Ad Config - Website header

 

Article_top

Двама корейски учени, които работят в престижни американски университети, публикуваха в сп. Nature резултати от изследване за една от причините за аутизма.

Според тяхното заключение определена бактерия в храносмилателния тракт на майката може да доведе до раждането на дете аутист. Нещо повече, те намират и точното място в мозъка, което е свързано с аутистичното поведение. Това може да помогне при откриването на лечение.

Професорът от Харвардското училище по медицина Ху Юн Рюл и професорът от Масачузетския университет Глория Чо представят резултатите от двете проучвания в броя на Nature от 13 септември.

Изследователите доказват, че определена бактерия в храносмилателния тракт на майката може да доведе до развитието на имунни клетки, които директно да повлияят върху развитието на мозъка на бебето. Когато изследователите отстраняват бактерията с антибиотици, мишката има нормално поколение.

"Ние идентифицирахме много отдалечена част от мозъка, която изглежда, че моделира всяко поведение, което се свързва с този модел на неврологични нарушения", обяснява Глория Чо.

Ако откритието се потвърди и при изследване върху хора, то може да предложи начин за намаляване на риска от аутизъм. То ще е свързано с блокиране на функционирането на определена бактерия, открита в червата на майката, обясняват учените.

През 2010 г. изследване, което обхваща всички деца, родени в Дания между 1980 и 2005 г., открива, че остри вирусни инфекции през първия триместър на бременността водят до увеличаване три пъти на риска от аутизъм при плода, а сериозна бактериална инфекция през втория семестър увеличава риска с 1,42 пъти. Тези инфекции са грип, остър гастроентерит, остри инфекции на уринарния тракт.

Подобни ефекти са описани и при мишките при инфекция на майката и в статия в сп. Science от 2016 г. Чо и Ху показват, че един вид имунни клетки, известни като Т-17, и техният ефектор, наречен IL-17, са отговорни за този ефект при мишките. IL-17 след това влиза във взаимодействие с рецепторите, които се намират на мозъчните клетки на развиващия се плод, и водят до т. нар. кръпки в някои области на кортекса.

В една от новите статии учените си поставят за цел да научат повече за тези "кръпки" и да определят дали те са отговорни за поведенческите отклонения в някои от мишките като повтарящо се поведение и липса на социалност.

Те откриват, че тези "кръпки" са по-често срещани в една част от мозъка, известна като S1DZ.

Във втората изследователска статия в Nature учените проследяват в дълбочина някои от допълнителните фактори, които оказват влияние върху това дали тежка инфекция ще доведе до аутизъм. Не всички майки, които през бременността си страдат от тежки инфекции, раждат дете аутист. По същия начин и не всички мишки, заразени с вирус, раждат поколение с поведенчески смущения.

"Това предполага, че инфекция по време на бременността е само един от факторите. Трябва да се работи с допълнителни фактори", казва Чо.

Ключов момент е, когато имунната система в някои от бременните мишки се стимулира, те започват да произвеждат  IL-17 за един ден. "Обикновено отнема между три и пет дни, защото IL-17 се произвежда от специални имунни клетки и те изискват време да се диференцират", обяснява Ху. "Допуснахме, че този цитокин е бил произведен не от диференцирани имунни клетки, а от съществуващи преди това имунни клетки", добавя той.

Предишни изследвания при мишки и при хора са открили наличието на клетки Т-17 в храносмилателната система на здравите организми. Тези клетки, които помагат на приемника да се защити от вредни микроби, се смята, че са произведени след излагане на определени видове безобидни бактерии, които се свързват с епитела.

Учените откриват, че само поколенията на мишките с един специфичен вид от безобидната бактерия, известна като сегментирана filamentous bacteria, има поведенчески смущения и "кръпки" в мозъчната кора. Когато учените унищожават тази бактерия с антибиотици, мишките имат нормално поколение.

"Тези данни предполагат, че определени майки, които имат този тип Т-17 клетки в червата си, може да бъдат податливи на това причинено от инфекция състояние", казва Ху.

 

Двама корейски учени, които работят в престижни американски университети, публикуваха в сп. Nature резултати от изследване за една от причините за аутизма.

Според тяхното заключение определена бактерия в храносмилателния тракт на майката може да доведе до раждането на дете аутист. Нещо повече, те намират и точното място в мозъка, което е свързано с аутистичното поведение. Това може да помогне при откриването на лечение.

Професорът от Харвардското училище по медицина Ху Юн Рюл и професорът от Масачузетския университет Глория Чо представят резултатите от двете проучвания в броя на Nature от 13 септември.

Изследователите доказват, че определена бактерия в храносмилателния тракт на майката може да доведе до развитието на имунни клетки, които директно да повлияят върху развитието на мозъка на бебето. Когато изследователите отстраняват бактерията с антибиотици, мишката има нормално поколение.

"Ние идентифицирахме много отдалечена част от мозъка, която изглежда, че моделира всяко поведение, което се свързва с този модел на неврологични нарушения", обяснява Глория Чо.

Ако откритието се потвърди и при изследване върху хора, то може да предложи начин за намаляване на риска от аутизъм. То ще е свързано с блокиране на функционирането на определена бактерия, открита в червата на майката, обясняват учените.

През 2010 г. изследване, което обхваща всички деца, родени в Дания между 1980 и 2005 г., открива, че остри вирусни инфекции през първия триместър на бременността водят до увеличаване три пъти на риска от аутизъм при плода, а сериозна бактериална инфекция през втория семестър увеличава риска с 1,42 пъти. Тези инфекции са грип, остър гастроентерит, остри инфекции на уринарния тракт.

Подобни ефекти са описани и при мишките при инфекция на майката и в статия в сп. Science от 2016 г. Чо и Ху показват, че един вид имунни клетки, известни като Т-17, и техният ефектор, наречен IL-17, са отговорни за този ефект при мишките. IL-17 след това влиза във взаимодействие с рецепторите, които се намират на мозъчните клетки на развиващия се плод, и водят до т. нар. кръпки в някои области на кортекса.

В една от новите статии учените си поставят за цел да научат повече за тези "кръпки" и да определят дали те са отговорни за поведенческите отклонения в някои от мишките като повтарящо се поведение и липса на социалност.

Те откриват, че тези "кръпки" са по-често срещани в една част от мозъка, известна като S1DZ.

Във втората изследователска статия в Nature учените проследяват в дълбочина някои от допълнителните фактори, които оказват влияние върху това дали тежка инфекция ще доведе до аутизъм. Не всички майки, които през бременността си страдат от тежки инфекции, раждат дете аутист. По същия начин и не всички мишки, заразени с вирус, раждат поколение с поведенчески смущения.

"Това предполага, че инфекция по време на бременността е само един от факторите. Трябва да се работи с допълнителни фактори", казва Чо.

Ключов момент е, когато имунната система в някои от бременните мишки се стимулира, те започват да произвеждат  IL-17 за един ден. "Обикновено отнема между три и пет дни, защото IL-17 се произвежда от специални имунни клетки и те изискват време да се диференцират", обяснява Ху. "Допуснахме, че този цитокин е бил произведен не от диференцирани имунни клетки, а от съществуващи преди това имунни клетки", добавя той.

Предишни изследвания при мишки и при хора са открили наличието на клетки Т-17 в храносмилателната система на здравите организми. Тези клетки, които помагат на приемника да се защити от вредни микроби, се смята, че са произведени след излагане на определени видове безобидни бактерии, които се свързват с епитела.

Учените откриват, че само поколенията на мишките с един специфичен вид от безобидната бактерия, известна като сегментирана filamentous bacteria, има поведенчески смущения и "кръпки" в мозъчната кора. Когато учените унищожават тази бактерия с антибиотици, мишките имат нормално поколение.

"Тези данни предполагат, че определени майки, които имат този тип Т-17 клетки в червата си, може да бъдат податливи на това причинено от инфекция състояние", казва Ху.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?