Порошенко. Според Борисов законът засяга българското малцинство.

Най-недоволни са Унгария и Русия, според които законът ще лиши представителите на етническите малцинства в Украйна от правото да се обучават на родните си езици след навършване на 10-годишна възраст.

Полша и Румъния също изразиха безпокойство от реформите. Това принуди украинския премиер Володимир Гройсман да нареди на подчинените си да обяснят на страните членки на ЕС как промените ще опазят езиците на малцинствата, на които говорят милиони жители на бившата съветска република.

Сергей Станишев - бивш български премиер и председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), първи от българските политици повдигна темата публично.

"Текстът е нова стъпка от тревожната тенденция за ограничаване на правата на малцинствата и изкуствено нагнетяване на етническо напрежение в страната. Асоциацията на българите в Украйна потвърди, че новите мерки премахват правото за свободен избор на език на обучение и ограничават възможността за преподаването на майчин език само до начално училище.

Инициативата очевидно е насочена срещу руското малцинство, но наред с това са засегнати и правата на други граждани, включително от български, румънски и унгарски произход. Румъния, Унгария, Полша и Молдова вече реагираха", написа Станишев във фейсбук.

 

 

Експремиерът е роден в днешна Украйна, но по времето, когато тя е била част от СССР.

Той допълва, че българските евродепутати се обединили зад идеята да установят връзка с колеги от засегнатите страни за оформяне на обща позиция. Тя ще съдържа призив към украинския президент Петро Порошенко да наложи вето на приетия закон, който според Станишев е в разрез с разбиранията за европейски ценности.

(Макар да е роден в Украйна, Станишев досега - поне публично -  не се е изказал против анексирането на Крим или действията на проруските сепаратисти в Донбас - б.р.)

Най-гневна е... Унгария

Изненадващото е, че най-гневна е реакцията не на Русия, а на Унгария. Външният министър на страната Петер Сиярто обвини Украйна, че е "забила нож в гърба на Унгария". Той обяви, че Будапеща ще се жалва в ООН.

Според Сиярто новият закон не само е насочен срещу разпоредбите в двустранните отношения, но сериозно противоречи и на украинската конституция.

Украинският му колега Павло Климкин обаче заяви, че трябва да бъде подобрено качеството на обучението на украински език на местата, където живее компактно унгарско население.

"Има проблеми с интегрирането. 75 на сто от абитуриентите в задкарпатския Береговския район не издържаха независимото външно оценяване по украински език. Трябва да подобрим ситуацията, без да губим качеството на обучението по унгарски", каза Климкин, цитиран от Интерфакс-Украйна.

Вчера от руското външно министерство заявиха:

"Ясно е, че главната цел на настоящите украински депутати е да засегнат колкото се може повече правата на милиони рускоговорещи граждани на Украйна и насила да установят едноезичен режим в многонационална държава."

Обвинения в украйнизация

Москва призова за колективно действия на международните организации, за да бъде блокирано това, което според нея е "опит за постигане на пълна украйнизация в образователната сфера в страната".

Управляващите в Унгария популисти се готвят зда избори и самите те са на нож с ЕС заради редица въпроси, включително собствената им образователна реформа, и може би искат да отклонят вниманието от себе си. Русия пък от три години насам е във военен конфликт с Украйна.

Но дори някои от най-близките съюзници на Киев са обезпокоени от готвената реформа.

Полша заяви, че "внимателно ще следи прилагането на закона и ще предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира на поляците в Украйна достъп до обучение на полски език".

Румъния от своя страна изтъкна, че "необходимостта от съобразяване с международните норми за насърчаване и спазване на правото на хората, принадлежащи към румънското национално малцинство в Украйна, е било постоянно засягано" в разговорите с Киев.

Международните норми

Украйна настоява, че промените, които бяха приветствани от САЩ, са в съответствие с международните норми и не трябва да притесняват ЕС или неговите страни членки, на чиято подкрепа Киев сериозно разчита.

Премиерът Гройсман заяви, че законът ще помогне за "гарантирането на нормален достъп до езиците на националните малцинства и ще даде възможност за развитието на нашия роден украински език".

Володимир Гройсман

Той нареди на министрите на образованието и на външните работи "да се срещнат с представители на страните от ЕС, за да им обясни подробностите на закона и как ще работи механизмът".

Въпросите за езика и националната идентичност са много чувствителни за 45-милионното население на Украйна. Страната се опитва да се интегрира със Запада след векове руска доминация. В отговор Москва анексира Крим и разпали война в Източна Украйна, която досега причини гибелта на над 10 000 души.

Киев вече отмени подобна реформа

През февруари 2014 г. Върховната Рада отмени Закона за основите на държавната езикова политика. Той предвиждаше възможността местните власти да предоставят статут на регионален език на малцинствени езици, ако дадената етническа група съставлява повече от 10 на сто от жителите на населеното място. На тази основа в някои райони на Бесарабия българският език бе приет за регионален.

Изненадващо в защита на руския език се вдигнаха жителите на западния украински град Лвов, които иначе са известни с антируските си и прозападни настроения. Те започнаха демонстративно да говорят на руски.

В кампанията се включи и телевизионната програма "5 канал", собственост на Петро Порошенко. Тогава той все още бе Шоколадовият крал на Украйна. Порошенко стана президент три месеца по-късно.

В резултат Радата отмени решението си и възстанови стария закон.

Какво цели Москва

Преди шест месеца шефът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак заяви, че Москва се опитва да използва някои от етническите малцинства, за да разпространява сред тях настроения за автономия и да разцепи страната. Той предупреди, че вниманието на руските спецслужби е насочено към българите, унгарците, гагаузите и русините.

Не стана ясно обаче как точно Кремъл ще реализира плана си. Езиците на тези малцинства имат регионален статут в Украйна. Освен това българите в Украйна са едва 160 000 (0,4% от населението), унгарците са 120 000 (0,3%), а гагаузите и русините са още по-малко.

 

"Укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително на българското или на коренните народи в Украйна."

Това се казва в изявление на украинския посланик у нас Микола Балтажи, разпространено от посолството на страната.

"Законът на Украйна „За образованието“ изцяло отговаря на Конституцията на Украйна и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици", заявява Балтажи.

Микола Балтажи. Снимка Веселин Боришев

Поводът е приетият на 5 септември от Върховната Рада в Киев закон за образованието. Той гласи, че "езикът на образователния процес в образователните институции е националният", т.е. украинският. Обучението на езиците на малцинствата се запазва само в началните класове.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че ще поиска разговор с украинския президент Петро Порошенко. Според Борисов законът засяга българското малцинство.

Най-недоволни са Унгария и Русия, според които законът ще лиши представителите на етническите малцинства в Украйна от правото да се обучават на родните си езици след навършване на 10-годишна възраст.

Полша и Румъния също изразиха безпокойство от реформите. Това принуди украинския премиер Володимир Гройсман да нареди на подчинените си да обяснят на страните членки на ЕС как промените ще опазят езиците на малцинствата, на които говорят милиони жители на бившата съветска република.

Сергей Станишев - бивш български премиер и председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), първи от българските политици повдигна темата публично.

"Текстът е нова стъпка от тревожната тенденция за ограничаване на правата на малцинствата и изкуствено нагнетяване на етническо напрежение в страната. Асоциацията на българите в Украйна потвърди, че новите мерки премахват правото за свободен избор на език на обучение и ограничават възможността за преподаването на майчин език само до начално училище.

Инициативата очевидно е насочена срещу руското малцинство, но наред с това са засегнати и правата на други граждани, включително от български, румънски и унгарски произход. Румъния, Унгария, Полша и Молдова вече реагираха", написа Станишев във фейсбук.

 

 

Експремиерът е роден в днешна Украйна, но по времето, когато тя е била част от СССР.

Той допълва, че българските евродепутати се обединили зад идеята да установят връзка с колеги от засегнатите страни за оформяне на обща позиция. Тя ще съдържа призив към украинския президент Петро Порошенко да наложи вето на приетия закон, който според Станишев е в разрез с разбиранията за европейски ценности.

(Макар да е роден в Украйна, Станишев досега - поне публично -  не се е изказал против анексирането на Крим или действията на проруските сепаратисти в Донбас - б.р.)

Най-гневна е... Унгария

Изненадващото е, че най-гневна е реакцията не на Русия, а на Унгария. Външният министър на страната Петер Сиярто обвини Украйна, че е "забила нож в гърба на Унгария". Той обяви, че Будапеща ще се жалва в ООН.

