Ad Config - Website header

 

Article_top

През последните месеци наблюдаваме… Това правим – наблюдаваме. Е, и от време на време констатираме и коментираме. И толкова. Много полезно, но неясно за кого. За сметка на това обаче без никаква стойност за хората, които претендираме да представляваме и които разочаровахме за пореден път през март тази година. Оставането ни извън парламента има огромно значение.

Не за нас, които се пънахме да ставаме депутати

Днешната ситуация остави хиляди български граждани без политическо представителство, без гаранция за европейското развитие на обществото ни и без инструмент, с който да влияят върху съдбата на родината си. Но по-големият ни грях е, че така допуснахме дефектите в държавното управление, дефектите в системата да станат почти непоправими. Тези дефекти заплашват бъдещето ни, националната ни сигурност, те гонят децата ни да живеят чужбина.

Чухте ли за въпроса на т.нар. парламентарна опозиция към министъра на икономиката дали с необмислените си прояви не заплашва хилядите работни места в предприятия като „Дунарит“? А чухте ли за въпроса на мнозинството дали с решенията си Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение не убиват конкурентоспособността на сектора? И как това ще се отрази на бюджета и социалната система?

Няма и да чуете. Защото единственото, което до вчера народните избраници са сметнали за нужно да питат Емил Караниколов, е относно неправомерно назначаване на управител на "Плод-зеленчук" ЕООД - гр. Габрово. Толкова.

Националната сигурност е поставена под сериозен риск от неадекватните действия на министър Караниколов, но в парламента няма кой да пита? Няма кой реално да контролира действията на министрите, защото, поне по Конституция, ние сме парламентарна държава.

Но парламентаризмът отсъства

И не, „Дунарит“ не е единственият проблем. Но както „Дунарит“, така и по-голяма част от проблемите на обществото ни са резултати от дефектите в системата. А десните сме виновни и за „Дунарит“.

Отстраняването на недъзите в системата, ликвидирането на порочните практики в управлението, премахването на пречките пред успеха на българския бизнес и култура са единствената цел, която ние, виновните за това състояние, трябва да преследваме оттук нататък.

Персоналните войни не решават този въпрос

Не може да бъде кауза Борисов да не бъде във властта. Не може да бъде кауза Цацаров да не е главен прокурор. Не може да бъде кауза Пеевски да престане с дирижирането на задкулисието.

Съжалявам, но това не могат да бъдат нито кауза, още по-малко пък цел на дясното. Нашите цели трябва да са изграждането на функционираща и силна държава със силно вкоренени демократични ценности и правосъдна система, които да не допускат концентрацията на властта в ръцете на премиера, обезсмислянето на парламента или всесилието на главния прокурор. А задкулисие изобщо да не съществува.

Те са продукти на системата, която всички ние позволихме да вземе връх в родината ни.

Продукти на същата система са и кандидат-лидерите на дясното, които водят лични битки, обезценявайки каузите на обществото. Обаче в личните борби няма политика, а когато няма политика, хората виждат единствено борбата между едни мераклии за власт.

Удивявам се как кандидат-лидерите на дясното се опияняват от мисълта, че могат да си позволят лукса да избират и едва ли не да посочват избирателите си. И заслепени от вярата в собствената си непогрешимост, съсредоточени в чуждите грехове, извършват многократно по-големи.

Всички вкупом предадохме дясното

Предадохме нуждата на демократичната общност, на българските граждани да вярват в сигурността, да знаят, че там някъде има хора, лидери, които са готови да се борят, да защитават интересите им. Нашата общност няма нужда от анализатори и наблюдатели. Има нужда от кауза и цели. От лидери, които да водят. От път, по който да вървим. А той отдавна е трасиран. Иска се само малко смелост.

Хората не ни разбирали. Търсим оправдание във фразите - аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме. Не, не, хората не са прости. Простите сме ние. Ние, които не даваме възможност на гражданите да ни припознаят като говорители и защитници на техните ценности и идеали. Защото не лидерите избират гласоподавателите си, а гласоподавателите избират лидерите.

