Парламентът не успя да преодолее ветото на президента Росен Плевнелиев по промените в Закона за защита на конкуренцията, засягащи дейността на големите търговски вериги. При новото гласуване на промените 98 бяха "за", 36 "против" а 1 се въздържа. За преодоляване на президентско вето е нобходимо текстът от закона, който е върнат, да събере отново поне 121 гласа. Законът бе подкрепен само от депутатите на БСП и ДПС, а "Атака" отсъстваха от залата.

Росен Плевнелиев върна закона с мотива, че неяснотите могат да доведат до покачване на цените. Бизнес организации го определиха като популистки.

Дебатът днес не бе много дълъг. Румен Гечев (БСП) обясни, че целта на предлаганите изменения е да противодействат на нелоялни търговски практики. Според него няма как да се прави връзка между измененията и евентуално покачване на цените на хранителните стоки, защото "засилването на пазарната конкуренция не води до повишаване на цените". 

"Защитаваме интересите на българските производители. Без българско производство няма БВП," каза Гечев.

Корнелия Нинова (БСП) пък заяви, че държавата има своята роля дори в пазарната икономика. Тя не е съгласна, че ако държавен орган, в случая Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се произнася по един или друг казус това ще доведе до хаос.

"Щом вас ви интересуват печалбите на търговците, нас ни интересуват българските производители."

С тези думи Нинова се обърна задочно към президента. Според нея поправките в закона не нарушават принципите на конкуренция, а напротив - подобряват конкурентната среда.

В мотивите на ветото се казва, че не е оценено какво въздействие ще имат поправките върху потребителите. Според Плевнелиев "няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки". Той изтъква, че значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търховците на храни и техните доставчици. Президентът смята, че промените въвеждат "забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", но не дават ясна дефиниция за това. За това кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне ще се произнася КЗК чрез методика, но според Плевнелиев правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона.

Президентът отбелязва, че с промените в закона за храните се създават и специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия, и да ги публикуват на интернет страницата си. Според държавния глава обаче остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година.

"Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот", пише още в мотивите за ветото.

Отделно задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създавало риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна. Това, според президента, може да доведе до картел между търговците на храни. 

"Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените й типови договори или общи условия не нарушават правилата за конкуренцията. Така по всяко време - при договаряне, изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", посочват още от "Дондуков" 2.

"Този законодателен подход  създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне", се казва още във ветото.

Според президента промените разширяват правомощията на Българската агенция по безопасност на храните, но това разширяване не е точно определено и създава предпоставки за административен прозивол. Според него предвиденият 6-месечен срок, в който търговците на храни трябва да приведат договорите си за доставка в съответствие със закона, е недостатъчен.

Зам.-шефът на НС Мая Манолова обяви след гласуването, че в съответствие с Конституцията промените в закона отново ще бъдат гледани на второ четене.