Не коментирайте Слави Трифонов. Така само ще му помогнете безплатно да преодолее кризата на жанра си.

"На-на-най-на" в комбайна, ферарито с цвят червен и балерините вече не задържат публика.

Референдумът за мажоритарна избирателна система и други справедливо изглеждащи неща не произведе правно задължителен резултат.

Залязващият шоумен търси убежище в политиката, тъй както бившите комунисти търсят в "патриотизма".

Предлага ни да ни спаси от "тази държава".

Нямам намерение да помагам на поредния фалшив пророк и разсейвач на гласове.

Затова оттук нататък ще се постарая да го коментирам колкото може по-рядко, или изобщо да не го коментирам.

Първо обаче ще обясня защо.

Слави Трифонов е извън обхвата на моите интереси - жизнени, познавателни, духовни. Той не е политическо явленение. Той е фолклорно явление.

Не ме разбирайте погрешно. Обичам фолклора. Затова не слушам Трифонов - нито когато пее, нито когато говори.

Целият му номер (или номерът на тези, които го използват) е да подмени политиката с фолклор. Т.е. да направи от фолклора политика.

Има чудесно фолклорно определение за неговия опит: от пръдня - боя.

Тази боя си има потребители. Те са хората, които от една и съща торба с бабешки рецепти вадят съветите как да лекуваме кокоши трън, как да не пресечем зелевата чорба и как да си изберем съпруг (а) или депутат (ка).

Широкото амплоа на Трифонов - от фолка до политиката - говори за ранната възраст на човешката цивилизация, т.нар. синкретична фаза, когато политиката, религията, правото, изкуството, публичното слово са съществували в една неразчленена на различни дейности и институции форма. Когато народният певец е бил едновременно историк, оратор и лидер и всичко живо го е слушало в захлас. Колко от това живеещо в древността "всичко живо" има у нас?

Според резултатите от Трифоновия референдум - над 2 милиона души. Но това е ненаучно предположение. 

Достойната за внимание тема (в която няма да навлизам тук подробно) не е защо ни е Трифонов, а защо им е неговата подмяна.

Защото политиката е нещо далече по-скучно, по-трудно, по-неприятно от фолклора. Тя сама не печели избори.

Печелят ги тези, които я предлагат като нещо по различно от "мръсната работа" на политиците, както гласи услужливото клише.

Освен това политически умеят да говорят малцина, а да пеят "Боят настана" и "Моме Калино" си мислят, че могат всички.

Най-сетне политиката се свежда до избор: За по-високите данъци и преразпределението ли си, или за по-ниските данъци и следващото от тях неравенство? За повече държава ли си, или за по-малко? За повече Европа, или за по-малко?

Фолклорната опция на Трифонов предлага на ошашавения избирател удобен байпас (заобиколен път) покрай тези трудни въпроси. Той е поредният палячо, който вместо тях предлага да оглави партия на добрите хора. Тя трябва да е най-голямата и най-непобедимата. Кой се смята за лош човек? Лоши са другите.

Ако трябва да изляза от фолклорния и да мина на скучния политически език, трябва да кажа, че Трифонов е просто поредният популист, който експлоатира истински проблеми, истинско недоволство, истински страхове за лична или групова изгода. Не си ли спомняте предишните - Кире Либерало, Жорж Ганчев, Яне Янев, Никито Бареков. 

Влезте в "Гугъл". Там ще намерите какво говориха и какво направиха. И колко от това, което направиха, беше за България и колко - за тях самите.

Затова на коментирайте Трифонов, не отвръщайте на призивите му, не ходете на сбирките му. Така му давате безплатно това, от което той отчаяно и незаслужено се нуждае и няма да ви върне - доверието.

То е скъпо. Ако и на него го дадете даром и без да мислите, не се чудете, че "няма такава държава", както пее този "патриот". Наистина трудно се намира държава, в която всеки четири години да лъжат избирателя по един и същ фолклорен начин, с една и съща синкретична бабешка рецепта, изпята в 7/8 с малко патриотичен плам.

Не говорете за него, защото всичко, което кажете, може да бъде използвано против вас.