С приближаването на 1 януари, когато страната ни поема председателството на Съвета на ЕС, тя ще бъде все повече в радара на международните медии. 

През шестте месеца на председателството България вероятно ще получи повече медийно внимание отколкото през досегашните си десет години членство в ЕС.

Това означава, че действията ѝ ще бъдат оценявани преди всичко критично. Къде са "Ахилесовите пети", в които можем да очакваме брюкселският прес корпус и медиите в Европа и по света да се целят. 

Ето непълен списък:

Евронаблюдението. Как така страна, която още има проблеми с върховенството на закона, ръководи заседания на министрите, които обсъждат този въпрос? Например състоянието му в Полша? България би ли подкрепила лишаване на Варшава от членски права? Можем да се разминем с тези въпроси, ако в следващия мониторингов доклад през декември Комисията препоръча край на наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи у нас.

Националистите в правителството. Темата вече се обсъжда, още преди председателството да е започнало. Българските представители често ще се изправят пред молби да коментират минали изказвания и действия на политици от Патриотичния съюз - от отношението им към малцинствата до разбиранията им за Европа и връзките им с Москва, както и с европейската крайна десница. Може да се очаква част от опозицията в България да допринася за поддържането на тези теми. 

Русия. Призивите на премиера за отпадане на европейските санкции срещу Русия не се радват на единодушна подкрепа в ЕС. Оттук са отворена тема за въпроси, дебат и коментари за "Троянския кон" на Москва в ЕС. Продължаване на санкциите ЕС ще трябва да обсъжда и през българското председателство.

Турция. Като непосредствена съседка на тази голяма и проблемна държава България е за по-умерен европейски подход към нея. Реториката за прекратяване на преговорите на Турция за членство ще продължи и през българското председателство и нищо чудно да се изостри. Репортерите обичат да поставят политиците пред дилемата: интересите или ценностите? Тя е особено остра в отношенията на европейските лидери с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Разширяването на ЕС. Турция е частен случай на тази тема, която открай време разделя европейците. Макар приемане на нови държави членки да не се предвижда по време на българското председателство и след него до 2020 г., преговорите продължават, а един от обявените вече български приоритети е да бъде запазена европейската перспектива на Западните Балкани. Скептиците, чиито позици кризите на ЕС засилиха, смятат, че разширяването му с недореформирани страни води до компромиси със стандартите и до количество за сметка на качеството. Най-радикалните противници на разширяването смятат и приемането на Бългаия и на Румъния в ЕС за грешки. Българите ще трябва да обясняват защо след тях на ЕС му трябват и Западните Балкани. 

Солидарността. България, като нетна получателка от бюджета на ЕС, каквато  се очертава да бъде още дълго, ще се налага да повтаря тази дума. Тя обаче ще извиква въпроси от рода на: Като искате пари, защо не искате бежанци? Защо сте приели само 27 от Италия? Защо построихте ограда като Виктор Орбан? Какъв е този Динко? Как го търпите? Защо политици, включително част от сегашните министри, ходеха на границата да пречат на турци с българско гражданство да гласуват на последните избори? Темата миграция предполага българските представители да отговарят и с кого е страната им: С Ангела Меркел и Еманел Макрон, или с лидерите от Вишеградската четворка?

Бялата книга. Ако си харесаш някой от петте сценария за бъдеща Европа, веднага печелиш опоненти сред привържениците на останалите четири. Ние, както други източноевропейци, обичаме петия - "заедно правим много повече". Но Брекзит е резултат именно от това, че на много хора в Стара Европа им е до гуша и от заедно и от повече. Искат поотделно и по-малко. Особено от нас.

Брекзит. Това е "мръсен въпрос" на когото и да го зададеш. И България сигурно има най-малък принос за това. Но шест месеца ще трябва да отговаря и за него - в рамките на възможностите и на правомощията си.