Днес в България пристига полската министър-председателка Беата Шидло, която ще се срещне с българския си колега Бойко Борисов. 

"Приоритетите по време на българското председателство на Съвета на ЕС, миграционният натиск към Европа и охраната на външните граници, както и други въпроси от европейския дневен ред" ще са в центъра на разговорите според краткото съобщение на сайта на Министерския съвет. 

Ако питате правителствените пресслужби във Варшава и в София защо идва пани Шидло, се басирам, че ще отговорят, че това е отдавна планирано посещение. Сигурно могат да го докажат и черно на бяло.

Работата на пресслужбите обаче не е непременно да казват важните неща. Господ е оставил малко от тях и за медиите.

В изпълнение на това си задължение към публиката трябва да отбележим няколко акцента в днешната визита. Първо - тя е при следващия председател на Съвета на ЕС, от когото в значителна степен зависи дневният ред.

Полша е най-голямата от членките на ЕС, приети след 2004 г. Поляк (Доналд Туск) е първият източноевропеец, заел длъжност на върха на Европейския съюз (председател на Европейския съвет).

Полското правителство и президент в момента са от консервативната и евроскептична партия "Право и справедливост", която е в остри противоречия с Европейската комисия и най-големите от старите държави членки - Германия и Франция - заради спорни реформи, които въведе в Конституционния съд и в правосъдната система. Според управляващите те трябва да приключат с остатъците от комунистическото минало; според критиците им - те поставят Конституционния съд и правосъдието в политическа зависимост.

Комисията смята, че полското правителство нарушава фундаментален принцип на ЕС - върховенството на закона - и го предупреди, че може да започне срещу страната му процедура за налагане на най-тежката санкция в ЕС - лишаване от членски права. По-рано Комисията постави Полша под наблюдение в рамките на специален механизъм, който следи, всички държави членки да се придържат към този принцип.

Полша е в прицела на Брюксел и като част от Вишеградската четворка, където освен нея са Унгария, Чехия и Словакия - страни в една или друга степен евроскептични и противопоставящи се на схемите за релокация на мигранти от Гърция и Италия. 

Ключовите думи в съобщението за визитата на Шидло са: председателство, миграционен натиск, европейски дневен ред.

Тя идва у нас малко след френския президент Еманюел Макрон, който отправи остри думи към Варшава по време на източноевропейската си обиколка в края на август. 

Макрон демонстративно се срещна в Залцбург, Австрия, с двамата по-умерени вишеградските лидери - премиерите на Чехия и Словакия Бохуслав Соботка и Роберт Фицо - и демонстративно изолира двамата хардлайнери там - Шидло и унгарския ѝ колега Виктор Орбан.

Това беше символичен жест, с който искаше да покаже на останалите кого вижда като партньор във федералистката си визия за бъдещето на ЕС и кого - като аутсайдер. В този смисъл България беше поставена в противоположен лагер с Полша.

Въпросът къде е България обаче трябва да се решава в София, а не в Париж, в Берлин или в Брюксел. И в него да се види какво ни свързва и разделя с поляците. Без претенция за изчерпателност тук се спирам на няколко пункта:

Миграцията. България и Полша споделят и успяха да наложат схващането, че преди да разпределя миграционната тежест, ЕС трябва да я намали като цяло, като засили контрола по външните си граници. Пълният отказ от солидарност обаче България като гранична страна, потенциално заплашена от мигрантска криза, не може да приеме. Утре може ние да сме в положението на Гърция и Италия. Отделен въпрос е дали сегашните очевидно неработещи схеми за релокация са най-доброто решение и дали предложението на Комисията за реформа на Дъблинския регламент (включително с постоянен механизъм за релокация и глоби за неприемане на квотите мигранти по него) биха работили по-добре. Тук има широко поле за дискусия, от която са заинтересовани и София, и Варшава. Ролята на председателството е тя да бъде конструктивна и резултатна.

Върховенството на закона. И България, и Полша са под различни наблюдения за него, които могат да доведат до различни резултати. Българското правителство иска ЕС да прекрати тъй наречения Механизъм за сътрудничество и проверка, който би бил тежест за страната ни като председателка на Съвета на ЕС. Варшава иска да осуети процедура по член 7 от Лисабонския договор за лишаване от членски права, който би поставил Полша в изолация с потенциално тежки последствия за страната. И отмяната на българския механизъм, и предотвратяването на полския изискват единодушие между държавите членки. Общият интерес е очевиден, макар че в политиката се случва точно очевидните неща да не се признават. На 25 септември, т.е. идния понеделник, Комисията възнамерява да тества настроенията между държавите членки за начало на процедура по чл. 7 срещу Полша. Допускам, че и г-жа Шидло между другото би тествала настроението в София. 

Русия. До края на тази година и по време на българското председателство в първата половина на следващата това ще е актуална европейска тема. Полша е сред най-твърдите поборници за санкциите срещу Русия. Може би те са сред редките точки на национален консенсус между сега управляващите и опозицията, към която принадлежи Туск (Шидло, апропо, беше единствената от 28-те лидери на среща на върха на ЕС, която гласува против втория му мандат от 2,5 години, който той получи през март т.г.). България досега винаги политически на европейско ниво е подкрепяла санкциите срещу Русия и аргументацията им. В същото време Борисов не е крил, че страната ни икономически страда от тях и предпочита нормализация на отношенията пред по-нататъшно обтягане. Полша е исторически преобладаващо русофобска, а България - преобладаващо русофилска страна.Това са реалности, с които правителствата са осъдени да се съобразяват.

Национализъм и консерватизъм. Не е изключено в отделни пунктове на отношението си към ЕС полските консерватори да намерят споделени разбирания с коалиционните партньори на Борисов. Особено що се отнася до мигрантите, националния суверенитет и идентичност и "намесата на Брюксел".  

Енергетиката. Полша е сред инициаторите на енергийния съюз. България също е една от страните, заинтересовани от него. Може да се окаже обаче, че сме заинтересовани по различен начин. София иска заместител на отменения "Южен поток" и газов хъб край Варна. Варшава една ли ще е вдъхновена от проект, който би помогнал на Русия да заобиколи Украйна и Полша, където сега минават главните тръби на "Газпром" към Европа.

Командированите работници. Тук сме в един кюп. Конкуренцията на квалифицираните българи и поляци, които продават труда си в "Стара Европа" по-евтино от разглезената местна работническа класа, са вътрешнополитическо главоболие за лидери като Макрон. Той натиска с всички сили ЕС да промени директивата за командированите работници, за да отнеме ценовата конкурентоспособност на източноевропейската работна сила. Засега България и Полша заедно с още девет други страни от техния регион блокират опитите за ревизия на директивата, но тя се очаква да е отново на масата на Съвета на министрите през октомври.

Каква Европа? ГЕРБ е част от еврофилското политическо семейство на Европейската народна партия. "Право и справедливост" - от свързаните с "Брекзит" "Консерватори и реформисти". Към тях клонят по-скоро в разбиранията си ВМРО и  НФСБ. "Атака", докато не беше част от управляващата коалиция, говореше като откровено еврофобска и прокремълска партия. Говоренето обаче е едно, а управлението - друго. ГЕРБ/ЕНП са за "повече Европа". Патриотичният съюз, както и "Право и справедливост" - за по-малко. Доколкото темата е философска, предполагам, Борисов ще се постарае да я избягва. В Берлин и в Брюксел той е "златно момче". Шидло е по-скоро в категорията "черна овца". Доколкото обаче някои от реформите на ЕС ще са тема на българското предеседателство, е възможно Шидло да ги засегне. Тук българският премиер ще трябва да върви по тънко въже и да не губи равновесие.