Депутатите не спазват законите. Само ги правят. Това е един от изводите от първите дни на новия политически сезон.

В четвъртък, 14 септември, изтече тримесечният срок, в който според закона за референдумите парламентът трябваше да се произнесе с решение по допитването, свързано с избирателната система. На този референдум около 2,5 млн. избиратели поискаха мажоритарен вот за депутати и намаляване на партийните субсидии, а около 2 млн. подкрепиха задължително гласуване. Около 12 хил. гласа обаче не дсотигнаха, за да бъдат резултатите от референдума задъжлителни за парламента.

Решение, разбира се нямаше. Обясненията биха могли да се търсят в няколко посоки. Първата - обичайно депутатско нехайство. Втората - страх да се излезе пред избирателите и да им се каже в прав текст, че тяхната воля няма никакво значение. Нищо, че 2,5 млн. гласа няма нито една партия в настоящия в парламент.

От ГЕРБ се опитаха да обяснят, че са внесли промени в Изборния кодекс, които въвеждат мажоритарен вот, но те не са били подкрепени от останалите партии. Това според някои от управляващите би могло да се приеме като произнасяне на парламента. Дори да приемем, че това е така обаче, остава въпросът с другите две теми от референдума - партийните субсидии и задължителното гласуване.

Факт е, че най-важният въпрос бе този за мажоритарния вот. Факт е, че ако този вот бъде възприет, това ще преобрази българската политика, защото ще се установи реална връзка между избиратели и депутати. А партийните централи и техните олигархични кукловоди ще трябва да се откажат от голяма част от властта си в полза на избирателите. Именно за това всички партии и гравитиращите около тях експерти са против този вот, демонстрирайки безпрецедентен консенсус. Формално обаче парламентът трябваше да прояви някаква активност и по другите теми. Ако не от друго, то поне от елеменатрно уважение към закона.

На 3 септември пък изтече срокът, в който депутатите трябваше да изберат своите представители във Висшия съдебен съвет. Тежките пазарлъци по тази тема обаче продължават и нищо чудно политическата квота във ВСС да продължава да бъде незапълнена дори след изтичането на мандата на настоящия съвет. Събирането на мнозинство от 2/3 около "правилните" кандидати и далеч по-важен въпрос. Какво тук значи някакъв си закон и някакъв си срок, записан в него.

Депутатите няма как да очакват, че обикновените граждани ще уважават закона, след като те самите не го правят. Няма как да очакват и нещо друго, освен презрение от своите избиратели.