За „Аерофлот“ е опит да си оправи имиджа, опит, който обаче не излиза успешен.

Когато руският национален авиопревозвач решава да обвърже заплащането на стюрдесите с размера на дрехите им, Евгения Магурина се ядосва.

„Бях шокирана отначало. В това нямаше смисъл. Как може да ти намаляват заплащането заради твоя номер на дрехите?“, спомня си стюардесата в своя московски апартамент в близост до летището пред Сара Рейнсфолд от Би Би Си. „Казаха ми, че успехът на стюардесата зависи от какъв размер дрехи носи и това наистина ме обиди“, добавя тя и посочва, че има седем години опит във въздуха.

От „Аерофлот“ яростно отричат дискриминацията. Но този подход изглежда твърде странен в Русия и то 100 години след революцията, която се гордееше, че налага равенството.

Миналата години екипажите на самолетите са били измерени и фотографирани. Евгения Магурина казва, че ѝ съобщили, че има „големи бузи и голям бюст“ и че трябва да носи спортни сутиени.

След това през октомври забелязала, че заплащането ѝ е намалено. Тя била преместена от по-привлекателните дълги полети.

Когато попитала шефовете си, те ѝ обяснили, че не отговаря на размерите, които „Аерофлот“ е задал за кабинния екипаж – руски размер 48,  което отговаря на UK 14 или US 12, европейски 42.

Евгения Магурина казва, че стотици други стюардеси страдат от същото отношение и стават част от STS клуба – от руските думи за стар, дебел и грозен (старые, толстые, страшные).

Вместо дългите пътувания до Ню Йорк, те са преместени на нощни полети до руския град Новгород и, както се шегуват, „така никой да не може да ни види“.

След като заплащането ѝ намаляло с 30%, Евгения Магурина се обърнала към съда.

Евгения Магурина

„Поставят външния вид на първо място. Но стюардесите са спасители преди всичко“, настоява тя. „Представете си, ако имат същите изисквания към съдиите или лекарите. Би било абсурдно.“

Руските жени получават избирателни права през 1917 г., малко след това е легализиран и абортът. И като силно символичен жест СССР изпраща първата жена космонавт Валентина Терешкова в Космоса.

Но от години стюардесите не са единствените жени, които страдат от дискриминация, напомня Сара Рейнсфолд.

В Самара, град в централната част на Русия, на Светлана Медведева е било пропречено да стане капитан на лодка.

През 2012 г. тя била наета като капитан на лодка и механик, но след това мястото ѝ било отказано. Тя не можела да бъде наета, защото е жена.

456 професии не са достъпни за жените в Русия, тъй като са етикирани като опасни и съответно вредни за репродуктивното им здраве. Това включва управлението на влак, гасенето на пожари или работата като дърводелец.

„Бих разбрала, ако се тревожеха наистина за бременните жени, но те не вземат предвид дали сте бременна или имате планове да забременеете“, казва Светлана Медведева.

„Русия е патриархална страна. Този списък с професии говори сам за себе си“, смята тя.

Списъкът е въведен през 1974 г. и след това е препотвърден през 2000 г. Изключения са възможни само ако работодателят може да гарантира, че е направил условията на труд безопасни – особено за жени. Но на практика малко имат желанието да си създават главоболия и да дават пари за това.

„Не знам да има и едно изследване, което да подкрепя тази идея да се защитават жените като им се забраняват професии. Не смятам, че това е причината“, казва историкът Ирина Родулгина от Висшето училище по икономика. Според нея, когато жените започват да се усешат все по-независими, това се превръща в проблем и тогава се появява списъкът.

През февруари 2016 г. антидискриминационният орган на ООН постанови, че на Светлана Медведева ѝ е била отказана работа несправедливо и заради нейния пол. Комитетът за елиминиране на дискриминацията срещу жените казва, че Русия има моралното задължение да въведе неговите препоръки да ревизира списъка с професиите, но признава, че това не е законово обвързващо.

Върховният съд постанови случаят на Светлана Медведева да се преразгледа.

Евгения Магурина вече беше в съда и въпреки че победата ѝ не е пълна, тя е доволна.

Адвокатите на „Аерофлот“ пробваха да защитят намалението в заплащането ѝ с аргумента, че всеки допълнителен килограм струва повече на компанията в гориво. Те също така заявиха, че тяхната политика е основана на тесните коридори и здравето на екипажа, не само на техния външен вид.

Съдът забрани на държавната авиокомпания "Аерофлот" да определя размера на дрехите, които носят стюардесите ѝ. Магистратите се произнесоха по дело, заведено срещу авиопревозвача от Магурина и от нейната колежка Ирина Йерусалмиска. Според някои обаче победата е частична. Московският съд не смята, че правилата, въведени от "Аерофлот" са дискриминационни, но въпреки това нареди на превозвача да изплати на ищците по делото скромни обезщетения за нанесени щети. Магурина трябва да получи 17 000 рубли (около 250 евро), а Йерусалимска - 11 000 рубли (160 евро) заради възнагражденията, които са изгубили при преместването си да обслужват полети извън Европа, както и да си разделят 5000 рубли (72 евро) за нанесени щети. 

Двете стюардеси обаче обявиха пред медиите, че са доволни.

„Надявам се, че това означава, че жените ще бъдат по-смели в борбата за правата си“, заяви Магурина като си спомни за своя приятелка, която се разболяла, докато гладувала, за да влезе в размера, определен от авикомпанията.

„Те смятат, че всеки трябва да го приеме. Но това ни обижда, сега победи справедливостта“, смята тя.