На 77-годишна възраст е починал съветският офицер Станислав Петров.

Той е човекът, предотвратил ядрен апокалипсис през нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г.

Станислав Евграфович Петров се споминал още на 19 май в дома си в Подмосковието. За смъртта му обаче бе съобщено едва сега.

Така твърди германският политически активист Карл Шумахер. Той е един от първите хора, публикували историята на Станислав Петров още в края на 90-те г. на ХХ век.

Шумахер научил за смъртта на офицера герой преди броени дни, когато се обадил в дома му. От Дмитрий - сина на Станислав Петров, той научил за смъртта на човека, спасил света от ядрена катастрофа.

Още от времето на СССР обичаят е за смъртта на известни хора да се съобщава по-късно. Твърди се, че кончината на Сталин е била крита 5-6- дни.

 

Да спасиш света от ядрен апокалипсис

Човекът, предотвратил трета световна война, е наказан за геройството си


 

Светът е на прага на трета световна война и ядрен апокалипсис. Такава е реалността в нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г.

Трябвало е да бъде натиснато само едно копче, за да се изстрелят съветски ядрени ракети по САЩ. И от тях нямаше да остане нищо.

В онзи съдбоносен миг съдбата на цялото човечество е в ръцете на съветския подполковник Станислав Евграфович Петров. Само трезвият му анализ предотвратява катастрофата. Ако се бе случила, едва ли нас щеше да ни има днес.

Какво всъщност се случва късно вечерта на 25 септември 1983-та?

Но първо малко предистория

Отношенията между суперсилите САЩ и СССР са за пореден път силно обтегнати.

На власт във Вашингтон е Роналд Рейгън, обявил Съветския съюз за Империя на злото. Той започва надпревара във въоръжаването, чрез която смята да изтощи СССР.

В Кремъл властва бившият шеф на КГБ Юрий Андропов. СССР дава хиляди жертви във войната в Афганистан. Освен това са започнали и бунтове в Полша. Юрий Владимирович въвежда казармен ред, като дори се извършват хайки по магазините и кината, за да бъдат изловени онези, които не са на работните си места в определеното за това време.

Напрежението достига връхната си точка на 1 септември 1983 г. Тогава съветски изтребител сваля южнокорейски пътнически самолет, навлязъл в съветското въздушно пространство. Загиват всички 269 души на борда. Сред тях е американският конгресмен Лари Макдоналд - един от най-заклетите антикомунисти в САЩ.

И на фона на всичко това от СССР едва не излитат ракети към САЩ. За инцидента обаче ще научим едва десетина години по-късно.

Така са изглеждали съветските системи "Око".

Иначе нощта на 25 срещу 26 септември, само три седмици след свалянето на южнокорейския боинг, обещава да бъде спокойна за специалните съветски бойни подразделения. Колкото и да са на нож Москва и Вашингтон, едва ли някой би бил толкова луд, че да подпали война помежду им.

В поделението "Серпухов 15", намиращо се край едноименния град на стотина километра край Москва, служи подполковник Станислав Петров. Частта всъщност представлява закрито военно градче. Там се намира централният команден пункт на СПРН – системата за предупреждение за ракетно нападение. Тя е известна като УСКC, т.е. управляем спътник, континентален, стационарен, наречен "Око". Тази система трябва да следи за изстрелването на стратегически ракети и извършването на ядрени опити.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на "Серпухов 15", светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР!  Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети.

В този момент пред пулта е подполковник Петров, тогава 44-годишен. Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта.

Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути.

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение. Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.

"Разбира се, ако бяха останали живи хора, пред които да отговарям", разказва пенсионираният днес офицер в свое интервю отпреди години.

Станислав Петров се оказва прав. Това показват наредените от него проверки на всички 30 нива на защита.

Ракетите "Протон-К" са изстрелвали космическите апарати за следене на вражеските ракети.

Данните в системата постъпват от един от съветските спътници от споменатата вече система със сложната абревиатура СПРН. Оказва се, че компютърът наистина е сбъркал. Причината е осветяване на датчиците от слънчевата светлина в резултат на нейното отражение от високо разположените облаци.

Съвсем естествено никой в СССР не съобщава за случилото се. То е запазено в пълна тайна. Не е разкрито дори по време на гласността и перестройката при управлението на Михаил Горбачов в периода 1985-1991 г.

Чак през 1993 г. за случая разказва генерал-полковник Юрий Вотинцев. По време на случката той командва съветските войски за противоракетна и противокосмическа отбрана. Те също са свръхсекретни и не съществуват дори на книга. Затова Вотинцев се води просто шеф на противовъздушната отбрана (ПВО).

Всъщност последици за Станислав Петров има. 

И то какви! Трудно е да се повярва!

Човекът, предотвратил ядрен апокалипсис или трета световна война, не само че не е награден за постъпката си, а дори е... наказан. Генерал Вотинцев искал да го предложи за награда, но внезапно се хванал, че офицерът не е попълнил дневника на дежурния. Командващият не искал да чуе доводите, че нямало как да направи това, тъй като в едната ръка държал телефонната слушалка, а в другата – микрофона, по който трябвало да даде команда.

Ядосан, по-малко от година след случая Станислав Петров напуснал армията. Така си и останал подполковник. Преместил се в селището Фрязино край Москва. Съпругата му починала след дълго боледуване.

В Русия Станислав Петров не е получил досега никаква награда.

В Германия обаче те са цели две. Първо през 2011 г. бившият офицер бе сред лауреатите на Наградата на германските медии. А през миналата година той взе Наградата на Дрезден, чийто паричен еквивалент е 25 000 евро. Тя му бе връчена от организацията "Приятели на Дрезден".

-------

* Този материал е публикуван в брой 7 на списание "Клуб Z" през септември 2014 г. Там е публикувано и интервю със Станислав Петров. Ако не е единственото, то е последното, дадено от офицера герой за българска медия.