Доц. Божана Неделчева

Доц. Божана Неделчева е изтъкнат юрист, учен и международно признат експерт в областта на интелектуалната собственост и право на Европейския съюз. Преподава в Университета за национално и световно стопанство. 

 

- Доц. Неделчева, парламентът гласува новите членове на ВСС. Имаше ли негласни договорки между политическите сили?

- Процесът по номиниране и избор на нови членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента беше съпроводен от редица трудности и политически преговори между по-големите парламентарно представени политически сили, които не останаха скрити от обществеността, защото се изисква квалифицирано парламентарно мнозинство - поне 160 гласа.  

През последните дни в публичното пространство дори се появиха няколко аргументирани твърдения, че решението на президента дали да подпише указа за назначаването на нов председател на ВАС е обвързано с договорките на големите партии ГЕРБ и БСП за нови членове във ВСС. Ако това е така, колебанието на президента не е добър знак в случая. Моят прочит е, че президентът не е запознат изцяло с въпроса за назначаването на председателя на ВАС и със самата процедура, най-вече със сроковете на закона. Едва ли осъзнава в детайли, обръщам внимание, какъв огромен труд и усилия се вложиха да се промени законодателството през последните години с цел да се гарантира по-стабилно независимостта на съда и да се приложи в действие принципът на съдийското самоуправление - ценност, постигната с много силен обществен натиск с години, която е естествен гарант за по-добро управление в съдилищата. 

Важно е президентът да постъпи мъдро и отговорно, да си изясни наистина законовите изисквания и условията, при които ще упражни правомощието си, както и евентуалните последици от неговите действия. Според мен едва ли ще допусне да използва едно свое правомощие като държавен глава за политически цели. Обратното означава, че все още не се е откъснал от политически зависимости при решаване на държавни дела или че президенстката администрация в страната е склонна да създава лоши административни практики чрез превратно прилагане на закона. 

Има ли срок за произнасяне от президента Радев относно избора на ВСС за председател на ВАС?

Няма инструктивен срок в закона за упражняване на това право от президента. Но да не се произнасяш продължително време по въпрос от изключителна важност за съдебната система, възползвайки се от празнота в закона, е прецедент, който води до силно отрицателни последици за съдебната система, и е недобро послание за гражданите в една правова държава. Да не зачиташ решенияята на редица държавни органи, упражнили своевременно своите правомощия с цел да се видоизмени резултатът или да се препотвърди, означава, че подлагаш на съмнение тяхната компетентност, и е незачитане на правомощията им. Това е съмнителен подход в една демократична държава член на ЕС. 

Налице е приключила 6-месечна процедура за избор на председател на ВАС, съобразно чл. 173 от Закона за съдебната власт, в която са участвали редица държавни органи и служители, ангажирана е по безспорен начин волята на повечето върховни съдии в тази страна. 

Липсата на срок в закона кога президентът издава указ - назначава или връща, се обяснява с презумцията, че държавният глава е натоварен с голяма политическа отговорност пред нацията и държавата и се предполага, че злоупотреба със законовото положение и правомощие от негова страна е недопустимо. Държавният глава не може и не бива да се възползва от „вратички на закона“, това е пример, който може да послужи пред администрацията като негативен знак. 

През последните години се променят редица закони с цел да се дисциплинира държавната администрация и всички държавни органи в името на по-добро управление. Предвиди се и правният институт на „мълчаливото съгласие“. Вижте и предложените нови промени в АПК – такава тенденция има и във всички европейски държави. 

Известен е подобен случай за изполване на „вратичката на „закона от президента Петър Стоянов, който по явни политически причини преди 20 години отстрани гласувания от ВСС за главен прокурор Бойко Рашков. Но тогава България бе заложник на двуполюсния политически модел и ситуацията е несравнима със сегашната. Тогавашното ВСС бе конституирано на друг принцип и Рашков не бе номиниран от самото съсловие. Още повече, че в конкретния случай идва реч за Върховен съд, за председател на ВАС, а не за държавното обвинение. Функциите им са различни. Неслучайно принципът на съдийското самоуправление е заложен сега в закона само по отношение на съдилищата, при прокуратурата е различно. Законът не предвижда събрание на прокуратурата да номинира свой кандидат. Съпоставка с този прецедент е некоректен. Надявам се, че отминаха времената на груба намеса в работата на съдебната власт от политически субекти. Не може да има благоприятни условия за развитие за една правова държава, ако не се съхранява и развива основният конситуционен принцип за независимост на съда и съдебната система.

Отказът на държавния глава да назначи и върне с указ предложението на ВСС предполага, че са констатирани по безспорен начин сериозни пропуски в процедурата и то такива, че те са довели до този резултат. 

- Може ли президентът да взема предвид настроенията на някои адвокати или неправителствени организации срещу избора?

- Трябва да се има предвид, че законът дава възможност на всякакви  неправителствени организации да дават становища и да задават въпроси към кандидатите. При изслушването пред ВВС на двамата номинирани – Чолаков и Янкулова, това изискване в закона беше изцяло спазено и те отговориха на всички постъпили въпроси. Именно затова е несериозно да се приеме, че появилото се „недоволство“ по някои медии, а не по предвидения в закона ред, от някои лица -  адвокати или някои партии, е причина да се ревизира самата процедура и да не се зачете волята на съдийската колегия, която е изразена безспорно.   

Президентът може да налага еталон за морално поведение предвид обществените нагласи – например да се промени законът в тази или онази му част, но действията му като държавен глава се очаква да бъдат изцяло съобразени на първо място с действащия закон и с държавните интереси. Не може да се игнорират без мотиви решенията на редица държавни органи и да се пренебрегват основни конституционни положения.

- Но президентът Радев даде знак, че може и да не подпише указа на избора на Георги Чолаков за председател на ВАС. Има ли основания за това?

- Държавният глава обяви, че е възможно да върне кандидатурата на Георги Чолаков за прегласуване от новия състав на ВСС, мотивирайки се с това, че новите членове ще работят с него. Но по този начин държавният глава оспори легитимността на сега действащия състав на ВСС. Конституционен орган, какъвто е ВСС, има право да взема решения през цялото време на своя мандат. Така е и с мандата на президента, на Народното събрание и на другите държавни органи. Това е напълно легитимна и законосъобразна дейност. 

Да, президентът е в правомощията си да върне кандидатурата за прегласуване от новия ВСС, но от него се очаква да даде мотивиран отказ, който не може да почива на слухове и на настроенията на малки опозиционни извънпарламентарни партии и сателитните им говорители от разни неправителствени организации.  

Виждам и друг съществен проблем. Президентът оспори принципа на съдийското самоуправление, който беше възприет наскоро в закона и който за първи път се приложи сега при избора на председател на ВАС. Този принцип е изключително важен, тъй като е висш израз на независимостта на съдийската професия. Ако държавният глава върне кандидатурата на съдия Чолаков, той убива още в зародиш този първи опит за прилагане на принципа на съдийското самоуправление. Защото с двете си изказвания той публично постави под съмнение цялата процедура, първо работата на две съдийски комисии, които да гледали, изследвали и оценявали фактите и обстоятелствата около двете кандитури – на Георги Чолаков и на Соня Янкулова, второ – работата и оценката на Пленума на Върховния административен съд за тях, и трето – работата и избора на ВСС. 

- При забавяне на избора на нов председател на ВАС има ли опасност да пострадат интересите на гражданите?

- Едва ли някой в момента може да се ангажира с конкретни срокове. При това положение, след изтичане на мандата на Георги Колев възниква въпросът кой ще ръководи например заседанията на Пленума и Общото събрание на ВАС, не е ясно също кой ще ръководи тълкувателната дейност. Административните съдилища остават и без свой представител във ВСС, където се решава съдбата и на административните съдилища в цялата страна, а в тях годишно се разглеждат над 13 000 дела.

- Ако процедурата стартира с нови кандидати, какви са според вас гаранциите, че следващият ВСС ще избере съдия, който да среща одобрението на всички?

- Личното ми впечатление, че която и кандидатура да бъде предложена, тя винаги ще се сблъсква с неодобрение на някои кръгове. Не може обаче работата на съдиите да се оценява по слухове и предположения. Ситуацията последните години показва тревожна тенденция – спад в доверието към тази професия. Необходимо е съдийската общност да извърви дълъг път за повишаване на доверието на обществото към работата си.