Според Сиярто новият закон не само е насочен срещу разпоредбите в двустранните отношения, но сериозно противоречи и на украинската конституция.

Украинският му колега Павло Климкин обаче заяви, че трябва да бъде подобрено качеството на обучението на украински език на местата, където живее компактно унгарско население.

"Има проблеми с интегрирането. 75 на сто от абитуриентите в задкарпатския Береговския район не издържаха независимото външно оценяване по украински език. Трябва да подобрим ситуацията, без да губим качеството на обучението по унгарски", каза Климкин, цитиран от Интерфакс-Украйна.

Вчера от руското външно министерство заявиха:

"Ясно е, че главната цел на настоящите украински депутати е да засегнат колкото се може повече правата на милиони рускоговорещи граждани на Украйна и насила да установят едноезичен режим в многонационална държава."

Обвинения в украйнизация

Москва призова за колективно действия на международните организации, за да бъде блокирано това, което според нея е "опит за постигане на пълна украйнизация в образователната сфера в страната".

Управляващите в Унгария популисти се готвят зда избори и самите те са на нож с ЕС заради редица въпроси, включително собствената им образователна реформа, и може би искат да отклонят вниманието от себе си. Русия пък от три години насам е във военен конфликт с Украйна.

Но дори някои от най-близките съюзници на Киев са обезпокоени от готвената реформа.

Полша заяви, че "внимателно ще следи прилагането на закона и ще предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира на поляците в Украйна достъп до обучение на полски език".

Румъния от своя страна изтъкна, че "необходимостта от съобразяване с международните норми за насърчаване и спазване на правото на хората, принадлежащи към румънското национално малцинство в Украйна, е било постоянно засягано" в разговорите с Киев.

Международните норми

Украйна настоява, че промените, които бяха приветствани от САЩ, са в съответствие с международните норми и не трябва да притесняват ЕС или неговите страни членки, на чиято подкрепа Киев сериозно разчита.

Премиерът Гройсман заяви, че законът ще помогне за "гарантирането на нормален достъп до езиците на националните малцинства и ще даде възможност за развитието на нашия роден украински език".

Володимир Гройсман

Той нареди на министрите на образованието и на външните работи "да се срещнат с представители на страните от ЕС, за да им обясни подробностите на закона и как ще работи механизмът".

Въпросите за езика и националната идентичност са много чувствителни за 45-милионното население на Украйна. Страната се опитва да се интегрира със Запада след векове руска доминация. В отговор Москва анексира Крим и разпали война в Източна Украйна, която досега причини гибелта на над 10 000 души.

Киев вече отмени подобна реформа

През февруари 2014 г. Върховната Рада отмени Закона за основите на държавната езикова политика. Той предвиждаше възможността местните власти да предоставят статут на регионален език на малцинствени езици, ако дадената етническа група съставлява повече от 10 на сто от жителите на населеното място. На тази основа в някои райони на Бесарабия българският език бе приет за регионален.

Изненадващо в защита на руския език се вдигнаха жителите на западния украински град Лвов, които иначе са известни с антируските си и прозападни настроения. Те започнаха демонстративно да говорят на руски.

В кампанията се включи и телевизионната програма "5 канал", собственост на Петро Порошенко. Тогава той все още бе Шоколадовият крал на Украйна. Порошенко стана президент три месеца по-късно.

В резултат Радата отмени решението си и възстанови стария закон.

Какво цели Москва

Преди шест месеца шефът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак заяви, че Москва се опитва да използва някои от етническите малцинства, за да разпространява сред тях настроения за автономия и да разцепи страната. Той предупреди, че вниманието на руските спецслужби е насочено към българите, унгарците, гагаузите и русините.

Не стана ясно обаче как точно Кремъл ще реализира плана си. Езиците на тези малцинства имат регионален статут в Украйна. Освен това българите в Украйна са едва 160 000 (0,4% от населението), унгарците са 120 000 (0,3%), а гагаузите и русините са още по-малко.

Коментари

Русия ги е подтикнала, няма

Русия ги е подтикнала, няма как да не е! Русия им е казала да започнат асимилация на малцинствата.
България трябва да осигури всички условия тука най-вече българите и гагаузите от Украйна, но и за по-лесно устройство на украинци на работа в България. Има области, в които качеството на работната ръка много е паднало.
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

В действията на Украйна.....

....виждам най-вече отговор на руската инвазия страната.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета