Ad Config - Website header

 

Article_top

През 1991 г. Белгия преживя (първа) черна неделя, когато популисткият радикално десен Фламандски блок спечели 6,8% от националния вот. Оттогава много други европейски държави имаха подобно преживяване - от Дания до Швейцария. А сега дори винаги стабилната Германия има своя schwarzer Sonntag - черна неделя и тя е по-черна, отколкото повечето хора очакваха.

Популистката радикална дясна "Алтернатива за Германия" не само влиза в Бундастага, германския парламент, но го прави като трета политическа сила с шокиращите 13,3% и ръст от 8,8%. Нещо повече, и десноцентристките Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), и социалдемократите (ГСДП) имат най-лошите си изборни резлутати в следвоенната ера с 32,5% и 20% съответно. Това означава, че "Алтернатива за Германия" има две трети от вота на ГСДП и 40 на сто от вота на  ХДС/ХСС.

Екзитполове на германската държавна телевизия показаха, че "Алтернатива за Германия" има своите крепости (Hochburgen) в бившия комунистически Изток на страната. Докато резутлатът ѝ е средно около 11% в Западна Германия, в Източна стига до 21,5%, или около два пъти повече. Това е в съответствие с резултатите и на местните избори, когато партията получи най-голяма подкрепа в източните части на страната. 
Тя взе повече гласове от негласували на предишните избори - 1,2 млн., отколкото ХДС/ХСС (1 млн.) и ГСДП (500,000). Това като цяло е анти-Меркел вот, който отразява противопоставянето на нейната Willkommenspolitik към бежанците, която не само накара някои избиратели на традиционни партии да се прехвърлят към "Алтернатива за Германия", но мобилизира и избиратели, които преди не са гласували.
Същият екзитпол например показа, че 89% от избирателите на АзГ мислят, че имиграционната политика на Меркел пренебрегва "притесненията на хората", т.е. на германските граждани, 85% искат по-силни национални граници, 82% мислят, че 12 години управление на Меркел са достатъчни. С други думи, АзГ видимо се възползва от факта, че имиграцията беше проблем №1 на тези избори.

Означава ли това, че АзГ ще бъде третата политическа сила в германската политика и в бъдеще? Съмнително е поради много причини.

Първо, резултатите показват, че стряскащите 60 на сто от избирателите на АзГ са гласували срещу "всички останали партии" и само 34 на сто са гласували по убеждение за "Алтернатива за Германия". Това е в силен контраст с гласоподавателите на другите партии. Над 70 на сто казват, че ще бъде добре, ако може да се гласува за ХСС и извън Бавария - тя е много по-консервативна и десноориентирана партия от Християндемократическия съюз на Меркел, но участва на изборите само в южната германска провинция. 86 на сто смятат, че партията не се е дистанцирала достатъчно от "екстремистките десни позиции".

Накратко, връзката между АзГ и нейните избиратели е слаба и е определена от противопоставянето на другите партии повече, отколкото от подкрепа за самата АзГ. И извън собствените ѝ избиратели АзГ изглежда силно противоречива. Само 12 на сто от всички германци са "доволни от политическата работа" на Алис Вайдел, водачка на партийната листа на АзГ заедно с Александер Гауланд. Това е най-ниският резултат за партиен лидер, значително по-нисък от 44% за силно противоречивата Сара Вагенкнехт, председател на лявата радикална партия "Ди Линде".

И най-вече, електорален пробив е нещо различно от електорално постоянство.

За повечето нови партии като цяло и за популистките партии в частност е трудно да създадат голяма здрава парламентарна група в националния парламент. Това е особено валидно за популистките радикални десни партии в Германия, както вече видяхме в провинциалните парламенти с Die Republikaner и Германския народен съюз през 90-те години на ХХ век. АзГ също водеше битки в различни законодателни събрания на провинции с противопоставяния между умерени и екстремисти. Положението ще бъде още по-лошо при около 90-членна парламентарна група в Бундестага, която ще приюти различни идеологически и регионални подгрупи  - от малкото буржоазни консерватори до мнозинството радикално десни популисти и няколко екстремисти.

Германските резултати ще подхранят средата за "разцвета на популизма", която доминираше през 2016 г. и в началото на 2017 г., но беше заглушена донякъде от холандските и особено от френските избори. Както всички други избори германските са преди всичко национални, но предлагат и по-широки изводи.

Първо, популистките радикално десни партии скочиха в електоралните изследвания през 2016 г., на върха на истерията за "бежанската криза", техните изборни резултати през 2017 г. са близки до или по-високи от техните исторически най-високи резултати. Това се отнася за Холандската партия на свободата, за френския Национален фронт и сега за "Алтернатива за Германия". Според електоралните проучвания това ще е в сила и за Австрийската партия на свободата, която се очаква да влезе в правителствената коалиция след парламентарните избори, които ще се проведат през следващия месец.

На второ място, през миналите години няколко десни популистки партии се радикализираха и се превърнаха в популистки радикални десни партии като "Алтернатива за Германия", Партията на фините във Финландия и ЮКИП във Великобритания. Това доведе до вътрешни противоречия и до напускането на по-умерените им кадри, които често основават свои нови партии, докато мнозинството от поддръжниците остават в радикализираната партия. Такъв е случаят през 90-те години с Националния фронт във Франция и с австрийската партия на свободата в началото на XXI век.

Трето и последно, докато популистките радикалнодесно партии печелят гласове и места във все повече европейски държави, традиционното дясно - и особено левите партии - бавно, но постоянно ги губят. Това означава, че партийните системи стават все по-фрагментирани с лек превес на една или две средно големи партии, а не на големи партии. В такава фрагментирана структура популистките радикални десни партии могат да станат много влиятелни (въпреки че те изглеждат повече деструктивни, отколкото конструктивни), дори и когато имат "само" 10 на сто или 15 на сто от гласовете. 

Сега коментаторите твърдят, че германската политика е преживяла "сеизмичен шок".

Това е истина, но сегашният изборен резултат основно показва отчуждаването от системните партии, а не толкова привличането към АзГ. За да се случи това, АзГ ще трябва да създаде стабилна и единна парламентарна група, която има малко вътрешни битки и персонални скандали. Като се има предвид германската история, както и европейските прецеденти, това е много малко вероятно.

Коментарът е от "Гардиън". Кас Муде е политически анализатор, преподава в Университета в Джорджия. Неговата най-нова книга е „За екстремизма и демокрацията в Европа“.

 

През 1991 г. Белгия преживя (първа) черна неделя, когато популисткият радикално десен Фламандски блок спечели 6,8% от националния вот. Оттогава много други европейски държави имаха подобно преживяване - от Дания до Швейцария. А сега дори винаги стабилната Германия има своя schwarzer Sonntag - черна неделя и тя е по-черна, отколкото повечето хора очакваха.

Популистката радикална дясна "Алтернатива за Германия" не само влиза в Бундастага, германския парламент, но го прави като трета политическа сила с шокиращите 13,3% и ръст от 8,8%. Нещо повече, и десноцентристките Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), и социалдемократите (ГСДП) имат най-лошите си изборни резлутати в следвоенната ера с 32,5% и 20% съответно. Това означава, че "Алтернатива за Германия" има две трети от вота на ГСДП и 40 на сто от вота на  ХДС/ХСС.

Екзитполове на германската държавна телевизия показаха, че "Алтернатива за Германия" има своите крепости (Hochburgen) в бившия комунистически Изток на страната. Докато резутлатът ѝ е средно около 11% в Западна Германия, в Източна стига до 21,5%, или около два пъти повече. Това е в съответствие с резултатите и на местните избори, когато партията получи най-голяма подкрепа в източните части на страната. 
Тя взе повече гласове от негласували на предишните избори - 1,2 млн., отколкото ХДС/ХСС (1 млн.) и ГСДП (500,000). Това като цяло е анти-Меркел вот, който отразява противопоставянето на нейната Willkommenspolitik към бежанците, която не само накара някои избиратели на традиционни партии да се прехвърлят към "Алтернатива за Германия", но мобилизира и избиратели, които преди не са гласували.
Същият екзитпол например показа, че 89% от избирателите на АзГ мислят, че имиграционната политика на Меркел пренебрегва "притесненията на хората", т.е. на германските граждани, 85% искат по-силни национални граници, 82% мислят, че 12 години управление на Меркел са достатъчни. С други думи, АзГ видимо се възползва от факта, че имиграцията беше проблем №1 на тези избори.

Означава ли това, че АзГ ще бъде третата политическа сила в германската политика и в бъдеще? Съмнително е поради много причини.

Първо, резултатите показват, че стряскащите 60 на сто от избирателите на АзГ са гласували срещу "всички останали партии" и само 34 на сто са гласували по убеждение за "Алтернатива за Германия". Това е в силен контраст с гласоподавателите на другите партии. Над 70 на сто казват, че ще бъде добре, ако може да се гласува за ХСС и извън Бавария - тя е много по-консервативна и десноориентирана партия от Християндемократическия съюз на Меркел, но участва на изборите само в южната германска провинция. 86 на сто смятат, че партията не се е дистанцирала достатъчно от "екстремистките десни позиции".

Накратко, връзката между АзГ и нейните избиратели е слаба и е определена от противопоставянето на другите партии повече, отколкото от подкрепа за самата АзГ. И извън собствените ѝ избиратели АзГ изглежда силно противоречива. Само 12 на сто от всички германци са "доволни от политическата работа" на Алис Вайдел, водачка на партийната листа на АзГ заедно с Александер Гауланд. Това е най-ниският резултат за партиен лидер, значително по-нисък от 44% за силно противоречивата Сара Вагенкнехт, председател на лявата радикална партия "Ди Линде".

И най-вече, електорален пробив е нещо различно от електорално постоянство.

За повечето нови партии като цяло и за популистките партии в частност е трудно да създадат голяма здрава парламентарна група в националния парламент. Това е особено валидно за популистките радикални десни партии в Германия, както вече видяхме в провинциалните парламенти с Die Republikaner и Германския народен съюз през 90-те години на ХХ век. АзГ също водеше битки в различни законодателни събрания на провинции с противопоставяния между умерени и екстремисти. Положението ще бъде още по-лошо при около 90-членна парламентарна група в Бундестага, която ще приюти различни идеологически и регионални подгрупи  - от малкото буржоазни консерватори до мнозинството радикално десни популисти и няколко екстремисти.

Германските резултати ще подхранят средата за "разцвета на популизма", която доминираше през 2016 г. и в началото на 2017 г., но беше заглушена донякъде от холандските и особено от френските избори. Както всички други избори германските са преди всичко национални, но предлагат и по-широки изводи.

Първо, популистките радикално десни партии скочиха в електоралните изследвания през 2016 г., на върха на истерията за "бежанската криза", техните изборни резултати през 2017 г. са близки до или по-високи от техните исторически най-високи резултати. Това се отнася за Холандската партия на свободата, за френския Национален фронт и сега за "Алтернатива за Германия". Според електоралните проучвания това ще е в сила и за Австрийската партия на свободата, която се очаква да влезе в правителствената коалиция след парламентарните избори, които ще се проведат през следващия месец.

На второ място, през миналите години няколко десни популистки партии се радикализираха и се превърнаха в популистки радикални десни партии като "Алтернатива за Германия", Партията на фините във Финландия и ЮКИП във Великобритания. Това доведе до вътрешни противоречия и до напускането на по-умерените им кадри, които често основават свои нови партии, докато мнозинството от поддръжниците остават в радикализираната партия. Такъв е случаят през 90-те години с Националния фронт във Франция и с австрийската партия на свободата в началото на XXI век.

Трето и последно, докато популистките радикалнодесно партии печелят гласове и места във все повече европейски държави, традиционното дясно - и особено левите партии - бавно, но постоянно ги губят. Това означава, че партийните системи стават все по-фрагментирани с лек превес на една или две средно големи партии, а не на големи партии. В такава фрагментирана структура популистките радикални десни партии могат да станат много влиятелни (въпреки че те изглеждат повече деструктивни, отколкото конструктивни), дори и когато имат "само" 10 на сто или 15 на сто от гласовете. 

Сега коментаторите твърдят, че германската политика е преживяла "сеизмичен шок".

Това е истина, но сегашният изборен резултат основно показва отчуждаването от системните партии, а не толкова привличането към АзГ. За да се случи това, АзГ ще трябва да създаде стабилна и единна парламентарна група, която има малко вътрешни битки и персонални скандали. Като се има предвид германската история, както и европейските прецеденти, това е много малко вероятно.

Коментарът е от "Гардиън". Кас Муде е политически анализатор, преподава в Университета в Джорджия. Неговата най-нова книга е „За екстремизма и демокрацията в Европа“.

Коментари

Продължават клетвите.

Продължават клетвите.
Те ще ги докарат до първа политическа сила. Още няколко ама хубави терористични акта.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?