Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z публикува задочната дискусия между Радан Кънев и Веселин Желев за идеите на президента на Франция Еманюел Макрон за бъдещето на ЕС и позицията на България. Досега публикувахме три текста по темата:

Огнян Минчев също се включи в дискусията с коментар във фейсбук профила си:

Споделям позицията на Радан Кънев и тревогата за това, че институционализирането на Европа на различни скорости ще има като пряк резултат маргинализирането - по различни причини - на страни от южната и източната периферия на ЕС. Оставям настрана въпроса за това доколко идеи като тези на Еманюел Макрон са осъществими в контекста на съществуващото европейско законодателство - acquis communautaire, което не предвижда различни статути на страните членки. Бих допълнил това, което Радан Кънев казва, с още два аргумента:

Първо, опити като този на Еманюел Макрон за учредяване на първо и второ качество европейска интеграция не просто отразяват интересите на съответната страна - в случая Франция, но се стремят да предотвратят или да осуетят естествената промяна на политическите баланси в Европа, осъществяваща се в резултат на голямото разширяване от 2004-2007 г.

Проблемът е очевиден и той се нарича Вишеград. Няколко страни от Централна Европа развиват сътрудничество на основата на свои споделени идеи и интереси, които в очите на заварения Брюкселски западноевропейски истеблишмънт изглеждат все по-нелегитимни и скандални.

Не бих искал да давам оценка за това доколко консервативните позиции на политици като Орбан и Качински могат и трябва да се квалифицират като категорично недемократични или дори авторитарни. Извън всяко съмнение е обаче, че който и да е на власт във Варшава, Будапеща или Прага, създалите се устойчиви разделения между западноевропейските страни лидери, от една страна, и Вишеград - от друга, ще се запазят - особено по проблеми като нелегалната миграция, охраната на границите, отговорностите за проникналите на територията на ЕС нелегални мигранти.

Позиции като тази на Еманюел Макрон и на г-жа Меркел се опитват да институционализират техните собствени възгледи по въпроса като единствено възможната европейска позиция и да обявят възгледите и позициите на вишеградските страни като изначално нелегитимни - поради недемократичност или просто поради черна неблагодарност:

"Ние им даваме пари, а те не ни слушат..."

Франция и Германия - заедно с другите страни от Западна Европа, са мощни и водещи европейски сили, но те няма да успеят да пречупят позиции и интереси на страни в източната част на Стария континент, които също са формирани в резултат на мощни обществени убеждения. По-разумният подход би бил този на диалога, на стремежа към разбирателство и на готовността страните да останат на различни позиции по въпроси, по които не могат да се разберат.

Второ, самият процес на федерализация на Европа, чийто поддръжник съм и аз, може да бъде успешен само ако взема предвид тази динамика на променящите се политически баланси между възгледи и интереси на страните членки. Това не означава, че Европа трябва да прави компромиси с демократичната си идентичност или да приема авторитарни отклонения. Но не би могло и да се твърди, че днешният набор от идеи и ценности на постмодерния либерализъм, който доминира всички мейнстрийм политически фамилии в Западна Европа, е единствената рамка на демократична политика.

Америка все още е демократична страна, въпреки че там има силно консервативно движение, каквото в Западна Европа няма. Американският консерватизъм е доста по-твърд от унгарския или полския - без това да прозвучи като оправдание за ексцесите на Орбан и Качински. Примерите могат да продължат.

Федерализацията на Европа би могла да бъде успешен процес, ако се фокусира върху процеси и приоритети, които са от ключово значение за европейската интеграция и/или по които има съгласие. Такива приоритети са:

- Общата отбрана - която е крайно време да стане реалност.

- Общата охрана на границите на Съюза - която трябва най-после да стане ефективна.

- Общата финансова политика - която не би следвало да конституира различни категории членове, а да създава допълнително единство на интереси.

- Общата външна политика, която трябва да позиционира Съюза като основен стратегически играч на международната сцена - или най-малкото да преодолее парадокса от сравнението на Европа като икономически гигант и политическо джудже.

Има и политики, по които скоро няма да се очертае сближаване на позициите, и една от тях е отношението към имиграцията. Тези политики биха могли да бъдат следвани на национално ниво при необходима минимална координация между страните членки.

Реформите в ЕС са не просто желателни от определена гледна точка или интерес. Те са неизбежни, ако не искаме днешните идеи и структури на европейското обединение да бъдат заменени от популистки и недемократични двойници в процеса на следващите изборни цикли на европейските страни. Европейските елити трябва да проявят гъвкавост и способност за еволюция, за промяна. В противен случай ще бъдат заменени, но тази подмяна ще е травматична - не само за тях, а за Европа като цяло.

 

Клуб Z публикува задочната дискусия между Радан Кънев и Веселин Желев за идеите на президента на Франция Еманюел Макрон за бъдещето на ЕС и позицията на България. Досега публикувахме три текста по темата:

Огнян Минчев също се включи в дискусията с коментар във фейсбук профила си:

Споделям позицията на Радан Кънев и тревогата за това, че институционализирането на Европа на различни скорости ще има като пряк резултат маргинализирането - по различни причини - на страни от южната и източната периферия на ЕС. Оставям настрана въпроса за това доколко идеи като тези на Еманюел Макрон са осъществими в контекста на съществуващото европейско законодателство - acquis communautaire, което не предвижда различни статути на страните членки. Бих допълнил това, което Радан Кънев казва, с още два аргумента:

Първо, опити като този на Еманюел Макрон за учредяване на първо и второ качество европейска интеграция не просто отразяват интересите на съответната страна - в случая Франция, но се стремят да предотвратят или да осуетят естествената промяна на политическите баланси в Европа, осъществяваща се в резултат на голямото разширяване от 2004-2007 г.

Проблемът е очевиден и той се нарича Вишеград. Няколко страни от Централна Европа развиват сътрудничество на основата на свои споделени идеи и интереси, които в очите на заварения Брюкселски западноевропейски истеблишмънт изглеждат все по-нелегитимни и скандални.

Не бих искал да давам оценка за това доколко консервативните позиции на политици като Орбан и Качински могат и трябва да се квалифицират като категорично недемократични или дори авторитарни. Извън всяко съмнение е обаче, че който и да е на власт във Варшава, Будапеща или Прага, създалите се устойчиви разделения между западноевропейските страни лидери, от една страна, и Вишеград - от друга, ще се запазят - особено по проблеми като нелегалната миграция, охраната на границите, отговорностите за проникналите на територията на ЕС нелегални мигранти.

Позиции като тази на Еманюел Макрон и на г-жа Меркел се опитват да институционализират техните собствени възгледи по въпроса като единствено възможната европейска позиция и да обявят възгледите и позициите на вишеградските страни като изначално нелегитимни - поради недемократичност или просто поради черна неблагодарност:

"Ние им даваме пари, а те не ни слушат..."

Франция и Германия - заедно с другите страни от Западна Европа, са мощни и водещи европейски сили, но те няма да успеят да пречупят позиции и интереси на страни в източната част на Стария континент, които също са формирани в резултат на мощни обществени убеждения. По-разумният подход би бил този на диалога, на стремежа към разбирателство и на готовността страните да останат на различни позиции по въпроси, по които не могат да се разберат.

Второ, самият процес на федерализация на Европа, чийто поддръжник съм и аз, може да бъде успешен само ако взема предвид тази динамика на променящите се политически баланси между възгледи и интереси на страните членки. Това не означава, че Европа трябва да прави компромиси с демократичната си идентичност или да приема авторитарни отклонения. Но не би могло и да се твърди, че днешният набор от идеи и ценности на постмодерния либерализъм, който доминира всички мейнстрийм политически фамилии в Западна Европа, е единствената рамка на демократична политика.

Америка все още е демократична страна, въпреки че там има силно консервативно движение, каквото в Западна Европа няма. Американският консерватизъм е доста по-твърд от унгарския или полския - без това да прозвучи като оправдание за ексцесите на Орбан и Качински. Примерите могат да продължат.

Федерализацията на Европа би могла да бъде успешен процес, ако се фокусира върху процеси и приоритети, които са от ключово значение за европейската интеграция и/или по които има съгласие. Такива приоритети са:

- Общата отбрана - която е крайно време да стане реалност.

- Общата охрана на границите на Съюза - която трябва най-после да стане ефективна.

- Общата финансова политика - която не би следвало да конституира различни категории членове, а да създава допълнително единство на интереси.

- Общата външна политика, която трябва да позиционира Съюза като основен стратегически играч на международната сцена - или най-малкото да преодолее парадокса от сравнението на Европа като икономически гигант и политическо джудже.

Има и политики, по които скоро няма да се очертае сближаване на позициите, и една от тях е отношението към имиграцията. Тези политики биха могли да бъдат следвани на национално ниво при необходима минимална координация между страните членки.

Реформите в ЕС са не просто желателни от определена гледна точка или интерес. Те са неизбежни, ако не искаме днешните идеи и структури на европейското обединение да бъдат заменени от популистки и недемократични двойници в процеса на следващите изборни цикли на европейските страни. Европейските елити трябва да проявят гъвкавост и способност за еволюция, за промяна. В противен случай ще бъдат заменени, но тази подмяна ще е травматична - не само за тях, а за Европа като цяло.

Коментари

А, Оги, вие сте се наговорили

А, Оги, вие сте се наговорили!
Само не знам каква федерализация ви се причува? Кой ви е казал, че ще има федерализация?

И Минчев...

Не, Минчев!
Макрон е продукт на мажоритарни избори защото формулира исканията на мнозинството!
Орбан следва исканията на мнозинството за разселване на мигрантите!
Качински е друга бира и там ще видите протестите в Полша срещу "правосъдната МУ реформа!
Макрон и Орбан са за повече демокрация, а това се постига с просвещение на електората.
Вие с Кънев ни убеждавате, че електората е прост и затова поискал мажоритарни избори. В грешка сте.
Срещу вас е Плевнелиев, който пръв зададе въпроса за повече мажоритарност и в частност за референдумите. Плевнелиев, който е срещу "старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов". Затова ВИЕ разбихте групата около него. С помощта на Сашо-11.
Европа върви към демократизиране и това никой не може да спре!

„Пропаганда и методи на психологическата война в КГБ – няма митове, реалност са“ http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/propaganda-i-metodi-na-psihologicheskata-voyna-v-kgb-nyama-mitove-realnost-e

Не си мисли, че Ярек Качински

Не си мисли, че Ярек Качински не представлява мнозинството гласове на поляците.
https://www.youtube.com/watch?v=a7xqwm_c1_k&t=2052s

Право и справедливост бяха

Право и справедливост бяха върнати на власт след като другият паток - Доналд Туск, се съгласи да приеме мюсюлмани. Трябва да отбележим, че поляци, чехи, унгарци, както и НИЕ, полудяваме при рева на джамия. Докато много гърци например примират от умиление.

https://www.youtube.com/watch

https://www.youtube.com/watch?v=0VN_YwnxjG8
https://www.youtube.com/watch?v=lmRNhuj3cp0
Не помня наште платени индоктринатори по медиите да са го пускали това. Пък не мож обвини поляците, че са платени от Раша.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията