- Г-н Атанасов, парламентът избра кандидатите си за Висшия съдебен съвет, а четиримата души, извадени пред скоба от ДСБ и колегите ви от "Да, България", БЗНС, Гражданския съвет и още формации, си намериха място в състава му. Как ви се стори цялата процедура -нали е нова за първи път след промените в конституцията, в която участвахте, но и заради която напуснахте предишното парламентарно мнозинство?

Аз доста отдавна казвам, но е добре да се повтаря – най-важната задача на управляващата клика за тази година бе да си избере Висш съдебен съвет, който да избере новия Цацаров. И не го казвам случайно – имам предвид, че целта е да се избере главен прокурор, който да обслужва управляващата клика като този сега. Видя се, че не ги интересува никой, който говори отстрани. Пропагандната машина на властта работи неуморно да се неутрализира този шум. Това беше един от случаите – ярко доказателство каква пародия е 44-ия парламент като цяло. При изслушванията на кандидатите за ВСС в правната комисия нямаше нито един човек, нито един народен представител, който да попита нещо.

Една камара от тези избрани във ВСС са избрани с над 200 гласа, без против. Управляващата клика е ясна. А какво да кажем за казионната опозиция? Нали щяха да се борят срещу “окупираната държава”? Нищо подобно – вътре са си, в договорката, заедно. Резултатът е, че без никаква съпротива в парламента получаваме всички Висш съдебен съвет, който ще работи като стария.

Нали трябваше промените в конституцията от 2015 г., макар и силно орязани да гарантират промяна - с въвеждането на 2/3 мнозинство за избор на парламентарната квота на ВСС. Не само от ГЕРБ, но и от част от т.нар. традиционна десница тези промени бяха обявени за успех, макар и частичен?

Аз не съм съгласен с оценките за частична победа при промените в конституцията. През 2015 г. тази промяна беше измама, в това се превърна в крайна сметка.. Ние се опитахме нещо да направим, давайки си сметка за рисковете, но... В последния момент се появиха текстове, с които действащият ВСС си изкара мандата. Бойко Борисов излезе и в неговия си стил обяви, че "докато Сотир Цацаров е главен прокурор няма да се занимаваме с прокуратурата". Такива откровени неща се говореха и на кого на направиха впечатление? На никого. Защото съдебната реформа е материя, което се познава от тесен кръг от хора. Но все пак имаше нещо положително. И то е, че в последните години съдебната реформа се превърна в тема в обществото. И хората започват постепено да проумяват, че основната причина за несправедливостта в обществото е именно липсата на функционираща и независима съдебна система. Тоест проблемът с нужната от радикална промяна си остава и трябва да се работи да се постигне наистина широка обществена подкрепа за това.

След като т.нар. реформаторска общност или десницата не влезе в парламента на последните парламентарни избори, от ГЕРБ заявиха, че те ще представляват останалите без свое представителство избиратели. Справят ли се?

Съжалявам, за изразите, които ползвам, знам, че понякога дразнят много хора. Но цялостното политическо поведение на Бойко Борисов, защото ГЕРБ е инструмент на Борисов, е измама. Ще дам пример: “Гласувайте за ГЕРБ, защото единствената спирачка пред БСП е ГЕРБ”. Нали това беше мантрата. Много десни хора бяха заблудени и на изборите отидоха и заложиха на голямата купчина БСП да не дойде на власт. Е да, де, но и през 2014 г., и през 2017 г. Борисов отиде на разговори за управление първо при БСП. Кой на кого е спирачка? Ако Михаил Миков преди или Корнелия Нинова сега се бяха съгласили, България щеше официално да се управлява от широка коалиция ГЕРБ-БСП. Този задкулисен модел за упражняване на властта си търси форма в публичното пространство. Другото са едни балони, които се използват умело през пропагандната им машина за заблуда на хората.

Не искам изобщо да влизам в темата за номенкратурата на ГЕРБ, откъде идва тя и как може да се нарича това “дясно”. Няма да им броя и скритите партийни книжки от БКП. Резултатът е авторитарен модел на управлението.

Казвате, че много десни избиратели са се подвели. И така да е, какво прави традиционната десница или реформаторската общност, за да няма отново подведени, защото очевидно предупрежденията за “измама”, които и преди последните избори имаше, явно не ги убедиха да гласуват доверие на някоя от пистите, в които реформаторската общност се яви?

Хората се уплашиха. И за това спомогнаха и самите комунисти с намеци как щели да ни вадят от ЕС едва ли не. Което е пълен абсурд. Те в стремежа си да мобилизират своя електорат наляха вода в мелницата на Борисов.

Какво може да се направи – концентрация и обединение. Това е. Нашите избиратели - разочарованите десни хора, тези от реформаторската общност, хората, които гласуваха за ГЕРБ, но не харесват начина на консумиране на властта бяха обидени, фрустрирани – която искате дума използвайте, от това, че не се явихме заедно на изборите. Тоест задачата пред формациите в дясно-център е да се работи за обединение и явяване под едно знаме на следващите избори. Тук няма значение кой кого обича или не харесва. Избирателите искат да видят солиден субект, който да подкрепят, за да се освободят и от част от страховете си. Аз бих казал, че считам като основна политическа задача на партията, която представлявам, а и извън нея, създаването на политическа алтернатива на настоящия и досегашния модел на управление на страната. Имаме специфичен модел на управление, който бих нарекъл “модела Борисов”, който е представителството на олигархията във властта. Борисов е лице на това и защитава тези интереси. Този модел изцежда държавата.

Един от големите проблеми са доходите. Ниски доходи, най-бедната страна в ЕС. 10 години членство в ЕС и въпреки това изглеждат профукани, защото едни хора забогатяха, а масово населението не получи почти нищо. Защо? Чета тези дни статистики – има икономически растеж, Борисов твърди, че има ръст на доходите, но в същото време средната работна заплата намалява. Как става това – хем растеж, хем по-ниски заплати. Просто е – парите се разпределелят в определен кръг хора.

Властелинът на обществените поръчки е Бойко Борисов, това му е функцията – да разпределя така, че да отиват при приятелите му. Всички бяха превърнати в подизпълнители на начина на управление на Борисов. 

Излизате с общи позиции по конкретни текущи политически казуси с "Да, България", БЗНС, които още са част от РБ, с ДЕОС, “Зелените”. От тази компания отсъстват СДС и други бивши партньори от РБ. Това като първи стъпки към явяването под едно знаме и намек за формата му ли да тълкуваме? И има ли идеологическа разделителна линия помежду ви – на “консервативни” и “либерални”, примерно – знаем, че “Да, България” на последните избори изрично не искаха да влизат под етикет “дясно”, например?

Аз в схоластични и превдоидеологически разговори няма да влизам. Понякога ми се струва, че това е опорна точка, механизъм, с който се отклонява вниманието от съществения въпрос. Имаме конкретна политическа ситуация в държавата. Имаме парламент, какъвто е, правителство, каквото е и за мен е изключително важно и това трябва да е мрежата, през която търсим общите действия. Хората и формациите, които обитаваме дясното или десноцентрисктото политическо пространство трябва да се обединяваме на база обща оценка за начина, по който се упражнява властта в държавата. Тези, които смятат, че това е един порочен, олигархичен модел на управление, който е пагубен за икономиката като цяло, за държавността като цяло – имаме този код. Други, които мислят, че свалянето на Борисов от власт не може да бъде цел, общо взето ни предлагат “дайте да се съберем, а след това с Борисов да сме във властта”. Трябва да е ясно – това е моята позиция и тя бе такава, когато се кандидатирах за председател на ДСБ и бях избран – докато аз съм председател на ДСБ, ние няма да се борим да бъдем част от модела “Борисов”. Ние искаме да реална политическа алтернатива. Колко правителства още трябва да направи той още, за да стане ясно кого обслужва?

Обратната теза е, че не може отношението към Борисов и ГЕРБ да е първо условие за разговори. А аргументът е, че ако реформаторската общност е част от следващ парламент, трябва да има с кого да работи.

Нали ви прави впечатление, че аз говоря за Борисов. За съжаление ГЕРБ е инструмент на Борисов, послушен инструмент. Как ще бъдат представени ГЕРБ в следващ парламент и какви биха били отношенията ни е въпрос на конкретика на ситуацията тогава, в бъдеще време. Борисов и задкулисната клика, с която управлява, не зачитат парламента. Той смята, че хората там трябва “да му гласуват всичко”, защото са му длъжни. Помните ли как нарече хората в парламента “безделници”? Това му е отношението към основната институция в държавата. Ами той ги превърна в безделници, защото иска от тях да си мълчат, да не би да кажат нещо, което няма да му хареса, да няма дебати, а само да слагат печат на желанията му и начина, по който управлява. Ако някой направи някаква грешна стъпка – изскача суджук. Във всяка област на страната има “суджуци”, но се вадят само някои. Знаете ли за какво беше отрязана главата на Живко Мартинов? Заради водния цикъл и обществените поръчки в региона му. Проверете го. Това се знае и вътре в ГЕРБ. Такива като него, вероятно защото има за какво да се хванат, но биват хвърляни като симулация на борба с корупцията. Защото най-големият проблем на държавата и на модела “Борисов” е неразследваната и ненаказана корупция. Всички имитации с органи и закони е прах в очите на хората. Спорът между Борисов, Корнелия Нинова и президента Радев се състои в това кой да назначи следващия Филип Златанов, за да му пише поръчките в тефтера. Кого лъжат – 10 години има ДАНС, не знам какви комисии, ГДБОП, БОРКОР – е, какво направиха тези? Сега ще ти събедат на едно място, със същите хора, ще се разберат кой от началниците да стане големия началник и от това нещо ще очакваме резултат. На кого ги приказват тези неща? Без радикална политическа промяна не може да има борба с корупцията.

Да разбирам ли все пак, че отношението към управлението на Борисов е червената линия, която ще стои в разговорите за явяване на формациите вдясно и в центъра под еедно знаме и кой ще участва зависи от непрекрачването й?

Не искам да си поставяме условия. Това са процеси, има колеги, които преди са били на една позиция, сега са леко разколебани, всеки ще си извърви пътя. Но трябва да се каже ясно – при липсата на каквато и да било парламентарна опозиция, защото БСП очевидно е казионна опозиция, работата на извънпарламентарните партии е да създадат алтернатива. Такава е политическата ситуация. Не е въпросът да се замеряме с купешки думи имаме ли кауза, нямаме ли кауза, каква ни е каузата... Кауза на хора с дясно мислене трябва да е да имаме уплътнена парламентарна република. Това е член първи на действащата констиуция. Парламентът е тотално негрижиран. Законността е основната на демокрацията. Неслучайно написахме Договора за нова република – защото властта е обсебена от една клика и се занимава само с разпределяне на порциите, негрижирайки законността и институциите. Едва ли някой има съмнения в идеологията на дясното, още по-малко на ДСБ – тя е ясна. Работата ни сега е да търсим съмишленици и достатъчно подкрепа за това да се възстанови функционирането на парламентарната ни република. И тази алтернатива да стане незаобиколим фактор в следващ парламент за формирането на десноцентристко управление. Искам да кажа на десните хора, които ги е страх от БСП – БСП няма как отново да дойде на власт – просто защото първо нямат подкрепа за самостоятелно управление и второ - нямат партньори. Те освен с ГЕРБ - с друг не могат да управляват. 

Такъв един опит имаше за "незаобиколимия фактор" – с Реформаторския блок, макар и на РБ да не му достигаше мащаб да е точно "незаобилоким". Къде да разликите?

Така е, аз не искам да се оплаквам, но и ние се подведохме. Но още през 2015 г. на база на комплексна оценка как се упражнява властта, ние от ДСБ минахме в опозиция. Опраскването на съдебната реформа беше само поводът. Преди това имаше достатъчно натрупвания, че Борисов няма никакво намерение да се съобразява с обещания и заложените в коалиционния договор реформи. Имаше колеги в РБ, които не мислеха така и решиха да останат докрай. Но Борисов си имаше собствен план и си караше в тази посока. Сега само му е по-лесно, защото ние му създавахме проблеми.

Вижте какво се случва сега с военнопромишления комплекс - това ако не е видим индикатор за зависимостите на Борисов. Нали са десни - говорят на одържавяване. Основна ценност на десния човек е защитата и неприкосновеността на частната собственост. Ще спасяват частни предприятия от какво? Ще премахват посредниците между кое и кое? И прокуратурата е в цялата история, използва се за шантаж. Аз мисля, че е крайно време да се премахне олигархията от управлението на държавата, а нейният посредник е Борисов.

Каква би била технологията на събиране на участниците в дясната или десноцентристка алтернатива, за която говорите – кои са участниците и как ще се преодолеят, ако щете, личните натрупвания от отношенията в общността през годините?

Хората имат очаквания, но ние нямаме право да ги занимаваме с кухненски въпроси. Това вреди и най-лошо – дава възможност за спекулации, интерпретации и манипулации – пропагандната машина на модела не спи, тя само чака сгоден случай да вбие клин. На този етап ДСБ има нормална комуникация с “Да, България” и дадохме публични индикации за това и аз, и Христо Иванов. И спирам дотук. Ще кажем какво сме свършили, когато докрай си свършим работата. Общите ни декларации в последно време дават яснота по кои теми към момента имаме общи виждания. Аз лично се радвам и на позицията ни до председателя на парламента да се реагира на данните за безконтролно подслушване и употребата му за изнудване – една от основните ценности на дясното е неприкосновеността на личността и личната кореспонденция. Изработването на общи позиции и политики е процес, нека не слагаме каруцата пред коня. Колкото до колегите от Реформаторския блок – продължавам да очаквам да чуя отношението им към начина, по който се упражнява властта. Аз още не съм го разбрал. Това не е въпрос на фиксация – Борисов, Атанасов и така – това ще бъде използвано, не се съмнявам. Но не става дума за това, а за модела. Помните ли модела “Софиянски” в Столичната община – минаха доста години. Същата е работата, само мащабът е различен. Борисов прие ролята да е на сцената, а приятелите му – отзад. И си управляват. Това трябва да бъде разрушенено.

Искам да кажа и нещо изпреварващо, което обаче е много важно в преговорите за конфигуриране на алтернативата. Проблемът корупция и проблемът как се управляват общите ни пари са свързани. В какво се състоят пороците на този модел на управление. На всеки един държавен орган и най-вече на парламентът задачата е да управлява общите ни пари. Неслучайно има бюджетна процедура - само Министерският съвет може да внася проект за бюджет, но само Народното събрание може да казва как да се харчат парите. Какво се случва у нас, откакто управлява Борисов - приема се там някакъв бюджет, след това започват да се трупат някакви излишъци, които Борисов разпределя лично. "Аз дадох..." Кои пари даде? Не може да се раздават пари без това да е разрешено от парламента. Тук имаме идеи за законодателни промени, за да се вкарат лимити какво може да харчи изпълнителната власт без санкция на Народното събрание. Защото в момента се раздават милиарди. Има си механизми - като натрупаш излишък - искаш актуализация на бюджета, за да ти разреши парламентът как да ги харчиш. Това е изключителен порок на управлението, това според мен дори противоречи на конституцията.  Затова трябва да се създаде законов механизъм за реален контрол над разходите на общите пари от парламента.