Ad Config - Website header

 

Article_top

Преходът от зоната на повърхностните летни филми към просторите на престижното есенно кино ще бъде маркиран официално със световната премиера на „Блейд Рънър 2049“. Няма капка преувеличение в съобщението, че това е едно от най-чаканите продължения в историята. „Блейд Рънър 2049“ излиза 35 години след оригинала „Блейд Рънър“, който днес се смята за едно от най-важните, влиятелни и впечатляващи произведения на седмото изкуство.

Пътят на първия филм към световната съкровищница на киното и авангарда на западната визуална култура представлява невероятно приключение. „Блейд Рънър“ е толкова специален филм за толкова много хора по света, че мнозина очакват премиерата на продължението със смесени чувства. За тях оригиналът е перфектна творба – жанров бленд между научна фантастика, киберпънк и film noir с изумителен сценарий, великолепна режисура и иконични актьорски изпълнения. Няма как да бъде надминат, мислят си те, но едва ли целта е да бъде надминат. Режисьорът на новия филм Дени Вилньов („Враг“, „Сикарио“) е един от най-талантливите визионери на нашето време и дори ако успее само да доближи и да се докосне до магията на „Блейд Рънър“ от 1982-ра, това трябва да се смята за триумф.

Сънуват ли андроидите електроовце

В крайна сметка излизането на „Блейд Рънър 2049“ е прекрасна отправна точка към богатия, вълнуващ и вдъхновяващ свят на първия филм и дава повод на ценителите на киното да се потопят отново в пещерата на чудесата, изработена от оригиналния екип точно преди 35 години.

„Блейд Рънър“ е режисиран от британеца Ридли Скот, който в началото на 80-те вече си е изградил репутация на изключителен майстор след глобалния успех на модерната хорър класика „Пришълец“ няколко години по-рано.

Лентата е екранизация по книгата „Сънуват ли андроидите електроовце“ на легендарния фантаст и виртуоз в изкривяването и деформирането на реалността по възможно най-хващащия за гърлото и интелектуално ангажиращ начин Филип К. Дик. В България филмът първоначално се разпространява със заглавието „Ловец на хуманоиди“, но през последните години в медийния жаргон и сред феновете на филма се налага оригиналното изговаряне, изписвано с български букви – „Блейд Рънър“.

Филмът се отваря с монументалната синтетична музикална магия на Вангелис и футуристични кадри на Лос Анджелис от 2019 година. Мощната корпорация Tyrell е създала андроиди от ново поколение. Във филма те са наричани репликанти. Официалното им наименование е „Нексус-6“. Репликантите разполагат с висок интелект и внушителна физическа сила – по същество те превъзхождат повечето човешки същества. Това се оказва и тяхна присъда. Те са пращани на най-опасните места в Космоса с мисията да участват в проучвания, колонизации на нови светове и тежка, непосилна за хората работа извън Земеята. След избухването на бунт на андроиди техният достъп до нашата планета окончателно е забранен. Всеки репликант, промъкнал се на Земята, е осъден на смърт. Към полицията са създадени специални отряди от ловци на андроиди, наричани още и blade runners.

Харисън Форд в една велика роля

Група от шестима репликанти отвлича космическа совалка, избива пътниците и екипажа и се отправя към Земята. Целта на хуманоидите е да намерят своя създател Елдон Тайлър. Той трябва да удължи живота им, проектиран от дизайнерите да бъде само четири години.

С времето тези продукти на софистицирано биоинженерство започват да придобиват емоции. Те не се чувстват машини, а човешки същества. Оттам се пораждат гладът за свобода, автономност и стремежът за борба с тиранията.

Райън Гослинг и Харисън Форд, „Блейд Рънър 2049“, 2017 г.

Харисън Форд прави една от най-великите си роли в иконичния образ на Рик Декард – бивш ловец на андроиди. Полицейският капитан Браянт го принуждава да се заеме със случая на репликантите, които са направили неуспешен опит да проникнат във вътрешността на корпорацията. Декард няма избор, поема задачата и отново се потапя в един свят, където границата между хора и репликанти изглежда невероятно размита.

Създателите на андроиди имат специален тест, който определя дали си човек или хуманоид. В процеса на търсене на избягалите андроиди  Рик Декард e силно привлечен от асистентката на създателя на корпорацията, която се казва Рейчъл (Шон Йънг) и се оказва нова версия репликант, която е била снабдена с истински човешки спомени и мисли себе си за истински представител на вида хомо сапиенс.

Междувременно от издирваните хуманоиди са останали само двама – Рой Бати и Прис – велики роли съответно на Рутгер Хауер и Дарил Хана. Те се свързват с генетичния дизайнер Джей Еф Себастиян. Чрез него Бати успява да се добере до самия Тайлър, но той не може да му помогне. Процесът на стареене на клетките, заложен в генетичната програма на репликантите, се оказва необратим. Отчаян, Рой Бати убива създателя си и Себастиян. Връщайки се в дома на умъртвения от него дизайнер, той разбира, че Прис е била убита от Рик Декард. Това пали искрата на финалната и легендарна битка между Рой Бати и Рик Декард. Между хуманоида и ловеца на хуманоиди. Краят е красив, тъжен, поетичен, двусмислен, великолепен.

Като сълзи в дъжда

Тук е мястото и на могъщия и меланхоличен монолог на репликанта Рой Бати, който завършва с вече легендарните думи:

All those… moments… will be lost in time, like tears… in… rain.

„Всички тези... моменти... ще бъдат погубени във времето, като сълзи... в... дъжда“ – изключително въздействащо екзистенциално откровение, което става символ на цялата естетическа и идейна сила на „Блейд Рънър“. Реплика толкова човешка и автентична, а  произнесена от андроида Рой Бати – това бижу на биоинженерната индустрия, доминираща мрачно-красивия футуристичен пейзаж на произведението. Холандският актьор Рутгер Хауер изиграва Рой Бати със смес от заплашителност и деликатност и го превръща в един от най-интригуващите персонажи в киното.

Кадър от оригиналния „Блейд Рънър“, 1982 г.

„Блейд Рънър“ е филм, който оперира на много нива – от конвенциите на film noir през кодовете на научната фантастика и тропите на трилъра до отгласи от древногръцката философия и библейската образност. Произведението черпи вдъхновение от историята и други художествени творби, обединява високото изкуство с масовото развлечение.

„Блейд Рънър“ борави с богат религиозен символизъм, като в същото време представлява пророческа медитация за влиянието на технологичния прогрес върху човешкото общество. Тъканта на филма е изградена от напрежението между минало, настояще и бъдеще. Режисьорът сър Ридли Скот описва собствения си филм като „изключително мрачен – буквално и метафорично – и със странно усещане за мазохизъм, едно изследване на болката“.

Друг мотив на „Блейд Рънър“ е параноята, пораждана от силата на могъщи корпорации в едно общество, където е невъзможно да се скриеш и вечно си наблюдаван. Лъчи от светлина пробиват през дъждовния урбанистичен пейзаж и осветяват пъстрия подземен свят на футуристичен Лос Анджелис. Филмът рисува дистопична картина, в която синтетични животни заменят изчезналите оригинали, а хората търсят ново начало извън пределите на планетата.

Сякаш бе вчера

Усещането за несигурност е ключово за атмосферата на „Блейд Рънър“ и играе ролята на неизменна характеристика на човешкото съществуване. В един момент зрителят започва да се пита кой е човек и кой репликант. Границата е размита напълно съзнателно.

Първоначално филмът е приет със смесени реакции, но с времето се превръща в едно от най-влиятелните произведения на американското кино. Това е един от малкото представители на фантастичния жанр с такова значение едновременно в домейна на поп културата и висшите пространства на академичното писане. Стотици сериозни анализи за филма се появяват в престижни научни журнали в годините след премиерата на „Блейд Рънър“. Това е едно от най-дискутираните, деконструирани и анализирани произведения на седмото изкуство. Една класика с огромно естетическо и идейно внушение. Филм, който отлежава като качествено вино и става по-добър с възрастта.

Можем само да стискаме палци идващото продължение „Блейд Рънър 2049“ да се докосне до  мрачната магия на оригинала и да напомни защо 35 години по-късно филмови ценители от целия свят продължават да говорят за първия филм така, сякаш е излязъл вчера.

-----

Този материал е публикуван в новия брой (септември) на списание "Клуб Z". Още текстове от списанието можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.

 

Преходът от зоната на повърхностните летни филми към просторите на престижното есенно кино ще бъде маркиран официално със световната премиера на „Блейд Рънър 2049“. Няма капка преувеличение в съобщението, че това е едно от най-чаканите продължения в историята. „Блейд Рънър 2049“ излиза 35 години след оригинала „Блейд Рънър“, който днес се смята за едно от най-важните, влиятелни и впечатляващи произведения на седмото изкуство.

Пътят на първия филм към световната съкровищница на киното и авангарда на западната визуална култура представлява невероятно приключение. „Блейд Рънър“ е толкова специален филм за толкова много хора по света, че мнозина очакват премиерата на продължението със смесени чувства. За тях оригиналът е перфектна творба – жанров бленд между научна фантастика, киберпънк и film noir с изумителен сценарий, великолепна режисура и иконични актьорски изпълнения. Няма как да бъде надминат, мислят си те, но едва ли целта е да бъде надминат. Режисьорът на новия филм Дени Вилньов („Враг“, „Сикарио“) е един от най-талантливите визионери на нашето време и дори ако успее само да доближи и да се докосне до магията на „Блейд Рънър“ от 1982-ра, това трябва да се смята за триумф.

Сънуват ли андроидите електроовце

В крайна сметка излизането на „Блейд Рънър 2049“ е прекрасна отправна точка към богатия, вълнуващ и вдъхновяващ свят на първия филм и дава повод на ценителите на киното да се потопят отново в пещерата на чудесата, изработена от оригиналния екип точно преди 35 години.

„Блейд Рънър“ е режисиран от британеца Ридли Скот, който в началото на 80-те вече си е изградил репутация на изключителен майстор след глобалния успех на модерната хорър класика „Пришълец“ няколко години по-рано.

Лентата е екранизация по книгата „Сънуват ли андроидите електроовце“ на легендарния фантаст и виртуоз в изкривяването и деформирането на реалността по възможно най-хващащия за гърлото и интелектуално ангажиращ начин Филип К. Дик. В България филмът първоначално се разпространява със заглавието „Ловец на хуманоиди“, но през последните години в медийния жаргон и сред феновете на филма се налага оригиналното изговаряне, изписвано с български букви – „Блейд Рънър“.

Филмът се отваря с монументалната синтетична музикална магия на Вангелис и футуристични кадри на Лос Анджелис от 2019 година. Мощната корпорация Tyrell е създала андроиди от ново поколение. Във филма те са наричани репликанти. Официалното им наименование е „Нексус-6“. Репликантите разполагат с висок интелект и внушителна физическа сила – по същество те превъзхождат повечето човешки същества. Това се оказва и тяхна присъда. Те са пращани на най-опасните места в Космоса с мисията да участват в проучвания, колонизации на нови светове и тежка, непосилна за хората работа извън Земеята. След избухването на бунт на андроиди техният достъп до нашата планета окончателно е забранен. Всеки репликант, промъкнал се на Земята, е осъден на смърт. Към полицията са създадени специални отряди от ловци на андроиди, наричани още и blade runners.

Харисън Форд в една велика роля

Група от шестима репликанти отвлича космическа совалка, избива пътниците и екипажа и се отправя към Земята. Целта на хуманоидите е да намерят своя създател Елдон Тайлър. Той трябва да удължи живота им, проектиран от дизайнерите да бъде само четири години.

С времето тези продукти на софистицирано биоинженерство започват да придобиват емоции. Те не се чувстват машини, а човешки същества. Оттам се пораждат гладът за свобода, автономност и стремежът за борба с тиранията.

Райън Гослинг и Харисън Форд, „Блейд Рънър 2049“, 2017 г.

Харисън Форд прави една от най-великите си роли в иконичния образ на Рик Декард – бивш ловец на андроиди. Полицейският капитан Браянт го принуждава да се заеме със случая на репликантите, които са направили неуспешен опит да проникнат във вътрешността на корпорацията. Декард няма избор, поема задачата и отново се потапя в един свят, където границата между хора и репликанти изглежда невероятно размита.

Създателите на андроиди имат специален тест, който определя дали си човек или хуманоид. В процеса на търсене на избягалите андроиди  Рик Декард e силно привлечен от асистентката на създателя на корпорацията, която се казва Рейчъл (Шон Йънг) и се оказва нова версия репликант, която е била снабдена с истински човешки спомени и мисли себе си за истински представител на вида хомо сапиенс.

Междувременно от издирваните хуманоиди са останали само двама – Рой Бати и Прис – велики роли съответно на Рутгер Хауер и Дарил Хана. Те се свързват с генетичния дизайнер Джей Еф Себастиян. Чрез него Бати успява да се добере до самия Тайлър, но той не може да му помогне. Процесът на стареене на клетките, заложен в генетичната програма на репликантите, се оказва необратим. Отчаян, Рой Бати убива създателя си и Себастиян. Връщайки се в дома на умъртвения от него дизайнер, той разбира, че Прис е била убита от Рик Декард. Това пали искрата на финалната и легендарна битка между Рой Бати и Рик Декард. Между хуманоида и ловеца на хуманоиди. Краят е красив, тъжен, поетичен, двусмислен, великолепен.

Като сълзи в дъжда

Тук е мястото и на могъщия и меланхоличен монолог на репликанта Рой Бати, който завършва с вече легендарните думи:

All those… moments… will be lost in time, like tears… in… rain.

„Всички тези... моменти... ще бъдат погубени във времето, като сълзи... в... дъжда“ – изключително въздействащо екзистенциално откровение, което става символ на цялата естетическа и идейна сила на „Блейд Рънър“. Реплика толкова човешка и автентична, а  произнесена от андроида Рой Бати – това бижу на биоинженерната индустрия, доминираща мрачно-красивия футуристичен пейзаж на произведението. Холандският актьор Рутгер Хауер изиграва Рой Бати със смес от заплашителност и деликатност и го превръща в един от най-интригуващите персонажи в киното.

Кадър от оригиналния „Блейд Рънър“, 1982 г.

„Блейд Рънър“ е филм, който оперира на много нива – от конвенциите на film noir през кодовете на научната фантастика и тропите на трилъра до отгласи от древногръцката философия и библейската образност. Произведението черпи вдъхновение от историята и други художествени творби, обединява високото изкуство с масовото развлечение.

„Блейд Рънър“ борави с богат религиозен символизъм, като в същото време представлява пророческа медитация за влиянието на технологичния прогрес върху човешкото общество. Тъканта на филма е изградена от напрежението между минало, настояще и бъдеще. Режисьорът сър Ридли Скот описва собствения си филм като „изключително мрачен – буквално и метафорично – и със странно усещане за мазохизъм, едно изследване на болката“.

Друг мотив на „Блейд Рънър“ е параноята, пораждана от силата на могъщи корпорации в едно общество, където е невъзможно да се скриеш и вечно си наблюдаван. Лъчи от светлина пробиват през дъждовния урбанистичен пейзаж и осветяват пъстрия подземен свят на футуристичен Лос Анджелис. Филмът рисува дистопична картина, в която синтетични животни заменят изчезналите оригинали, а хората търсят ново начало извън пределите на планетата.

Сякаш бе вчера

Усещането за несигурност е ключово за атмосферата на „Блейд Рънър“ и играе ролята на неизменна характеристика на човешкото съществуване. В един момент зрителят започва да се пита кой е човек и кой репликант. Границата е размита напълно съзнателно.

Първоначално филмът е приет със смесени реакции, но с времето се превръща в едно от най-влиятелните произведения на американското кино. Това е един от малкото представители на фантастичния жанр с такова значение едновременно в домейна на поп културата и висшите пространства на академичното писане. Стотици сериозни анализи за филма се появяват в престижни научни журнали в годините след премиерата на „Блейд Рънър“. Това е едно от най-дискутираните, деконструирани и анализирани произведения на седмото изкуство. Една класика с огромно естетическо и идейно внушение. Филм, който отлежава като качествено вино и става по-добър с възрастта.

Можем само да стискаме палци идващото продължение „Блейд Рънър 2049“ да се докосне до  мрачната магия на оригинала и да напомни защо 35 години по-късно филмови ценители от целия свят продължават да говорят за първия филм така, сякаш е излязъл вчера.

-----

Този материал е публикуван в новия брой (септември) на списание "Клуб Z". Още текстове от списанието можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията