Политическият сектор, който наричаме реформаторски, трябва да следва мотото "Съединението прави силата", да избере добро ръководство и отново да излезе на политическата сцена. Тази теза изрази политологът Първан Симеонов на кръгла маса за борбата с корупцията, организирана с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер":

"Този сектор, който наричаме реформаторски, да следва този девиз - "Съединението прави силата", да избере добро ръководство и да излезе на сцената".

В момента техните идеи изобщо не се чували.

"Медийният пейзаж ги неглижира, отсъствието от парламента ги маргинализира", каза Симеонов, който отбеляза, че нито БСП, нито ГЕРБ имат интерес от реформи срещу корупцията.

Домакин на кръглата маса бе директорът на фондация "Конрад Аденауер" за България Торстен Гайслер, а сред участниците бяха представители на Движение "България на гражданите", СДС, ДСБ, други по-малки десни партии, неправителствени организации и представители на социологически агенции.

Доскорошната лидерка на ДБГ Меглена Кунева също коментира леко завоалирано възможното бъдеще на десните формации:

"Трябва да имаме разширяващо се реформаторско мислене. Имаме нужда от критична маса, за да вървим напред."

Основна тема на дебата обаче бяха антикорупционните закони, предложени от БСП и ГЕРБ, които в голяма степен са подобни, както отбеляза председателят на ДБГ Димитър Делчев, с един спорен момент - кой ще определя шефа на новата агенция.

Според Делчев има три пробойни и в двата проекта - не се гарантира независимост на органа, няма мерки за постоянен контрол, и не е ясно какъв тип сигнали ще разглежда. Той смята, че е нужно поне две от властите да избират ръководството на антикорупционния орган.

"Важно е какви сигнали ще обработва този орган. Ако трябва да са подписани, това е още една причина бъдещият шеф да не разглежда определени сигнали. Редно е да се въвеждат неподписани или криптирани, и само с разрешение на съда и ако това е необходимо, да бъдат разкривани", посочи той.

Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл", представи проучване, извършено наскоро по отношение на разбиранията на българите за борбата с корупцията. Според него за българите корупцията и политиката са синоними, изключение прави в някаква степен президентската институция.

"Те не правят разлика между корупция и политика, не правят разлика. Къде да е властта над такъв орган? При президента, защото президента го мислят като нещо надпартийно. Правителство, парламент и прочие е съсредоточие на конкуренцията. Президентът е нов, в известна степен обаятелен. Те не ни казват, че разбират темата, а - "сложете го ей там, да не е при онези, старите", добави той.

Според него българските граждани виждат като активизация обвиненията срещу министри от страна на прокуратурата, дори и да не вярват, че ще последва присъда. Ключово е, че българите искат бързи резултати, бърз съдебен процес и осъдена "голяма риба". Симеонов заяви, че се е опитал да обяснява постоянно в последните седмици важността на избора на парламентарната квота на ВСС, но темата е игнорирана от повечето медии - и не само. 

"Няма просто медийно ембарго, има обществена безчувственост." 

Торстел Гайслер започна изказването си с коментар, че се радва, че толкова много партии присъстват на кръглата маса и отбеляза, че "Съединението прави силата" е добър лозунг за европредседателството ни. Подчерта, че България е показала някакъв напредък в борбата срещу корупцията и има още по-добри примери в региона - държави, създали отделни органи или специализирана прокуратура.

Торстен Гайслер, домакин на дискусията

Той подчерта, че корупцията е проблем за цяла Европа и в нея са заплетени много пари, като даде пример с обществените поръчки, за които се харчат по 120 милиарда евро годишно в ЕС. По негови думи Германия съжалява, че не бе приет антикорупционният закон на Меглена Кунева и призна, че тъй като законопроектите на ГЕРБ и БСП още не са преведени на английски или немски, не се е запознал лично с тях.

"Важно е да има независимост на този орган, да е легитимен и да не служи на политически интерес, изключително важно е да се увеличи кръгът на лицата, които трябва да подават декларации за имущество. Дейността да бъде разширена в сферата на отнемане на незаконно придобитото имущество. Редно е, както е в Германия, такъв човек да трябва да докаже, че е придобил имуществото си законно, а не органите да доказват, че е незаконно", каза Гайслер.

Кунева отбеляза, че това предложение е било в нейния законопроект, но "всички скочиха" и не е било прието.

Гайслер каза още, че е нужно по-адекватно заплащане на магистратите, по-строги наказания, и заяви, че в ЕС се обсъжда централизирана дигитална система за обществени поръчки, която да направи процедурите по-прозрачни в целия Съюз.

"Ние не критикуваме България, ние изискваме от България да бъде по-добър партньор", заяви той.

В края на обсъждането председателят на ДБГ Димитър Делчев връчи на директора на "Конрад Аденауер" затворен плик с имената на бъдещите членове на ВСС от парламентарната квота - да свери предположенията с реалния избор, когато такъв бъде направен от парламента другата седмица.

"За жалост съдебната реформа, която е важна част от антикорупционната дейност, е замразена. В момента има процедура за избор на членове на ВСС, но и след това няма да има разлика между настоящия и новия орган. Предварителните договорки са както преди, а местата са раздадени на квотен принцип и не знам има ли човек, който вече не е разбрал как ще бъдат разпределени. Изборът изглежда предизвестен, а съглашателството за запазване на статуквото в парламента личи отдалеч. Пред всички ви ще сложа в плик имената на следващите членове на ВСС и след избора на депутатите ще го отворим", каза той, преди да връчи плика.