Ние сме длъжници на общността ни, защото въпреки глупостите, които свършихме, въпреки упорството ни стотици хиляди не спряха да ни подкрепят. Дори когато бе ясно, че се проваляме, те все пак виждаха надежда и шанс в нас. Вярваха в способността ни да се поучим от грешките си и че не ни е страх да променим говоренето и поведението си. Надяваха се, че някой ден ще пораснем и ще спрем да се вторачваме в собственото си измислено величие.

И ние сме длъжни да им докажем, че не са бъркали. Да се върнем към политиката и обществения интерес и да изоставим персоналните драми и трагедии.
Няма как искането на вето от президента по една или друга тема, безкрайната кореспонденция с институциите, размяната на писма и разпращането на прессъобщения да бъдат обявени за политически действия. И то на отговорни и смели личности, загрижени за бъдещето на държавата.

Подобни импотентни актове ни карат да изглеждаме нелепи в очите хората, като дребни души, които търсят лесния и безпроблемен път. Сами се поставяме в кома и явно това ни харесва. Не се стремим да отстояваме цели и каузи, а демонстрираме кой колко по-десен и по-принципен е. На думи.

Тежка заблуда е мисълта, че ако не правим нищо – няма как да сбъркаме. Това, в случая с лицата на демократичната общност, всъщност е най-голямата грешка. Хората, които все още ни вярват и подкрепят, изискват от нас същото, което изискват от себе си във всекидневието си – смели решения, отстоявани с чест. Тези, които са убедени демократи с малко или повече осъзнати десни ценности, инстинктивно знаят, че всяко постижение е резултат от усилия, поемане на рискове и безапелационно преследване на набелязаните цели.

С поведението си ние само отблъскваме подкрепа. Губим доверието на хората и отвращаваме малцината, които все още виждат някакъв смисъл в нас. Те с право са ни бесни. Упорито и дори с ентусиазъм ние година след година, избори след избори се държим по един и същ начин, правим едни и същи грешки и сме горди от себе си. С идиотските си действия, а днес с бездействие, показваме само и единствено страх. Страх от отговорност, страх от действие, страх да погледнем истината в очите. А тя е там, независимо дали искаме да я видим или не.

...

Стоил Яков от ръководството на ДСБ. Коментарът е публикуван на фейсбук профила му.

 

 

 
Петър Москов и Радан Кънев преди да се разделят пътищата им. Снимка БГНЕС

През последните месеци наблюдаваме… Това правим – наблюдаваме. Е, и от време на време констатираме и коментираме. И толкова. Много полезно, но неясно за кого. За сметка на това обаче без никаква стойност за хората, които претендираме да представляваме и които разочаровахме за пореден път през март тази година. Оставането ни извън парламента има огромно значение.

Не за нас, които се пънахме да ставаме депутати

Днешната ситуация остави хиляди български граждани без политическо представителство, без гаранция за европейското развитие на обществото ни и без инструмент, с който да влияят върху съдбата на родината си. Но по-големият ни грях е, че така допуснахме дефектите в държавното управление, дефектите в системата да станат почти непоправими. Тези дефекти заплашват бъдещето ни, националната ни сигурност, те гонят децата ни да живеят чужбина.

Чухте ли за въпроса на т.нар. парламентарна опозиция към министъра на икономиката дали с необмислените си прояви не заплашва хилядите работни места в предприятия като „Дунарит“? А чухте ли за въпроса на мнозинството дали с решенията си Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение не убиват конкурентоспособността на сектора? И как това ще се отрази на бюджета и социалната система?

Няма и да чуете. Защото единственото, което до вчера народните избраници са сметнали за нужно да питат Емил Караниколов, е относно неправомерно назначаване на управител на "Плод-зеленчук" ЕООД - гр. Габрово. Толкова.

Националната сигурност е поставена под сериозен риск от неадекватните действия на министър Караниколов, но в парламента няма кой да пита? Няма кой реално да контролира действията на министрите, защото, поне по Конституция, ние сме парламентарна държава.

Но парламентаризмът отсъства

И не, „Дунарит“ не е единственият проблем. Но както „Дунарит“, така и по-голяма част от проблемите на обществото ни са резултати от дефектите в системата. А десните сме виновни и за „Дунарит“.

Отстраняването на недъзите в системата, ликвидирането на порочните практики в управлението, премахването на пречките пред успеха на българския бизнес и култура са единствената цел, която ние, виновните за това състояние, трябва да преследваме оттук нататък.

Персоналните войни не решават този въпрос

Не може да бъде кауза Борисов да не бъде във властта. Не може да бъде кауза Цацаров да не е главен прокурор. Не може да бъде кауза Пеевски да престане с дирижирането на задкулисието.

Съжалявам, но това не могат да бъдат нито кауза, още по-малко пък цел на дясното. Нашите цели трябва да са изграждането на функционираща и силна държава със силно вкоренени демократични ценности и правосъдна система, които да не допускат концентрацията на властта в ръцете на премиера, обезсмислянето на парламента или всесилието на главния прокурор. А задкулисие изобщо да не съществува.

Те са продукти на системата, която всички ние позволихме да вземе връх в родината ни.

Продукти на същата система са и кандидат-лидерите на дясното, които водят лични битки, обезценявайки каузите на обществото. Обаче в личните борби няма политика, а когато няма политика, хората виждат единствено борбата между едни мераклии за власт.

Удивявам се как кандидат-лидерите на дясното се опияняват от мисълта, че могат да си позволят лукса да избират и едва ли не да посочват избирателите си. И заслепени от вярата в собствената си непогрешимост, съсредоточени в чуждите грехове, извършват многократно по-големи.

Всички вкупом предадохме дясното

Предадохме нуждата на демократичната общност, на българските граждани да вярват в сигурността, да знаят, че там някъде има хора, лидери, които са готови да се борят, да защитават интересите им. Нашата общност няма нужда от анализатори и наблюдатели. Има нужда от кауза и цели. От лидери, които да водят. От път, по който да вървим. А той отдавна е трасиран. Иска се само малко смелост.

Хората не ни разбирали. Търсим оправдание във фразите - аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме. Не, не, хората не са прости. Простите сме ние. Ние, които не даваме възможност на гражданите да ни припознаят като говорители и защитници на техните ценности и идеали. Защото не лидерите избират гласоподавателите си, а гласоподавателите избират лидерите.

Ние сме длъжници на общността ни, защото въпреки глупостите, които свършихме, въпреки упорството ни стотици хиляди не спряха да ни подкрепят. Дори когато бе ясно, че се проваляме, те все пак виждаха надежда и шанс в нас. Вярваха в способността ни да се поучим от грешките си и че не ни е страх да променим говоренето и поведението си. Надяваха се, че някой ден ще пораснем и ще спрем да се вторачваме в собственото си измислено величие.

И ние сме длъжни да им докажем, че не са бъркали. Да се върнем към политиката и обществения интерес и да изоставим персоналните драми и трагедии.
Няма как искането на вето от президента по една или друга тема, безкрайната кореспонденция с институциите, размяната на писма и разпращането на прессъобщения да бъдат обявени за политически действия. И то на отговорни и смели личности, загрижени за бъдещето на държавата.

Подобни импотентни актове ни карат да изглеждаме нелепи в очите хората, като дребни души, които търсят лесния и безпроблемен път. Сами се поставяме в кома и явно това ни харесва. Не се стремим да отстояваме цели и каузи, а демонстрираме кой колко по-десен и по-принципен е. На думи.

Тежка заблуда е мисълта, че ако не правим нищо – няма как да сбъркаме. Това, в случая с лицата на демократичната общност, всъщност е най-голямата грешка. Хората, които все още ни вярват и подкрепят, изискват от нас същото, което изискват от себе си във всекидневието си – смели решения, отстоявани с чест. Тези, които са убедени демократи с малко или повече осъзнати десни ценности, инстинктивно знаят, че всяко постижение е резултат от усилия, поемане на рискове и безапелационно преследване на набелязаните цели.

С поведението си ние само отблъскваме подкрепа. Губим доверието на хората и отвращаваме малцината, които все още виждат някакъв смисъл в нас. Те с право са ни бесни. Упорито и дори с ентусиазъм ние година след година, избори след избори се държим по един и същ начин, правим едни и същи грешки и сме горди от себе си. С идиотските си действия, а днес с бездействие, показваме само и единствено страх. Страх от отговорност, страх от действие, страх да погледнем истината в очите. А тя е там, независимо дали искаме да я видим или не.

...

Стоил Яков от ръководството на ДСБ. Коментарът е публикуван на фейсбук профила му.

 

 

Коментари

Всички са маскари?

Тц! Някои борят служебните недоразумения на резидента, други ги бранят.

Стоил Яков, бивш шеф на ТЕРЕМ от партията, подкрепяща Гебрев и ЕМКО...

Хората надраснаха кутийките,

Хората надраснаха кутийките, в които раснаха. Hо не и тези, които се занимават с политика. За съжаление, човек се оформя до една възраст, и край.

:)

" човек се оформя до една възраст, и край. "
Човек се оформя до една възраст, и отстъпва място на оформящите се. :)

"Краят на вечността и началото на безкрая"
ognian deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Дясното...

Дясното за мен е да си убеден, че с труд ( не е само копане )образование ,предприемчивост ще постигнеш успехи и добър живот. За съжаление комунизма научи хората, че службогонството ,подмазването ,партийното членство и мързела водят до просперитет .Това е лявото у нас .
tdrgrgv's picture
tdrgrgv
tdrgrgv

Да,предадохте ни.Всъщност ни

Да,предадохте ни.Всъщност ни продадохте.Продадохте ни за министерски и зам.министерски постове,за длъжности и топли доходни местенца.Но после управляващите продадоха вас защото след изборите вече не бяхте фактор.И никога вече няма да бъдете.Но на вас не ви пука,нали.Вече сте осребрили престоя си във властта.И сега вероятно тези които не са били там вият и ''страдат" за народа.До утре,когато се докопате пак до някой министерски пост,и пак получите амнезия че там има народ,който е гласувал за вас.Майната ви,боклуци.

Продаваха се на който им

Продаваха се на който им кихне пари. До днес никой с "десен" десен не попита (кого? Радан Кънев) защо партията на Касим Дал и Корман Исмаилов първо беше в РБ, после се съюзи с Лютви Местан.

Ама искам не само минуси, а и

Ама искам не само минуси, а и коментари. Защо Корман Исмаилов беше в РБ?

Хм

Хиенке, що питаш за Корман Исмаилов, а не питаш за доц. д-р Орхан Исмаилов. След като научиш, че е станал доктор в библиотекарския, ще ти стане по-лесно да разбереш що тръгна да работи с Павел. А след това може да стигнеш и по-нататък и да се замислиш дали център от ДС не разби групата около Плевнелиев.
Иначе - много питаш и затова са ти минусите.

Аз и за тоя мегадемократ

Аз и за тоя мегадемократ питам. Как стана замминистър на отбраната след дни на рев и разстройство от страна на същото лице Радан Кордова? Минусите също са отговор между другото, и то много добър. Аз на тяхно място бих ми слагал плюсове ...

пояснявам, жирафът и хиената

пояснявам, жирафът и хиената са едно и също лице
Смях на парцали's picture
Смях на парцали
смях на парцали

Няколко забележки

1 - Ако дясното в България имаше някаква реална концепция за развитие, то щеше да бъде единна партия с ясно разпределени права и отговорности, а не татарското недоразумение, наречено "Реформаторски блок".

2 - Ракът се бори като се атакуват метастазите му - по-добър метод до този момент не е открит. Не можеш да искаш правова държава, а да те е страх да влезнеш в битка с Пеевски, Цацаров или Буда. Другото е да си лаладжия, който плямпа на килограм, но от думите му нищо не произтича.

3 - Айде стига с това разцепено "дясно". Кунева дясна ли е? Да България десни ли са? Зелените? Чуя ли мантрата за "десните избиратели" направо вече се хващам за пищова. Пепи Николов - прочутият десен консерватор, който стана ибрик на Патриотичния фронт ли трябва да ми е идеал за дясното? Не мерси. Намерете си друго определение за тези 300 000 души. В момента десни са ГЕРБ и донякъде БСП.

4 - Въобще битката в България отдавна не се води по оста ляво/дясно, обаче партиен кадър няма как да го схване това.

Да

"Въобще битката в България отдавна не се води по оста ляво/дясно"

Води се по оста демокрация/авторитаризъм.
Авторитаризъм на приватизаторите!
Смях на парцали's picture
Смях на парцали
смях на парцали

Затуй, по-бърже да

одържавяваме Дунарит и да го даваме на Пеевски. :)

Ама г-да балъци,

Ама г-да балъци, приватизатодателите приватизираха от приватизодателя Иван Костов! Пък вие си викайте "дя-сно", "дя-сно"! и се радвайте на дясното си отражение в огледалото, ама то е обърнато!!!

Грешка:

Грешка: "приватизополучателите"
kate pate's picture
kate pate
new

Нищо не сте предали. Просто

Нищо не сте предали. Просто толкова си можете. Не я разбирате политиката, не умеете да комуникирате с електората, непостояннни сте, неработоспособни сте.

Вие всъщност никаква работа не можете да вършите. Не знам Сорос как ви търпи и ви праща още траншове. Явно езиковата бариера му пречи да разбере що за глупци сте.

Тоя ли е десен?

Стоил Яков - десният, който Радан натресе в Терем, защото иначе щеше да умре от глад.

Айде стига такива десни...
Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

Не само на този фронт само

Не само на този фронт само коментираме и наблюдаваме...масово в България това се прави...т.е. нищо не се прави...
kate pate's picture
kate pate
new

:-)

Десен е тоя дето е десен в икономиката. Тоя дето нищо не разбира от икономика, но пък е за гей браковете е ляв.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

ти май наистина си пате

дясното е политико-икономическа визия за развитие.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Абсолютно точно казано

Тази статия (статус) е много смислена и чак ме е срам да чета малоумните коментари под нея. Абсолютно прав е авторът - целите на една политическа група или съюз не може да се ограничава с една личност или отрасъл. Дори Христо Иванов, с целия му първопроходен ентусиазъм губи от тази си фиксация върху съдебната реформа. Дясното е визия, за която трябва солидарно и разумно да се работи. И да се работи ЗАЕДНО. А че някои не са съвършено "десни" (каквото и да означава това) не е никакъв аргумент. Солидарност на гражданските партии за участие в реалното управление! Другото са празни приказки.

Аз бих се зачел и в

Аз бих се зачел и в коментарите, защото те са доста единодушни. Но никой не иска да ги зачита. И после: "защо не печелиме избори".
Милен's picture
Милен
Милен

Два проблема...

ДСБ и компания имат два проблема:
1) Няма "видими резултати" (нарочно ви бъзикам) от техните действия, нямат и "звезди", т.е личности, които са харесвани в обществото. Може да разтягате всякакви конспиртивни теории, но Борисов изгря на небосклона именно заради ДЕЙСТВИЯТА му като полицай, а след това и като кмет. Ще ви дам пример по вашата част - намерете си някой лидер, например съдия, който обаче Е ВКАРАЛ В ЗАТВОРА поне десетина отявлени престъпници, за което (логично) е получил множество заплахи, на които е устоял. Лозан Панов добре ги нарежда думичките, но аз не съм чул някой престъпник да му зъб на него. Напротив, тъкмо омразният Цацаров имаше такъв имидж като пловдивски съдия.
2) Предадохте антикомузма и си отрязахте поне половината от най-най-твърдото ядро (като мен например). Антикомунизмът не се изразява в приказки по телевизията, а в действия срещу една стогодишна партия. За вас тя отдавна е второстепенен въпрос, за мен пък не е!
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Дясното беше предадено,

Дясното беше предадено, защото се направиха много грешки. Може би ДСБ бяха най-малко виновни за разпокъсаното дясно, но все пак:
1. Защо, след като Христо Иванов отказа обединение, не се явихте на изборите като партия, а се явихте като неясна формация Нова република? Моите дълбоки уважения към Трайков, Славов и Димитров, но те можеха да бъдат в листите и на ДСБ.
2. Защо на 10.юни не избрахте за лидер на ДСБ Светослав Малинов? Също уважения за ген. Атанасов, но Малинов беше диалогичният лидер, който може да преодолее надменността на Христо Иванов.
3. Защо, въпреки много напомняния, които поне аз съм правила, сайтът ви е заспал (с изключение на една рубрика) от 2016 г.? Фейсбук не е форматът за партийна информация.
И още, и още...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията