Министър-председателите на България и Полша Бойко Борисов и Беата Шидло се обявиха днес за единен Европейския съюз, който да се гради върху комромиси между старите и новите му членки, и не скриха различията си за продължаването на европейските санкции срещу Русия.

"Посланието на нашата част на Европа е за единство и солидарност... Ние няма да позволим да бъдем разделени, защото ЕС е безценен за нас", каза Шидло на съвместна пресконференция с Борисов в Министерския съвет. "Всички тези политици и среди, които искат да делят ЕС, всъщност се стремят да го разбият, а ние искаме сигурност, отвореност, разширяване."

"В ЕС в момента има различни дискусии за Европа на две скорости", добави тя. "Смятам, че някои държави, най-вече от старата част на ЕС, се опитват да делят Европа, най-вече за да защитят свои интереси, но и да прикрият проблемите, с които Европа често не се справя, например миграцията." 

"Единството е единственият положителен изход за ЕС и компромисите винаги водят до по-добър резултат", каза Борисов.

Изявленията идват почти месец след като френският президент Еманюел Макрон демонстративно изолира Полша и Унгария от своя източноевропейска обиколка, която включи срещи с лидерите на България, Румъния, Чехия, Словакия и Гърция.

Борисов, чиято партия ГЕРБ принадлежи към Европейската народна партия, и Шидло, чиято формация "Право и справедливост" е част от евроскептичните Европейски консерватори и реформисти, формулираха общи позиции по ред въпроси от енергетиката, миграцията, европейската перспектива на Западните Балкани до запазването на кохезионната политика и на свободата на движение на работна сила в ЕС и неговото бъдеще. 

Докато обаче полската премиерка потвърди категоричното несъгласие на страната си с евентуална отмяна на санкциите срещу Русия, Борисов каза, че страната ни ще постави този въпрос на обсъждане по време, докато председателства Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Критичен момент

Правителството на Шидло е обект на остри критики в ЕС заради съдебните реформи, които провежда. Според Варшава те довършват остатъците от комунистическото минало на страната, според Брюксел поставят правосъдието под политическия контрол на изпълнителната власт. Дебатите опънаха до крайност отношенията между полските власти и Европейската комисия, която има подкрепата на държави от тежка категория като Германия и Франция.

Очаква се идния понеделник Комисията да опита почвата сред държавите членки, за да задейства срещу Полша процедура за най-тежката санкция в ЕС - ограничаване на членските права. Борисов и Шидло не коментираха темата. Процедурата може да започне със съгласието на квалифицирано мнозинство от държавите членки (55 на сто от тях, представляващи 65 на сто от населението на Съюза), но за налагането на санкцията е необходим консенсус между държавните и правителствените ръководители.

Борисов и Шидло не коментираха темата пред журналистите, но нямаше и въпроси по нея. Те обаче обещаха, че България и Полша ще си сътрудничат в конкретни области, като например да се удължи максимално срокът на експлоатация на топлоелектрическите централи на въглища, от които и двете икономики са силно зависими.

Кохезионната политика

И двамата премиери се изказаха за това ЕС да запази и след края на сегашния си седемгодишен бюджетен период през 2020 г. своята политика за социално икономическо сближаване, известна като кохезионна. И двете страни са нетни получателки на пари от бюджета на ЕС, които им позволяват да наваксват изоставането си в икономиката, социалната сфера, инфраструктурата, опазването на околната среда.

"Кохезията трябва да продължи...", каза Борисов. "Ние сме длъжни да кажем едно голямо "благодаря" на държавите донори и да отчетем тези приноси към нас. Ако искаме Европа да е единна и силна, ние не трябва всеки ден да си го натякваме, а да продължим кохезията."

Българският премиер подчерта, че източно- и централноевропейците трябва да се стремят да наваксат изоставането си от Западна Европа, но не може да им бъде вменявана отговорност за това, че исторически са попаднали в съветския блок след Втората световна война.

Командированите работници

Той и Шидло се изказаха в полза на компромис със западновропейските държави членки за правилата, по които източноевропейски фирми могат да командироват персонал в други страни на ЕС, особено в транспортния сектор. Страни като Белгия и Франция се оплакват от "социален дъмпинг" и искат ревизия на европейска директива за командированите работници, която задължително да изравни заплащането и социалното осигуряване на командированите работници с това на местните.

Единадесет източноевропейски страни повече от година блокират такава ревизия като противоречаща на свободата на движение на работната сила и на конкуренцията в ЕС. Макрон обаче я направи част от предизборната си кампания и спечели подкрепата на Комисията за промени във въпросното законодателство. Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, предложиха свой проект за тях, който предвижда компромисни решения по редица пунктове, като например срока на командироване, социалните придобивки.

"Компромисът и единството вървят ръка за ръка", каза Борисов. "По темата за транспортните работници могат  да се намерят компромиси. Трябва да оставим на експертите да намерят такъв балансиран вариант."

Миграцията

Шидло благодари на България за надеждната охрана на външната граница на ЕС и потвърди подкрепата на Варшава за приемане на страната ни в европрейската зона без вътрешен граничен контрол, известна като Шенген. Борисов посочи недопускането на България в Шенген като пример за двоен стандарт, но обеща да не "напада" страните, които пречат, а да ги убеждава и да търси компромиси с тях, цитирайки поименно Холандия и нейния министър-председател Марк Рюте.

Шидло разкритикува решенията на ЕС за релокация на имигранти, които нейната страна, подобно на останалите от Вишеградската четворка, отказва да изпълнява като "взети без задълбочена дискусия" и "грешни". Борисов повтори известната си теза:

"За релокацията се съгласихме за 1200-1300 души, но винаги обясняваме какво трябва да се направи - затваряне на всички граници на ЕС, влизане само през легалните КПП-та. Ако един човек бяга от война, от смъртта - ще го защитим, но икономическите емигранти са друга тема - нека да отиват там, където са искани."

Русия

"Полша е против свалянето на санкциите", заяви Шидло. "Докато Русия не изпълни Минските споразумения, санкциите не могат да бъдат отменени."

Борисов посочи, че в самата Вишеградска четворка по този въпрос няма единодушие.

"Виктор Орбан (унгарският премиер - б.а.) поддържа отношения с (руския президент Владимир) Путин... а президентът (на САЩ Доналд) Тръмп ходи във Варшава", каза той.

Премиерът посочи, че въпреки спорадичните гласове за постепенно отхлабване на европейските санкции всички държави членки досега винаги единодушно са ги продължавали.

Той каза, че България възнамерява по време на председателството си да постави въпроса за отмяна на санкциите "единствено ако с аргументи убедим своите колеги", че това е възможно.