Ad Config - Website header

 

Article_top

Винаги ще има опити за съживяване на Маркс от страна на по-крайната политическа левица, както и неприязън или иронично снизхождение към него от страна на другия политически полюс. Днес Маркс живее преди всичко в академичните аудитории като мислителя, който е направил най-много за възникването на структурализма в социалните науки. Анализът на капитализма в "Капиталът" е могъщ първообраз за това как можеш да обясниш вътрешната логика и динамиката на едно общество, като приложиш върху него една интелектуално евристична структурна матрица. Днес структурализмът не изживява най-добрите си времена, но продължава да бъде основен метод на социално познание.

По време на комунистическата диктатура бе направено всичко възможно Маркс да бъде представен като неин родоначалник, пълноценно наследен от Ленин, Сталин и Мао. Днес вече е ясно, че докато Маркс е бил ексцентричен, но изключително дълбок социален мислител, който освен материалистическата социология на "Капиталът" е оставил и поредица от утопични в радикализма си политически съчинения, то неговите наследници - със или без кавички - са на практика са сред най-големите престъпници на ХХ век. Доколко Маркс и марксизмът са отговорни за престъпленията на Ленин, Сталин и Мао? Солженицин твърдеше, че носят цялата отговорност - една западна утопия, потопила родната му Русия в реки невинна кръв. На друго мнение е Робърт Конкуест, който също с добре защитени аргументи твърди, че болшевишката диктатура е номинално наследство на радикалния марксизъм и пряко наследство на Златната Орда и дълбоката традиция на несвобода, съпътстваща цялата история на Русия.

Вторият модус, в който Карл Маркс живее днес в качеството си на непряк интелектуален предтеча, е теорията и практиката на левичарския мултикултурализъм, възникнал от маоизма и някои философи на Франкфуртската школа като Маркузе и Адорно. Човеконенавистните практики на съветския комунизъм стимулираха непрекъснати опити за ревизия на основните постулати на класическия марксизъм, с които се кичеха болшевиките - включително на теорията за класовата борба между буржоазия и пролетариат. Франкфуртските философи опитаха синтез на марксизма с психоанализата и Фройд, както и замяна на субектите в теорията за класовата борба. На мястото на демиурга пролетариат бе издигната нова концепция за "прогресивните сили" в условията на постиндустриалния капитализъм. Маркузе бе вдъхновен от Мао, за да направи замяната.

След като Москва отказа на китайския диктатор да го признае за "последния останал жив класик на марксизма-ленинизма" след смъртта на Сталин, Мао скъса с "ревизионисткия" Съветски съюз и издигна тезата, че борбата между буржоазия и пролетариат в "съвременната епоха" се проявява в нова форма - "световното село", начело с маоистки Китай срещу "световния град" на Запада. Така Маркузе получи политическата основа, върху която изгради първообраза на днешния "мултикултурализъм" - капитализмът може да бъде победен не чрез борбата на "обуржоазилата се" работническа класа срещу буржоазията, а чрез борбата на "непривилигированите малцинства" - расови, етнически, полови и т.н., срещу арогантната злоупотреба с власт - политическа, идейна, културна и социална - на западния истеблишмънт. Ако не можахме да победим капитализма с идеология - ще пробваме с екология. Ако не успяхме да наложим "диктатурата на пролетариата", ще опитаме с диктатура на "политическата коректност".

През 1968 г. в американските кампуси се множаха графитите с "трите М" - МММ - Маркс, Мао, Маркузе. Днес Западът бере плодовете на една идеологическа матрица, която, утвърждавайки равенство на културите, води война със собствената си традиционна култура и културно наследство. Но Маркс не носи пряка отговорност за това, нали? Неговата ненавист към капитализма подхранваше кръвожадността на чудовища като Ленин и Сталин, както и последващия радикализъм на мултикултурната левица. Но да бъде обвиняван брадатият лондонски евреин, роден в Трир - Германия, за всичко последвало след неговата смърт е близко до това да обявяваме Платон за родоначалник на тоталитаризма само защото препоръчал обществото да бъде управлявано от философите.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Той е по повод статия на Виктор Ерофеев в руската версия на "Дойче веле", публикувана и в Клуб Z. Заглавието е на редакцията.

 

 

Винаги ще има опити за съживяване на Маркс от страна на по-крайната политическа левица, както и неприязън или иронично снизхождение към него от страна на другия политически полюс. Днес Маркс живее преди всичко в академичните аудитории като мислителя, който е направил най-много за възникването на структурализма в социалните науки. Анализът на капитализма в "Капиталът" е могъщ първообраз за това как можеш да обясниш вътрешната логика и динамиката на едно общество, като приложиш върху него една интелектуално евристична структурна матрица. Днес структурализмът не изживява най-добрите си времена, но продължава да бъде основен метод на социално познание.

По време на комунистическата диктатура бе направено всичко възможно Маркс да бъде представен като неин родоначалник, пълноценно наследен от Ленин, Сталин и Мао. Днес вече е ясно, че докато Маркс е бил ексцентричен, но изключително дълбок социален мислител, който освен материалистическата социология на "Капиталът" е оставил и поредица от утопични в радикализма си политически съчинения, то неговите наследници - със или без кавички - са на практика са сред най-големите престъпници на ХХ век. Доколко Маркс и марксизмът са отговорни за престъпленията на Ленин, Сталин и Мао? Солженицин твърдеше, че носят цялата отговорност - една западна утопия, потопила родната му Русия в реки невинна кръв. На друго мнение е Робърт Конкуест, който също с добре защитени аргументи твърди, че болшевишката диктатура е номинално наследство на радикалния марксизъм и пряко наследство на Златната Орда и дълбоката традиция на несвобода, съпътстваща цялата история на Русия.

Вторият модус, в който Карл Маркс живее днес в качеството си на непряк интелектуален предтеча, е теорията и практиката на левичарския мултикултурализъм, възникнал от маоизма и някои философи на Франкфуртската школа като Маркузе и Адорно. Човеконенавистните практики на съветския комунизъм стимулираха непрекъснати опити за ревизия на основните постулати на класическия марксизъм, с които се кичеха болшевиките - включително на теорията за класовата борба между буржоазия и пролетариат. Франкфуртските философи опитаха синтез на марксизма с психоанализата и Фройд, както и замяна на субектите в теорията за класовата борба. На мястото на демиурга пролетариат бе издигната нова концепция за "прогресивните сили" в условията на постиндустриалния капитализъм. Маркузе бе вдъхновен от Мао, за да направи замяната.

След като Москва отказа на китайския диктатор да го признае за "последния останал жив класик на марксизма-ленинизма" след смъртта на Сталин, Мао скъса с "ревизионисткия" Съветски съюз и издигна тезата, че борбата между буржоазия и пролетариат в "съвременната епоха" се проявява в нова форма - "световното село", начело с маоистки Китай срещу "световния град" на Запада. Така Маркузе получи политическата основа, върху която изгради първообраза на днешния "мултикултурализъм" - капитализмът може да бъде победен не чрез борбата на "обуржоазилата се" работническа класа срещу буржоазията, а чрез борбата на "непривилигированите малцинства" - расови, етнически, полови и т.н., срещу арогантната злоупотреба с власт - политическа, идейна, културна и социална - на западния истеблишмънт. Ако не можахме да победим капитализма с идеология - ще пробваме с екология. Ако не успяхме да наложим "диктатурата на пролетариата", ще опитаме с диктатура на "политическата коректност".

През 1968 г. в американските кампуси се множаха графитите с "трите М" - МММ - Маркс, Мао, Маркузе. Днес Западът бере плодовете на една идеологическа матрица, която, утвърждавайки равенство на културите, води война със собствената си традиционна култура и културно наследство. Но Маркс не носи пряка отговорност за това, нали? Неговата ненавист към капитализма подхранваше кръвожадността на чудовища като Ленин и Сталин, както и последващия радикализъм на мултикултурната левица. Но да бъде обвиняван брадатият лондонски евреин, роден в Трир - Германия, за всичко последвало след неговата смърт е близко до това да обявяваме Платон за родоначалник на тоталитаризма само защото препоръчал обществото да бъде управлявано от философите.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Той е по повод статия на Виктор Ерофеев в руската версия на "Дойче веле", публикувана и в Клуб Z. Заглавието е на редакцията.

 

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Минчев, пак ли ти бе?

Абе, Минчев, ти чел ли си изобщо какво е писал Маркс? Или си го чел от зад напред? Маркс никъде в трудовете си не дава класификация или определение за капитализма. Той изследва обществените строеве през призмата на най-важният въпрос - кой произвежда благата и кой решава какво да се прави с произведеното и особено с печалбата. На базата на това той определя класите в обществото. Я пак обратно в Партийната школа, двойка получаваш по научен социализъм!
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Огнян Минчев е прав!

Ето е този цитат той показва коренната разлика в разсъжденията между Маркс и Ленин (примерно): "По време на комунистическата диктатура бе направено всичко възможно Маркс да бъде представен като неин родоначалник, пълноценно наследен от Ленин, Сталин и Мао. Днес вече е ясно, че докато Маркс е бил ексцентричен, но изключително дълбок социален мислител, който освен материалистическата социология на "Капиталът" е оставил и поредица от утопични в радикализма си политически съчинения, то неговите наследници - със или без кавички - са на практика са сред най-големите престъпници на ХХ век..."
Очевадна е разликата в логиката на двамата споменати по-горе. Докато Маркс твърди, че социалното равенство по негов образец може да бъде постигнат в най-развитата капиталистическа държава, то Лени решава, че това може да стане и в най-изостаналата такава (т.е. в царска Русия). Ленин даже не се погрижва да докаже истинността на това си твърдение, а направо продължава да теоретизира върху вече поставените фалшиви основи. Тази Ленинова напълно грешна постановка се използва дори до самия крах на социалистическата система. Сигурно на всеки му е направило впечатление колко леко и безкритично се приема, че антагонистичните противоречия (на които се крепяло развитието на света) след пролетарската революция пак оставали, но не били вече антагонистични видите ли. Трябват им на комунистическите теоретици някакви противоречия (щото иначе как ще твърдят че има развитие в новоостановеното общество), ама не им се ще те да са антагонистични, щото според същата логика и тяхното ужсправедливо общество би трябвало да падне след революция, която да разреши тези АНТАГОНИСТИЧНИ противоречия.

Всяка монета има две страни.

Каквото и да си говорим, фактите сочат, че периодът на социализъм е бил изключително градивен за нас, българите, много повече от последвалия постсоциализъм или т.нар. "фасадна демокрация". На мен ми харесва демокрацията по много причини, но имам сантимент и към социализма, като част от поколенията, които са родени и живели по онова време. Да, не могат да се отричат жертвите и репресиите в тоталитарните режими, но следва да се отбелязват и положителните аспекти на тези строеве - поне у нас, в България. Или поне това е моето лично мнение и не ангажирам никого с него.

Ето ги марксистите, ето ги!!!

Ето ги марксистите, ето ги!!! Първа точка на марксизма е безбожието и отричането на християнството!!!
de ment's picture
de ment
dement

Огито като Павловско куче -

Огито като Павловско куче - чуе ли Маркс - бау,бау,бау.
Драги Верен читател, спирате пред най важното, да посочите тези "положителни аспекти"???
ФЛР е комично невеж както винаги - нямаше "научен социализъм", имаше "научен комунизъм" и доста други неща за които е в неведение!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията