След Втората световна война в Съветския съюз започна историческа борба с "космополитизма". Всъщност тя се водеше срещу проникването на европейските ценности в душите на победителите, които завършиха войната в Европа и следователно я видяха. В резултат на тази борба почти всички световни постижения на науката и културата бяха обявени за творби на руски майстори. Недоубитите космополити нелегално се шегуваха:

"Русия - родина на слоновете."

Слоновете според тази иронична логика се оказаха руско изобретение.

Тъй като историята на Русия се движи в кръг, сега отново се оказахме в родината на слоновете и тази родина настоява, че цялата история на Русия, без каквито и да било изключения, е свещена, а шегите с нея са нещо лошо. Опората, както и при Сталин, се прави върху военно-патриотичното възпитание на младежта. Един от главните символи на това възпитание става паметникът на Михаил Калашников, създателя на легендарния автомат АК-47 - "оръжието на доброто", както твърдят неговите поклонници.

Аз не знам какво е "оръжие на доброто". Това е сбор от празни думи. Това е все едно ако французите бяха нарекли гилотината национален възпитател на чувствата. Автоматът носи смърт, а не добри пожелания, във всяка една минута той може да се обърне и против тези, които толкова го обожават и възвеличават. За първи път този "автомат на доброто" бе използван зад граница при унищожаването на Унгарската революция от 1956 г.

Автомат "Калашников" е "велик" руски бестселър. Той е взет на въоръжение в 50 армии по света, изобразен е върху флага на Мозамбик и на монета от Островите Кук. Момчетата в Африка нерядко биват кръщавани при раждането им - за късмет - Калаш. Автоматът е прост, надежден и безотказен като герой от руска вълшебна приказка. В него несъмнено има неволен намек за руския манталитет в неговия идеален вариант.

Едновременно с това автомат "Калашников" стана предмет на ожесточени спорове относно авторството му. Някои историци на стрелковите оръжия и опозиционни журналисти смятат, че полуграмотният сержант от алтайско разкулачено семейство не би могъл да създаде самостоятелно автомат и е бил назначен на конструкторска длъжност, бидейки изпълнителен комсомолски водач в завода в Ижевск. В качеството на действителен автор назовават различни имена на германски специалисти по стрелкови оръжия, откарани след войната от окупирана Германия в Ижевск, по-специално Хуго Шмайсер, на чийто автомат много прилича АК-47. Десетки или дори стотици специалисти от съветската зона в Германия са работили в Ижевск няколко години. Самият Хуго Шмайсер, след като се завърнал в ГДР, признал, че дал някой друг съвет относно АК-47, след което, както твърдят най-враждебните към легендарния Калашников блогъри, бързо го изпратили на оня свят при операция на белите дробове.

Цялата тази дискусия ми напомня за споровете около авторството на "Тихият Дон" - вероятно най-хубавата книга от съветската епоха. Как би могъл слабо образованият Шолохов да напише едва на 20 и няколко години такъв гениален роман? Калашников не бил навършил още 30 г., когато създал своя бестселър. Относно Шолохов лично аз съм убеден, че първите два (от четирите) тома на романа не са негово творение. В историята на тоталитарните страни има страшни черни дупки на великата лъжа, възникнали заради желанието да се митологизира действителността. За Калашников още дълго време няма да бъде казана последната дума - той или не той е авторът на автомата? Материалите са засекретени, а патриотите са готови, както и в случая с Шолохов, да обявят за измет всички съмняващи се.

Всъщност, съдейки по всичко, Калашников е бил скромен провинциалист, който подкрепя всички режими, които е преживял, с еднаква убеденост. За верността си към началниците самият той е станал началник - генерал-лейтенант с две звезди - и починал от старост на 94 г.

Калашников е само един от назначените борци срещу световното зло. Напоследък отново официално са възвеличени героите от сталинския пантеон, митичните защитници на Москва през 1941 г. - 28-те панфиловци, Зоя Космодемянская, която палела селски къщи в тила на врага и била предадена на германците от местни селяни... В настоящата епоха на най-новата мобилизация споровете са отменени в името на прославата на родината. Митологията е по-важна от истината, която служи на държавата, както философията на световната теология.

Някога ще отмине и този етап от руската история, пак Русия ще я тегли към Европа, но паметникът на Михаил Калашников, държащ автомат в ръцете си като дете, ще остане дълго време в Москва. Да, той по-скоро ще бъде възприеман от потомците не като оръжие на доброто, а като руски бестселър, простоват вид стрелково оръжие, напомнящ руското село и руската гордост с всичките й слонове.

-----

* Авторът е един от най-четените на Запад съвременни руски писатели. Автор и водещ на телевизионното предаване "Апокриф".  Препечатваме статуята му от "Дойче веле".