Ad Config - Website header

 

Article_top

Костадин Марков е зам.-председател на СДС. Попитахме го как си представя бъдещето на десницата и представителството на хората, които останаха без такова в парламента след последните избори:

Г-н Марков, преди да си говорим за дясното – как ви се струва заявката на Слави Трифонов за политически проект – мислите ли, че има ниша за поредна партия, на какво разчита?

На г-н Трифонов явно отдавна му се занимава с политика – какво да кажа – поредният добре дошъл. Дано да намери нови хора, морални, с които да промени България и избирателите да му повярват. Но мисля, че страната има опреден кадрови потенциал и той и в момента се използва пълноценно от съществуващите партии. За това, което представлява България, сме си виновни самите ние, българите. В това число и за начина, по който изглежда политическата ни класа.

В момента десницата е в насипно състояние и е логично това пространство да не остане свободно дълго време. Сигурно е изкушаващо, но ми се струва, че г-н Трифонов може да играе само на терена на популистите. Не смятам, че той има капацитет да увлече десните хора. Докато при популистите винаги има ниша, тя е безкрайна.

Дясната ниша след провала на т.нар. реформаторска общност на последните избори някои казват, че вече била заета от ГЕРБ – или поне, че се върви натам, а и ГЕРБ се опитват да се намърдат в десноцентриския “народняшки” спектър още от създаването си. Представляват ли ГЕРБ останалите непредставени сега десни избиратели, както заявиха, че щели да правят?

Мисля, че и ГЕРБ по-скоро е популистка формация, макар и с десни претенции. За съжаление обаче немалка част от избирателите ги припознават като десноцентристка формация и резултатите от изборите го показват. А наша работа е – на така наречената традиционна десница, да убедим избирателите, че ние заслужаваме техния глас.

Минаха няколко месеца от провала на изборите, оставил т.нар. реформаторска общност непредставена в парламента. Защо се стигна дотук – вече от дистанцията на времето и като предизборните и следизборните страсти са утихнали?

Сбъркахме, че се явихме разделени – това е ясно. Но по-сериозният анализ показва, че това нямаше как да не се случи. Както казваше класикът Иван Костов – ако нещо не е стъпило на здрава идеологическа основа, рано или късно се проваля. Появихме се разделени, избихме се, особено през последните две седмици, да не навлизам в подробности кой колко от вината носи, и нормално получихме този удар. Сега въпросът е какво правим оттук нататък.

И отговорът – вашият лично, този на СДС, е?

За съжаление индикациите не са много окуражаващи. Виждам едни съвместни политически действия на част от нашите бивши партньори и приятели. Но вместо да се стъпва на идеологическа основа, се тръгва с хора, които лично мен не могат да ме възпламенят. Не мисля, че кауза на дясното или на реформаторската общност може да бъде заклеймяването на ГЕРБ или свалянето на главния прокурор. Това не са каузи. Мисля, че в насипната десница новата разделителна линия ще е между либерализъм и консерватизъм. Консервативните хора залагат на постепена реформа, докато при либералите настоенията са по-скоро в подкрепа на революционните мерки.

Да говорим конкретно – ДСБ, ДаБГ, партньорите на СДС от Реформаторския блок, БЗНС, “Зелените”, ДЕОС и “Граждански блок” излизат с общи политически позиции, а СДС не участва. Те ви изолират или вие се изолирате от тази компания?

Нито някой ни е търсил, нито ние се натискаме за подобни инициативи. СДС също излиза с политически позиции по конкретни казуси. Това, което не ми е ясно, е какво правят на едно място ДСБ, партия, зачената като консервативна, и ДЕОС и “Зелените” например. Кое ги обединява? Антикорупцията - ок, но това е само един елемент от нещата, които би трябвало да обединят десните хора, реформаторски настроените хора, нормалните хора.

Според мен трябва да се стъпи на идеологическа основа, останалото са детайлите.

Голяма част от избирателите отидоха към ГЕРБ, защото у тях видяха единствената спирачка за БСП. Потенциалът на реформаторската общност е далеч по-голям от тези 300 000 души, които гласуваха за трите варианта, които им предложихме на изборите. Сега пред тази общност предстои избор – дали да стъпи на идеологическа основа или на версията – дайте да се събираме всички срещу статуквото. Последното е малко по-интелигентен прочит на това, което казва Слави Трифонов. Това е решението, което тези хора трябва да вземат. Моята лична визия е, че трябва да се стъпи на здрава идеологическа основа. Възможно е обаче да надеелее тезата – да се събираме всички нормални и да си оправяме държавата. И може би нашите избиратели очакват точно това – разговорът да се проведе най-после, а не да се занимаваме със сухи теоретични обяснения. Има и в СДС гласове за това – да се съберем и да дадем някаква алтернатива. Но този разговор е неизбежният разговор.

Да разбирам, че в така нареченото реформаторско общество – на хората, които останаха непредставени – предстои нова разделителна  линия – на консервативни и либерални хора. Къде е СДС и най-вече какво предлага?

СДС е ясно къде е – в консервативния спектър и имаме изключително близки позиции с ДСБ. Всичко останало, в това число и Христо Иванов и партията, която направи, самият той заявява, че има и леви хора при тях. Те не се и стремят към идеологическо изчистване.

Колкото до действията на СДС - умишлено се опитваме да не лидираме, да не оглавявяме подобни процеси, защото всеки от нас носи и своята вина. Ще ми се да се направят дебати с избирателите, с политолози, със социални антрополози, социолози и този път да го направим интелигетно – да измислим и технология, която няма да рухне след няколко месеца. За съжаление в момента с тези общи политически декларации се тръгва, струва ми се, по-скоро на римейк на Реформаторския блок като конструкция, както тръгна да се създава в самото начало – набързо и недоизмислено докрай.

Добре, че участвате в общите декларации на част от извънпарламентарната опозиция – и за избора на ВСС, и за избора на нов шеф на ВАС – а споделяте ли ги?

По-трудно ми е да намеря разлики, колкото да изброя всички прилики. Единствената видима разлика е в начина, по който ние и те си преставяме устойчивостта и постигането на реформите. В бързината на случването и механизмите. Не може за начало на разговора да се поставя условието “кажете, че ГЕРБ са лоши” - това е лесно. Ще намеря 238 причини да кажа, че ГЕРБ не управляват добре и защо имат нужда от алтернатива. По-труден е вторият отговор – когато влезете в парламента и не сте първа политическа сила – какво правите. И с кого. Ако не искаме пак да отиваме на “трикове” - това е важният отговор. Не казвам кой е верният отговор, но казвам, че трябва да дадем ясен отговор.

Да разбирам ли, че например Реформаторският блок не беше стъпил на идеология, затова не бе устойчив? А предизборното обединение - последното, е било обречено така и така?

Аз продължавам да твърдя, че по всички важни политичеки казуси РБ гласуваше като един в предишния парламент. Разривът дойде заради лидерски грешки и претенции, както и заради натрапването на темата за отношението към ГЕРБ. Донякъде и в РБ ставаше дума за либерализъм и консерватизъм – за разликата в подхода за правене на реформи.

Факт е, че бяхме по-малкият партньор в предишното управление и ГЕРБ не се съобразяваха с много неща. Някои неща успяхме да направим, по други се сблъскахме и не успяхме. Но по-добре ли е сега за България, когато оставихме ГЕРБ с “Обединените патриоти” да се упражняват във властта?

Ако питате ГЕРБ и лично Цветан Цветанов – да, по-добре е, по-стабилно даже. Докато управляваха с РБ от ГЕРБ, никак не бяха свенливи на критики към вас...

Е, то оставаше да каже, че “Обединените патриоти” правят глупости и трудно се управлява с тях? Едва ли ще каже това. А и ние не се свеняхме понякога да се държим направо като парламентарна опозиция, когато смятахме, че нашите предложения са правилните. Процесът е двустранен, не е едностранен.

Подходът на различните лидери в РБ тогава ни обрече и ни хвърли към последвалите резултати. Ако г-н Радан Кънев например тогава беше казал – “Дайте да го обсъдим – поискахме това – не се случи, поискахме второ – не се случи. Смятам, че трябва да се съберем и заедно да решим да излезем от властта и да тръгнем да заявяваме алтернатива” - тогава мога да повярвям, че можеше да се случи нещо друго. Но вместо това един човек след едно гласуване излезе и каза, че напуска, подкрепяйки Христо Иванов, който подаде оставка. Когато няма коалиционна култура, екипност, единомислие – обикновено се стига до проблеми. Факт е, че имаше аргументи и да се напусне управлението, и да се остане в него. Те трябваше да бъдат обсъждани.

 
Костадин Марков. Снимка БГНЕС

Костадин Марков е зам.-председател на СДС. Попитахме го как си представя бъдещето на десницата и представителството на хората, които останаха без такова в парламента след последните избори:

Г-н Марков, преди да си говорим за дясното – как ви се струва заявката на Слави Трифонов за политически проект – мислите ли, че има ниша за поредна партия, на какво разчита?

На г-н Трифонов явно отдавна му се занимава с политика – какво да кажа – поредният добре дошъл. Дано да намери нови хора, морални, с които да промени България и избирателите да му повярват. Но мисля, че страната има опреден кадрови потенциал и той и в момента се използва пълноценно от съществуващите партии. За това, което представлява България, сме си виновни самите ние, българите. В това число и за начина, по който изглежда политическата ни класа.

В момента десницата е в насипно състояние и е логично това пространство да не остане свободно дълго време. Сигурно е изкушаващо, но ми се струва, че г-н Трифонов може да играе само на терена на популистите. Не смятам, че той има капацитет да увлече десните хора. Докато при популистите винаги има ниша, тя е безкрайна.

Дясната ниша след провала на т.нар. реформаторска общност на последните избори някои казват, че вече била заета от ГЕРБ – или поне, че се върви натам, а и ГЕРБ се опитват да се намърдат в десноцентриския “народняшки” спектър още от създаването си. Представляват ли ГЕРБ останалите непредставени сега десни избиратели, както заявиха, че щели да правят?

Мисля, че и ГЕРБ по-скоро е популистка формация, макар и с десни претенции. За съжаление обаче немалка част от избирателите ги припознават като десноцентристка формация и резултатите от изборите го показват. А наша работа е – на така наречената традиционна десница, да убедим избирателите, че ние заслужаваме техния глас.

Минаха няколко месеца от провала на изборите, оставил т.нар. реформаторска общност непредставена в парламента. Защо се стигна дотук – вече от дистанцията на времето и като предизборните и следизборните страсти са утихнали?

Сбъркахме, че се явихме разделени – това е ясно. Но по-сериозният анализ показва, че това нямаше как да не се случи. Както казваше класикът Иван Костов – ако нещо не е стъпило на здрава идеологическа основа, рано или късно се проваля. Появихме се разделени, избихме се, особено през последните две седмици, да не навлизам в подробности кой колко от вината носи, и нормално получихме този удар. Сега въпросът е какво правим оттук нататък.

И отговорът – вашият лично, този на СДС, е?

За съжаление индикациите не са много окуражаващи. Виждам едни съвместни политически действия на част от нашите бивши партньори и приятели. Но вместо да се стъпва на идеологическа основа, се тръгва с хора, които лично мен не могат да ме възпламенят. Не мисля, че кауза на дясното или на реформаторската общност може да бъде заклеймяването на ГЕРБ или свалянето на главния прокурор. Това не са каузи. Мисля, че в насипната десница новата разделителна линия ще е между либерализъм и консерватизъм. Консервативните хора залагат на постепена реформа, докато при либералите настоенията са по-скоро в подкрепа на революционните мерки.

Да говорим конкретно – ДСБ, ДаБГ, партньорите на СДС от Реформаторския блок, БЗНС, “Зелените”, ДЕОС и “Граждански блок” излизат с общи политически позиции, а СДС не участва. Те ви изолират или вие се изолирате от тази компания?

Нито някой ни е търсил, нито ние се натискаме за подобни инициативи. СДС също излиза с политически позиции по конкретни казуси. Това, което не ми е ясно, е какво правят на едно място ДСБ, партия, зачената като консервативна, и ДЕОС и “Зелените” например. Кое ги обединява? Антикорупцията - ок, но това е само един елемент от нещата, които би трябвало да обединят десните хора, реформаторски настроените хора, нормалните хора.

Според мен трябва да се стъпи на идеологическа основа, останалото са детайлите.

Голяма част от избирателите отидоха към ГЕРБ, защото у тях видяха единствената спирачка за БСП. Потенциалът на реформаторската общност е далеч по-голям от тези 300 000 души, които гласуваха за трите варианта, които им предложихме на изборите. Сега пред тази общност предстои избор – дали да стъпи на идеологическа основа или на версията – дайте да се събираме всички срещу статуквото. Последното е малко по-интелигентен прочит на това, което казва Слави Трифонов. Това е решението, което тези хора трябва да вземат. Моята лична визия е, че трябва да се стъпи на здрава идеологическа основа. Възможно е обаче да надеелее тезата – да се събираме всички нормални и да си оправяме държавата. И може би нашите избиратели очакват точно това – разговорът да се проведе най-после, а не да се занимаваме със сухи теоретични обяснения. Има и в СДС гласове за това – да се съберем и да дадем някаква алтернатива. Но този разговор е неизбежният разговор.

Да разбирам, че в така нареченото реформаторско общество – на хората, които останаха непредставени – предстои нова разделителна  линия – на консервативни и либерални хора. Къде е СДС и най-вече какво предлага?

СДС е ясно къде е – в консервативния спектър и имаме изключително близки позиции с ДСБ. Всичко останало, в това число и Христо Иванов и партията, която направи, самият той заявява, че има и леви хора при тях. Те не се и стремят към идеологическо изчистване.

Колкото до действията на СДС - умишлено се опитваме да не лидираме, да не оглавявяме подобни процеси, защото всеки от нас носи и своята вина. Ще ми се да се направят дебати с избирателите, с политолози, със социални антрополози, социолози и този път да го направим интелигетно – да измислим и технология, която няма да рухне след няколко месеца. За съжаление в момента с тези общи политически декларации се тръгва, струва ми се, по-скоро на римейк на Реформаторския блок като конструкция, както тръгна да се създава в самото начало – набързо и недоизмислено докрай.

Добре, че участвате в общите декларации на част от извънпарламентарната опозиция – и за избора на ВСС, и за избора на нов шеф на ВАС – а споделяте ли ги?

По-трудно ми е да намеря разлики, колкото да изброя всички прилики. Единствената видима разлика е в начина, по който ние и те си преставяме устойчивостта и постигането на реформите. В бързината на случването и механизмите. Не може за начало на разговора да се поставя условието “кажете, че ГЕРБ са лоши” - това е лесно. Ще намеря 238 причини да кажа, че ГЕРБ не управляват добре и защо имат нужда от алтернатива. По-труден е вторият отговор – когато влезете в парламента и не сте първа политическа сила – какво правите. И с кого. Ако не искаме пак да отиваме на “трикове” - това е важният отговор. Не казвам кой е верният отговор, но казвам, че трябва да дадем ясен отговор.

Да разбирам ли, че например Реформаторският блок не беше стъпил на идеология, затова не бе устойчив? А предизборното обединение - последното, е било обречено така и така?

Аз продължавам да твърдя, че по всички важни политичеки казуси РБ гласуваше като един в предишния парламент. Разривът дойде заради лидерски грешки и претенции, както и заради натрапването на темата за отношението към ГЕРБ. Донякъде и в РБ ставаше дума за либерализъм и консерватизъм – за разликата в подхода за правене на реформи.

Факт е, че бяхме по-малкият партньор в предишното управление и ГЕРБ не се съобразяваха с много неща. Някои неща успяхме да направим, по други се сблъскахме и не успяхме. Но по-добре ли е сега за България, когато оставихме ГЕРБ с “Обединените патриоти” да се упражняват във властта?

Ако питате ГЕРБ и лично Цветан Цветанов – да, по-добре е, по-стабилно даже. Докато управляваха с РБ от ГЕРБ, никак не бяха свенливи на критики към вас...

Е, то оставаше да каже, че “Обединените патриоти” правят глупости и трудно се управлява с тях? Едва ли ще каже това. А и ние не се свеняхме понякога да се държим направо като парламентарна опозиция, когато смятахме, че нашите предложения са правилните. Процесът е двустранен, не е едностранен.

Подходът на различните лидери в РБ тогава ни обрече и ни хвърли към последвалите резултати. Ако г-н Радан Кънев например тогава беше казал – “Дайте да го обсъдим – поискахме това – не се случи, поискахме второ – не се случи. Смятам, че трябва да се съберем и заедно да решим да излезем от властта и да тръгнем да заявяваме алтернатива” - тогава мога да повярвям, че можеше да се случи нещо друго. Но вместо това един човек след едно гласуване излезе и каза, че напуска, подкрепяйки Христо Иванов, който подаде оставка. Когато няма коалиционна култура, екипност, единомислие – обикновено се стига до проблеми. Факт е, че имаше аргументи и да се напусне управлението, и да се остане в него. Те трябваше да бъдат обсъждани.

Коментари

smarf's picture
smarf
smarf

Смяна на караула!

Докато трикаджията е лидер на СДС обединение няма да има. Няма как дясното да се обединява с прислужник на КОЙ.

Цялото дясно е прислужник на "кой".

Кой е прислужник по интерес, кой - по призвание, кой - по глупост няма значение, но няма един, дето да не му служи.

Естествено, на истинския КОЙ, при когото Пеевски само ходи на отчети.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Истината е, че...

И на идеологическа основа СДС беше категорично изместено и то именно от Герб. За съжаление. Без да подминаваме някои идиотски залитания на гербаджиите факт е, че данъците са ниски, в страната има относителна стабилност на растежа и благосъстоянието, на "революционни" реформи се гледа скептично, финансите се управляват консервативно, а "модерните" социални трендове срещат резервирано отношение. И факт е, че повечето българи споделят тези неща. Къде ще намери своята ниша СДС е много сложен въпрос.
Милен's picture
Милен
Милен

Сложен въпрос...

Фразата ти е евфемизъм за тежък проблем, който няма решение. Защото имам чувството, че съвсем скоро тези няколкостотин хиляда гласа ще са жизнено важни за България и няма да ни се размине като на последните избори. Ретроспективно: ГЕРБ беше явление тип "твърде хубаво за да е истина", на фона на статуквото през 2005-2009, когато "проевропейския цар", "евросоциалиста" Станишев и заедничкия Доган, дружно с двеста депутата водеха България към небитието. Борисов ни извади от това опасно аполитично безвремие, но трябваше да се жертват сантиментите към СДС, а от това боли :(
И интервюто - да, енергичен сърдечен масаж е, демонстрира се отказ от илюзии, но това само прави ситуацията още по-болезнена

Това герберската пиарчици сте много начинаещи...

"дружно с двеста депутата водеха България към небитието. Борисов ни извади от това опасно аполитично безвремие"

По времето на Станишев, България растеше с 6% на година, държавният дълг беше 15% и намаляваше, икономиката и инвестициите в нея бяха частни и извън контрола на държавата.

Там, където държавата участваше (например прословутия АЕЦ "Белене"), имаше уважавани западни партньори (RWE, Шкода, немски банки) и прозрачност.

Откакто дойде мутренската шайка, имаме 8 години стагфлация (икономическа стагнация и инфлация).

Имаме удвояване на държавния дълг от 15 на 30%, имаме практически нулево ниво на външни инвестиции и всяка барака за кол-център за 10 милиона се обявява за супер-успех, докато в съседните държави се случват инвестиции за стотици милиони.

Отгоре на това имаме опасно увеличаване на бюрокрацията, извънзаконен натиск върху всичко частно, което може да печели да се продаде на Борисовата крадлива шайка.

За двата милиарда дълг, с които е натоварена София срещу 5 нови трамвайни мотриси и 7-8 автобуса, всичките по бул. "България" (метрото и голяма част от останалата "тежка" инфраструктура не ги плаща България) няма дори да споменавам.

Както и за перманентния външно-политически резил, в който герберастията ни държи - торпилирането на собствената кандидатура за председател на ООН и един позорно уволнен еврокомисар са гафове, които не са ни се случвали и които затъмняват идиотщините дори на Росен П.

Изобщо, по-леко с наглите лъжи, че още дори във вашите пикове, блицове и дневници не са изтрили новините.

Да напомним и за отношението към държавните проекти.

С две думи, как се разви същият тоя АЕЦ при Борисов:

Декември 2008 Борисов, Костов и не помня още кой призоваха Станишев да го "замрази" до изборите. СЪВСЕМ СЛУЧАЕНО и точно по същото време, в Германия "зелените" започнаха супер-агресивна и пълна с лъжи кампания срещу банките, с които се говореше за финансиране.

Станишев замрази проекта при ниво на задълженията на България към Русия от около 300 милиона евра, при което задълженията на НЕК към АСЕ бяха около 60 милиона, потвърдени от протоколите, подписани чак 2010 от Трайчо Трайчов и Красимир Премянов, вече от герберския "екип".

Борисов дойде на власт (с помощта на мръсната пиар акция на Доган за "порциите) през юли 2009-та. В течение на 5 месеца, Борисов, Трайков и Дянков говориха глупости за проекта, докато накараха RWE да се откаже, през декември 2009-та.

Вместо да го приключат, както бяха обещали, Борисов продължи да "строи" и да подписва (най-скандалното подписване през 2011) продължаването на изпълнението на договорите.

В резултат - България вътре с 660 милиона евро, Симеон Дянков - по-богат с четири години синекурна длъжност в руска банка и экономическа школа, на Трайчо - отсипани най-малко няколко десетки хиляди евра и политически синекур в РБ и СОС.

Колко си е отсипал Борисов не знаем, но със сигурност не са били 70,000 евра като Трайчо и със сигурност не ги е отработвал като Дянков, т.е. не са били малко.

Това е Герб - шайка крадци със задача да закопаят България, с която те се справят отлично.
Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Ренегати и Боклуци или Рибари и Балъци

Люспите на СДС и Царя не са никакви реформатори . Трябва да си идиот за да влезеш в коалиция със Мутрата и да реформираш Мафията , като я наричаш статукво . Те са политически трупове , а Слави мюре като царя и Бареков на същата тази мафия , която управлява преходът от самото начало . Нагаждачи , опортюнисти и конформисти , демек тарикати държава не градят . Какъв щеше да е според вас Плевнелиев, ако не беше паднал комунизма ? Дисидент или номенклатурка .А Трайчо ? Повечето така наречени борци срещу статуквото щяха да се впишат , ако бе оцелял тоталитарният режим. Бедата е там,че още от кръглата маса и първите уж демократични избори резбата захапа на криво . Истинските дисиденти бяха избутани встрани , в периферията и реално върхушката и ДС успяха да си назначат удобна опозиция , която продължава да ги обслужва и до днес
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Един от доайените на СДС -

Панайот Ляхов, в коментар по отношение на Да България посочи същото което казва сега и г-н Костадин Марков - пълна незаинтересованост от идиеологическо самоопределение. Не били нито леви, нито десни. Някакви идеологически хермафродити. Но, както правилно заключи г-н Ляхов: "Идеологическата безполовост неизбежно води към политическа импотентност". Самото СДС се маргинализира от момента от който се "освободиха" от "лошият" Иван Костов и освен да твърдят, че само те били "автентични" десни, не предлагат нищо на сините избиратели. Ярък пример за маргинализацията може да послужи изборът на последните няколко председателя на СДС - кой от кой по-голяма гротеска. В същото време се показаха напълно безпринципни, на 09.12.2015, когато предпочетоха да останат с ПП ГЕРБ, която унизи всички десни хора в България съюзявайки се с АБВ, ДПС и БСП и дружно, в братска прегръдка с тях умъртви още в утробата съдебната реформа. Е, как няма да губят непрекъснато избиратели, като ние, десните, не можем да ги припознаем?

Кога ще спрете да лъжете?

"Самото СДС се маргинализира от момента от който се "освободиха" от "лошият" Иван Костов"

Именно Костов маргинализира СДС. Костов беше тарторът на повечето предателски изпълнения в СДС.

Всички помним как Костов влезе в СДС - от автор в "Работническо дело" и участник в кръглата маса от "квотата" на казионното БЗНС, когато седеше редом с Кръстю Петков и Емилия Масларова през лятото на 90-та, изведнъж смени стола се издигна до министър при Димитър "не купувайте" Попов.

Помним и адската роля на Костов и многобройните му атаки срещу първото правителство на СДС - това на Филип Димитров. Тогава на Костов скара "лявото" СДС (около Дертлиев) с "дясното" и докара падането на кабинета.

Но най-голямата и успешна акция на Костов срещу СДС беше превръщането на Съюза в "партия" след изборите 1997-а, узурпирането на властта в нея, прогонването, в сталински стил, на всички неугодни Костову и преименуването му на "ОДС".

Това, разбира се, му докара загуба на изборите през 2001, след което другаря Костов, "обиден" на избирателите, си направи секта и начело на нея евентуално и закономерно изчезна от политиката.

За да изплува в аналите на казуса "КТБ" като "съветник" на Цветан, последният пък работодател на дъщерята на Костов.

Ето я "опозицията" на Кръглата маса от 1990-та.

Моля костококите да ми посочите къде седи Великият Лидер :)

http://e-vestnik.bg/imgs/10november/Krugla_masa10nov_w.jpg

Не го намирате ли? Ами не гледате в правилната посока, той беше куче на други стопани през 1990та. И се лаеше с "опозицията".

http://epicenter.bg/images/news/12015/pics/1422030702.jpg
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Това статукво...

...вече се превърна в обикновена руска инвазия в родината ни, която при това посещение на Чайка стана нетърпима.

Жалките неодачници,

които ние от ГЕРБ вкарахме в предния парламент, за да ни подливат вода и да ни прецакват политиките, оставени сами на себе си не могат нищо.

Нвите ни партньори са по-надежни и по-верни на курса към европейско развитие на Балгария.

С Меркел, Макрон и Мей, към Бъдещето!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?