Островецката АЕЦ в Беларус, строяща се с финансовата помощ на Русия, всява страх от нов Чернобил в съседна Литва, пише в. "Файненшъл таймс".

Това става в регион, който е преживял тежката авария през 1986 г.

Един от показателите за тревогата е литовското село Буйвиджяй, разположено само на 20 километра от Островец. Все по-малко деца посещават местното училище. А това означава само едно - че семействата масово напускат района.

"Моето поколение мина през последиците от Чернобил Видяхме вродени пороци в развитието, умиращи хора. Моите деца могат също да се окажат заплашени", споделя местната учителка Ана Грицевич.

Макар Чернобилската катастрофа да стана в Украйна, 70 на сто от радиоактивните дъждове паднаха в Беларус, припомня "Файненшъл таймс". Последиците са особено тежки поради факта, че съветската власт в началото мълчи за аварията и организира евакуация на населението една 36 часа след взрива.

Беларус, която тогава е част от СССР, обмисля да строи АЕЦ близо до Минск. След аварията в Чернобил обаче плановете са замразени. Когато проектът е възобновен, е избрано място в североизточната част на страната, далече от всички големи беларуски градове. То обаче е близо до литовската столица Вилнюс. Въпросът не е обсъден с Литва, нито пък е искана международна оценка за въздействието върху околата среда.

Островецката АЕЦ се изгражда върху квадрат с площ 1000 декара, простиращ се на североизток до литовската граница. Там работят близо 5000 души.

Според главния инженер на централата Анатолий Бондар този проект е най-безопасният. Властите си взели поуки от Чернобил и Фукушима в Япония. Постоянно се извършвали проверки и изпитания.

"Файненшъл таймс" изтъква, че разработеният в Русия реактор ВВЕР-1200 е най-напредничавият и най-разпространеният проект за реактори в света. Сега такива се изграждат в Русия, Китай, Индия и Финландия. Пасивните системи за охлаждане функционират дори при спиране на тока. Има си и "капан" - устройство, което "поглъща" реактора в случай на взрив или разтапяне.

През юли 2016 г. обаче в Островец става инцидент, който се превръща в гръмоотвод за гнева на противниците на проекта. Тогава корпусът на реактора пада от височина няколко метра при транспортиране. Инцидентът е разкрит две седмици по-късно от беларуски антиядрени активисти. Потвърден е от официални лица в централата. Макар от руската компания "Росатом" да твърдят, че на корпуса не са нанесени щети, оттам се съгласяват да го заменят с нов, за да отстранят всички съмнения.

На друго мнение е обаче литовският външен министър Линас Линкявичюс:

"Те се опитват да премълчават произшествието, но това не ни успокоявва. Тези примери се повтарят. Знаем какви могат да бъдат последиците."

Според него проектите във Финландия и Унгария са подложени на безпристрастно наблюдение. И в това е огромното им предимство. А в Литва не вярват на беларуските контролни органи.

Във Вилнюс също така се опасяват, че Островецката АЕЦ ще бъде използвана и заради една от сериозните слабости на Литва. А тя е необходимостта за внос на две трети от потребяваната електроенергия в балтийската република.

Някога Литва бе изцяло зависима и от руския "Газпром" и плащаше една от най-високите в Европа цени за газа. Тя обаче успя да се освободи от този товар, като започна да внася втечнен природен газ от САЩ и Норвегия.

Сега обаче се задава "Росатом".

"Нашата зависимост от "Газпром" приключи. СеИга обаче зависим от "Росатом". Когато унищожавате едно оръжие, Русия винаги се опитва да намери друго", отбелязва литовският министър на енергетиката. Жигимантас Вайчюнас.