Ad Config - Website header

 

Article_top

„Водещ: Всички механизми, които въведохте в ценообразуването на лекарствата, защо не ги въведете или ако ги въвеждате, кога ще ги въвеждате и за медицинските изделия?

Д-р Ваньо Шарков: Ами, честно казано, защото искаме да останем живи малко по-дълго време…

Водещ: Аха, опасно е, така ли?

Д-р Ваньо Шарков: Шегувам се.“

Този шеговит разговор се води на 16 май 2016 г. в едно телевизионно студио. Д-р Ваньо Шарков тогава е зам.-министър на здравеопазването, а причината да се говори за цените на медицинските изделия е поредния скандал в център „Фонд за лечение на деца“.

Сивият пазар на медицински изделия обаче далеч надхвърля един политически екип на здравното ведомство, надхвърля и проблемите на Фонда за лечение на деца, а за пациентите и за ангажираните в сферата шегата изобщо не е смешна. Мащабите са толкова сериозни, че в последния си доклад по Механизма за сътрудничество и оценка Европейската комисия изрично посочва този пазар като една от уязвимите за корупция сфери. 

На 25 септември част от ангажираните институции се събраха на кръгла маса, за да обсъдят възможните мерки за превенция на корупцията при доставката и употребата на медицински изделия. В доклада на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, домакин на форума, пише, че

"нормативната уредба в сферата е многобройна и противоречива, липсват ясно разписани процедури и отговорности на отделните лица и структури".

За запознатите с проблема обаче това изобщо не е новина. 

У нас няма кой да отговори на въпроса колко пациенти са имали нужда от някакво медицинско изделие по време на лечението си в даден период, какво изделие е приложено при всяко конкретно лечение, каква е била цената на това изделие и кой я е платил – здравната каса, частен фонд или пациентът от джоба си. 

Има две институции, които заплащат медицински изделия с публични средства – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и център „Фонд за лечение на деца“. Отчетите и на двете сочат, че съвсем в крак със световния тренд разходите им по това перо всяка година нарастват. През последните 5 години планираните разходи за медицински изделия на НЗОК са се увеличили с 10 млн. – от 70 на 80 млн. лв., като през 2017 г. се очаква тази сума да бъде надхвърлена. Средствата, които плаща Фондът за лечение на деца за лекарства и медицински изделия, пък са се увеличили двойно, като пикът е през 2015 г. Тогава Фондът поема изделия и лекарства на стойност 5,7 млн. лв. 

На общия фон на бюджета за здравеопазване числата не изглеждат големи. Проблемът произтича от пълната липса на регулация в търговията на медицински изделия, която води до предположения за огромен сив пазар, невидим за публичните отчети. Според доклад на Световната банка от 2015 г. българинът вади от джоба си за здраве почти толкова, колкото се отделя и от държавния бюджет, а основното, което плаща кеш, са лекарства и медицински изделия. Става дума за разходи от близо 3,5 млрд. лева годишно за здраве, част от които държавата изобщо не контролира.

„Дори когато болниците са напълно коректни и всички вложени от тях изделия са били платени през болничната аптека, както изисква законът, има изделия, които са продадени на десетократна спрямо доставната цена“, обясни по време на кръглата маса Емил Велчовски, директор на дирекция „Осигуряване на качеството и анализи“ в Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

По неговите думи Агенцията е залята със сигнали, свързани с употребата на медицински изделия, но няма правомощия да установи какво изделие е вложено при лечението на даден пациент, кой лекар го е вложил, дали платеното от пациента изделие е използвано наистина и дали не е довело до увреждане на пациента. Причината – неясноти и дупки в нормативната уредба.

Отново заради недоразписани правила в някои болници на пациентите се представя сметка за медицински изделия, включваща чаршафи и ръкавици. За други изделия пък изобщо не може да се формира доставна цена, тъй като те се внасят разделени на компоненти, казват от Асоциацията на здравните застрахователи. 

Отсъстващата регулация на този пазар от години се обяснява от българските власти с липсата на общоевропейски правила. От май тази година в сила са два нови еврорегламента, които затягат контрола над качеството и безопасността на изделията. Цените им обаче остават в ръцете на националната политика. В някои европейски държави въпросът колко може да струва дадено медицинско изделие и дали публичните фондове да го реимбурсират, е решен чрез така наречената оценка на здравните технологии. Това е аналитичен инструмент, който сравнява икономически и здравни показатели. Крайната му цел е да препоръча на платците в здравната система – публични и частни – тези лекарства, изделия, методи и технологии, които дават най-добри лечебни резултати и са най-рентабилни. Институции, извършващи такива анализи, съветват здравните власти в държави като Германия, Франция, Англия, Белгия. 

У нас краткосрочните планове на здравното ведомство за вкарване на ред в пазара включват създаването на електронна платформа. Зам.-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева съобщи, че като първа регулативна стъпка министерството ще задължи болниците с държавно участие да поръчват медицинските изделия, които ползват, чрез електронна платформа, аналогична на тази за лекарствата. Целта е платформата да даде таван на цените на използваните в страната изделия, като всяка болница ще може да договаря по-ниски стойности. Това обаче ще се случи най-рано догодина. И според оценката на част от останалите участници в системата - няма да е достатъчно.

 

„Водещ: Всички механизми, които въведохте в ценообразуването на лекарствата, защо не ги въведете или ако ги въвеждате, кога ще ги въвеждате и за медицинските изделия?

Д-р Ваньо Шарков: Ами, честно казано, защото искаме да останем живи малко по-дълго време…

Водещ: Аха, опасно е, така ли?

Д-р Ваньо Шарков: Шегувам се.“

Този шеговит разговор се води на 16 май 2016 г. в едно телевизионно студио. Д-р Ваньо Шарков тогава е зам.-министър на здравеопазването, а причината да се говори за цените на медицинските изделия е поредния скандал в център „Фонд за лечение на деца“.

Сивият пазар на медицински изделия обаче далеч надхвърля един политически екип на здравното ведомство, надхвърля и проблемите на Фонда за лечение на деца, а за пациентите и за ангажираните в сферата шегата изобщо не е смешна. Мащабите са толкова сериозни, че в последния си доклад по Механизма за сътрудничество и оценка Европейската комисия изрично посочва този пазар като една от уязвимите за корупция сфери. 

На 25 септември част от ангажираните институции се събраха на кръгла маса, за да обсъдят възможните мерки за превенция на корупцията при доставката и употребата на медицински изделия. В доклада на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, домакин на форума, пише, че

"нормативната уредба в сферата е многобройна и противоречива, липсват ясно разписани процедури и отговорности на отделните лица и структури".

За запознатите с проблема обаче това изобщо не е новина. 

У нас няма кой да отговори на въпроса колко пациенти са имали нужда от някакво медицинско изделие по време на лечението си в даден период, какво изделие е приложено при всяко конкретно лечение, каква е била цената на това изделие и кой я е платил – здравната каса, частен фонд или пациентът от джоба си. 

Има две институции, които заплащат медицински изделия с публични средства – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и център „Фонд за лечение на деца“. Отчетите и на двете сочат, че съвсем в крак със световния тренд разходите им по това перо всяка година нарастват. През последните 5 години планираните разходи за медицински изделия на НЗОК са се увеличили с 10 млн. – от 70 на 80 млн. лв., като през 2017 г. се очаква тази сума да бъде надхвърлена. Средствата, които плаща Фондът за лечение на деца за лекарства и медицински изделия, пък са се увеличили двойно, като пикът е през 2015 г. Тогава Фондът поема изделия и лекарства на стойност 5,7 млн. лв. 

На общия фон на бюджета за здравеопазване числата не изглеждат големи. Проблемът произтича от пълната липса на регулация в търговията на медицински изделия, която води до предположения за огромен сив пазар, невидим за публичните отчети. Според доклад на Световната банка от 2015 г. българинът вади от джоба си за здраве почти толкова, колкото се отделя и от държавния бюджет, а основното, което плаща кеш, са лекарства и медицински изделия. Става дума за разходи от близо 3,5 млрд. лева годишно за здраве, част от които държавата изобщо не контролира.

„Дори когато болниците са напълно коректни и всички вложени от тях изделия са били платени през болничната аптека, както изисква законът, има изделия, които са продадени на десетократна спрямо доставната цена“, обясни по време на кръглата маса Емил Велчовски, директор на дирекция „Осигуряване на качеството и анализи“ в Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

По неговите думи Агенцията е залята със сигнали, свързани с употребата на медицински изделия, но няма правомощия да установи какво изделие е вложено при лечението на даден пациент, кой лекар го е вложил, дали платеното от пациента изделие е използвано наистина и дали не е довело до увреждане на пациента. Причината – неясноти и дупки в нормативната уредба.

Отново заради недоразписани правила в някои болници на пациентите се представя сметка за медицински изделия, включваща чаршафи и ръкавици. За други изделия пък изобщо не може да се формира доставна цена, тъй като те се внасят разделени на компоненти, казват от Асоциацията на здравните застрахователи. 

Отсъстващата регулация на този пазар от години се обяснява от българските власти с липсата на общоевропейски правила. От май тази година в сила са два нови еврорегламента, които затягат контрола над качеството и безопасността на изделията. Цените им обаче остават в ръцете на националната политика. В някои европейски държави въпросът колко може да струва дадено медицинско изделие и дали публичните фондове да го реимбурсират, е решен чрез така наречената оценка на здравните технологии. Това е аналитичен инструмент, който сравнява икономически и здравни показатели. Крайната му цел е да препоръча на платците в здравната система – публични и частни – тези лекарства, изделия, методи и технологии, които дават най-добри лечебни резултати и са най-рентабилни. Институции, извършващи такива анализи, съветват здравните власти в държави като Германия, Франция, Англия, Белгия. 

У нас краткосрочните планове на здравното ведомство за вкарване на ред в пазара включват създаването на електронна платформа. Зам.-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева съобщи, че като първа регулативна стъпка министерството ще задължи болниците с държавно участие да поръчват медицинските изделия, които ползват, чрез електронна платформа, аналогична на тази за лекарствата. Целта е платформата да даде таван на цените на използваните в страната изделия, като всяка болница ще може да договаря по-ниски стойности. Това обаче ще се случи най-рано догодина. И според оценката на част от останалите участници в системата - няма да е достатъчно.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията