Ad Config - Website header

 

Article_top

През 1991 г. Белгия преживя (първа) черна неделя, когато популисткият радикално десен Фламандски блок спечели 6,8% от националния вот. Оттогава много други европейски държави имаха подобно преживяване - от Дания до Швейцария. А сега дори винаги стабилната Германия има своя schwarzer Sonntag - черна неделя и тя е по-черна, отколкото повечето хора очакваха.

Популистката радикална дясна "Алтернатива за Германия" не само влиза в Бундастага, германския парламент, но го прави като трета политическа сила с шокиращите 13,3% и ръст от 8,8%. Нещо повече, и десноцентристките Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), и социалдемократите (ГСДП) имат най-лошите си изборни резлутати в следвоенната ера с 32,5% и 20% съответно. Това означава, че "Алтернатива за Германия" има две трети от вота на ГСДП и 40 на сто от вота на  ХДС/ХСС.

Екзитполове на германската държавна телевизия показаха, че "Алтернатива за Германия" има своите крепости (Hochburgen) в бившия комунистически Изток на страната. Докато резутлатът ѝ е средно около 11% в Западна Германия, в Източна стига до 21,5%, или около два пъти повече. Това е в съответствие с резултатите и на местните избори, когато партията получи най-голяма подкрепа в източните части на страната. 
Тя взе повече гласове от негласували на предишните избори - 1,2 млн., отколкото ХДС/ХСС (1 млн.) и ГСДП (500,000). Това като цяло е анти-Меркел вот, който отразява противопоставянето на нейната Willkommenspolitik към бежанците, която не само накара някои избиратели на традиционни партии да се прехвърлят към "Алтернатива за Германия", но мобилизира и избиратели, които преди не са гласували.
Същият екзитпол например показа, че 89% от избирателите на АзГ мислят, че имиграционната политика на Меркел пренебрегва "притесненията на хората", т.е. на германските граждани, 85% искат по-силни национални граници, 82% мислят, че 12 години управление на Меркел са достатъчни. С други думи, АзГ видимо се възползва от факта, че имиграцията беше проблем №1 на тези избори.

Означава ли това, че АзГ ще бъде третата политическа сила в германската политика и в бъдеще? Съмнително е поради много причини.

Първо, резултатите показват, че стряскащите 60 на сто от избирателите на АзГ са гласували срещу "всички останали партии" и само 34 на сто са гласували по убеждение за "Алтернатива за Германия". Това е в силен контраст с гласоподавателите на другите партии. Над 70 на сто казват, че ще бъде добре, ако може да се гласува за ХСС и извън Бавария - тя е много по-консервативна и десноориентирана партия от Християндемократическия съюз на Меркел, но участва на изборите само в южната германска провинция. 86 на сто смятат, че партията не се е дистанцирала достатъчно от "екстремистките десни позиции".

Накратко, връзката между АзГ и нейните избиратели е слаба и е определена от противопоставянето на другите партии повече, отколкото от подкрепа за самата АзГ. И извън собствените ѝ избиратели АзГ изглежда силно противоречива. Само 12 на сто от всички германци са "доволни от политическата работа" на Алис Вайдел, водачка на партийната листа на АзГ заедно с Александер Гауланд. Това е най-ниският резултат за партиен лидер, значително по-нисък от 44% за силно противоречивата Сара Вагенкнехт, председател на лявата радикална партия "Ди Линде".

И най-вече, електорален пробив е нещо различно от електорално постоянство.

За повечето нови партии като цяло и за популистките партии в частност е трудно да създадат голяма здрава парламентарна група в националния парламент. Това е особено валидно за популистките радикални десни партии в Германия, както вече видяхме в провинциалните парламенти с Die Republikaner и Германския народен съюз през 90-те години на ХХ век. АзГ също водеше битки в различни законодателни събрания на провинции с противопоставяния между умерени и екстремисти. Положението ще бъде още по-лошо при около 90-членна парламентарна група в Бундестага, която ще приюти различни идеологически и регионални подгрупи  - от малкото буржоазни консерватори до мнозинството радикално десни популисти и няколко екстремисти.

Германските резултати ще подхранят средата за "разцвета на популизма", която доминираше през 2016 г. и в началото на 2017 г., но беше заглушена донякъде от холандските и особено от френските избори. Както всички други избори германските са преди всичко национални, но предлагат и по-широки изводи.

Първо, популистките радикално десни партии скочиха в електоралните изследвания през 2016 г., на върха на истерията за "бежанската криза", техните изборни резултати през 2017 г. са близки до или по-високи от техните исторически най-високи резултати. Това се отнася за Холандската партия на свободата, за френския Национален фронт и сега за "Алтернатива за Германия". Според електоралните проучвания това ще е в сила и за Австрийската партия на свободата, която се очаква да влезе в правителствената коалиция след парламентарните избори, които ще се проведат през следващия месец.

На второ място, през миналите години няколко десни популистки партии се радикализираха и се превърнаха в популистки радикални десни партии като "Алтернатива за Германия", Партията на фините във Финландия и ЮКИП във Великобритания. Това доведе до вътрешни противоречия и до напускането на по-умерените им кадри, които често основават свои нови партии, докато мнозинството от поддръжниците остават в радикализираната партия. Такъв е случаят през 90-те години с Националния фронт във Франция и с австрийската партия на свободата в началото на XXI век.

Трето и последно, докато популистките радикалнодесно партии печелят гласове и места във все повече европейски държави, традиционното дясно - и особено левите партии - бавно, но постоянно ги губят. Това означава, че партийните системи стават все по-фрагментирани с лек превес на една или две средно големи партии, а не на големи партии. В такава фрагментирана структура популистките радикални десни партии могат да станат много влиятелни (въпреки че те изглеждат повече деструктивни, отколкото конструктивни), дори и когато имат "само" 10 на сто или 15 на сто от гласовете. 

Сега коментаторите твърдят, че германската политика е преживяла "сеизмичен шок".

Това е истина, но сегашният изборен резултат основно показва отчуждаването от системните партии, а не толкова привличането към АзГ. За да се случи това, АзГ ще трябва да създаде стабилна и единна парламентарна група, която има малко вътрешни битки и персонални скандали. Като се има предвид германската история, както и европейските прецеденти, това е много малко вероятно.

Коментарът е от "Гардиън". Кас Муде е политически анализатор, преподава в Университета в Джорджия. Неговата най-нова книга е „За екстремизма и демокрацията в Европа“.

 

През 1991 г. Белгия преживя (първа) черна неделя, когато популисткият радикално десен Фламандски блок спечели 6,8% от националния вот. Оттогава много други европейски държави имаха подобно преживяване - от Дания до Швейцария. А сега дори винаги стабилната Германия има своя schwarzer Sonntag - черна неделя и тя е по-черна, отколкото повечето хора очакваха.

Популистката радикална дясна "Алтернатива за Германия" не само влиза в Бундастага, германския парламент, но го прави като трета политическа сила с шокиращите 13,3% и ръст от 8,8%. Нещо повече, и десноцентристките Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), и социалдемократите (ГСДП) имат най-лошите си изборни резлутати в следвоенната ера с 32,5% и 20% съответно. Това означава, че "Алтернатива за Германия" има две трети от вота на ГСДП и 40 на сто от вота на  ХДС/ХСС.

Екзитполове на германската държавна телевизия показаха, че "Алтернатива за Германия" има своите крепости (Hochburgen) в бившия комунистически Изток на страната. Докато резутлатът ѝ е средно около 11% в Западна Германия, в Източна стига до 21,5%, или около два пъти повече. Това е в съответствие с резултатите и на местните избори, когато партията получи най-голяма подкрепа в източните части на страната. 
Тя взе повече гласове от негласували на предишните избори - 1,2 млн., отколкото ХДС/ХСС (1 млн.) и ГСДП (500,000). Това като цяло е анти-Меркел вот, който отразява противопоставянето на нейната Willkommenspolitik към бежанците, която не само накара някои избиратели на традиционни партии да се прехвърлят към "Алтернатива за Германия", но мобилизира и избиратели, които преди не са гласували.
Същият екзитпол например показа, че 89% от избирателите на АзГ мислят, че имиграционната политика на Меркел пренебрегва "притесненията на хората", т.е. на германските граждани, 85% искат по-силни национални граници, 82% мислят, че 12 години управление на Меркел са достатъчни. С други думи, АзГ видимо се възползва от факта, че имиграцията беше проблем №1 на тези избори.

Означава ли това, че АзГ ще бъде третата политическа сила в германската политика и в бъдеще? Съмнително е поради много причини.

Първо, резултатите показват, че стряскащите 60 на сто от избирателите на АзГ са гласували срещу "всички останали партии" и само 34 на сто са гласували по убеждение за "Алтернатива за Германия". Това е в силен контраст с гласоподавателите на другите партии. Над 70 на сто казват, че ще бъде добре, ако може да се гласува за ХСС и извън Бавария - тя е много по-консервативна и десноориентирана партия от Християндемократическия съюз на Меркел, но участва на изборите само в южната германска провинция. 86 на сто смятат, че партията не се е дистанцирала достатъчно от "екстремистките десни позиции".

Накратко, връзката между АзГ и нейните избиратели е слаба и е определена от противопоставянето на другите партии повече, отколкото от подкрепа за самата АзГ. И извън собствените ѝ избиратели АзГ изглежда силно противоречива. Само 12 на сто от всички германци са "доволни от политическата работа" на Алис Вайдел, водачка на партийната листа на АзГ заедно с Александер Гауланд. Това е най-ниският резултат за партиен лидер, значително по-нисък от 44% за силно противоречивата Сара Вагенкнехт, председател на лявата радикална партия "Ди Линде".

И най-вече, електорален пробив е нещо различно от електорално постоянство.

За повечето нови партии като цяло и за популистките партии в частност е трудно да създадат голяма здрава парламентарна група в националния парламент. Това е особено валидно за популистките радикални десни партии в Германия, както вече видяхме в провинциалните парламенти с Die Republikaner и Германския народен съюз през 90-те години на ХХ век. АзГ също водеше битки в различни законодателни събрания на провинции с противопоставяния между умерени и екстремисти. Положението ще бъде още по-лошо при около 90-членна парламентарна група в Бундестага, която ще приюти различни идеологически и регионални подгрупи  - от малкото буржоазни консерватори до мнозинството радикално десни популисти и няколко екстремисти.

Германските резултати ще подхранят средата за "разцвета на популизма", която доминираше през 2016 г. и в началото на 2017 г., но беше заглушена донякъде от холандските и особено от френските избори. Както всички други избори германските са преди всичко национални, но предлагат и по-широки изводи.

Първо, популистките радикално десни партии скочиха в електоралните изследвания през 2016 г., на върха на истерията за "бежанската криза", техните изборни резултати през 2017 г. са близки до или по-високи от техните исторически най-високи резултати. Това се отнася за Холандската партия на свободата, за френския Национален фронт и сега за "Алтернатива за Германия". Според електоралните проучвания това ще е в сила и за Австрийската партия на свободата, която се очаква да влезе в правителствената коалиция след парламентарните избори, които ще се проведат през следващия месец.

На второ място, през миналите години няколко десни популистки партии се радикализираха и се превърнаха в популистки радикални десни партии като "Алтернатива за Германия", Партията на фините във Финландия и ЮКИП във Великобритания. Това доведе до вътрешни противоречия и до напускането на по-умерените им кадри, които често основават свои нови партии, докато мнозинството от поддръжниците остават в радикализираната партия. Такъв е случаят през 90-те години с Националния фронт във Франция и с австрийската партия на свободата в началото на XXI век.

Трето и последно, докато популистките радикалнодесно партии печелят гласове и места във все повече европейски държави, традиционното дясно - и особено левите партии - бавно, но постоянно ги губят. Това означава, че партийните системи стават все по-фрагментирани с лек превес на една или две средно големи партии, а не на големи партии. В такава фрагментирана структура популистките радикални десни партии могат да станат много влиятелни (въпреки че те изглеждат повече деструктивни, отколкото конструктивни), дори и когато имат "само" 10 на сто или 15 на сто от гласовете. 

Сега коментаторите твърдят, че германската политика е преживяла "сеизмичен шок".

Това е истина, но сегашният изборен резултат основно показва отчуждаването от системните партии, а не толкова привличането към АзГ. За да се случи това, АзГ ще трябва да създаде стабилна и единна парламентарна група, която има малко вътрешни битки и персонални скандали. Като се има предвид германската история, както и европейските прецеденти, това е много малко вероятно.

Коментарът е от "Гардиън". Кас Муде е политически анализатор, преподава в Университета в Джорджия. Неговата най-нова книга е „За екстремизма и демокрацията в Европа“.

Коментари

Продължават клетвите.

Продължават клетвите.
Те ще ги докарат до първа политическа сила. Още няколко ама хубави терористични акта.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета