Легендарният берлински театър „Фолксбюне“ бе окупиран от група протестиращи срещу нов директор, за когото има притеснения, че ще превърне прочутата радикална сцена в по-комерсиална дестинация, предава „Франс прес“.

Протестът е започнал в петък, но продължава цял уикенд след безплодни преговори между активистите, градските власти и новия артистичен директор Крис Деркон, бивш ръководител на лондонския „Тейт Модърн“.

„Преговорите приключиха без резултати – обявиха на страницата на „Фолксбюне“ във фейсбук. – Предстои да стане ясно дали репетициите ще бъдат възобновени в понеделник.“

Протестиращите, обединени като колектив под името „От прах до блясък“, планират да окупират сградата в Източен Берлин в продължение на три месеца, като през това време изнасят представления с вход свободен.

Те са провели първото си събрание в събота вечерта. Вече отправят призиви към любителите на театъра да ги подкрепят и да донесат провизии като тоалетна хартия, принтери, храни и напитки. Апелът им се е оказал толкова успешен, че полицията е отказала да допуска повече поддръжници след запълването на капацитета на сградата от 500 души.

Артистите във „Фолксбюне“ бяха много критични към новия директор, който замени прочутия Франк Касторф, ръководил авангардния театър почти четвърт век преди това.

Възстановен след Втората световна война в импозантен сталинистки стил, „Фолксбюне“ днес се гордее с острите си коментари на политическото и капиталистическото лицемерие. Директорът Касторф превърна театъра в една от водещите културни дестинации в Европа със своите смели, противоречиви и често дълги продукции.

Деркон, от другата страна, чиято номинация предизвика спорове още при обявяването през 2015 г., е първият ръководител в историята на института, който не е артист.

Критиците му смятат, че управлението му ще доведе до промяна на линията – към по-малко провокативни и по-комерсиални продукции в солидно субсидирания от държавата „Фолксбюне“. Те се опасяват още дали роденият в Белгия Деркон може да запази радикалната чувствителност и осъзнаване на бурната берлинска история, вплетена в самата тъкан на театъра.

"Площад Славейков"