При най-дълбокото ми уважение към д-р Петър Москов не мога да се съглася с оценката му, че резултатите на изборите в Германия "не са добри за България".

Тезата на автора е, че политическите различия с възможните коалиционни партньори ограничават избора на политики от спечелилата четвърти канцлерски мандат Ангела Меркел. Според Москов външната (включително европейската) политика остава нейната единствена възможност да си върне избирателите, изгубени в полза на крайнодясната "Алтернатива за Германия".

"На този фон спирачката за отлива на гласоподаватели може да бъдат само външнополитически промени, свързани с отколешното недоволство на германците да плащат за подобряване на живота на други", пише Москов. 

Тази прогноза е прибързана. Още не се знае каква ще е следващата коалиция, а оттук и каква политика ще следва. Най-често предричаната коалиция - между консервативния блок на Меркел (ХДС/ХСС), Свободните демократи и Зелените - може да не се състои. За това вчера открито предупреди лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер. Самата Меркел все още не изключва за трети път да управлява в голяма коалиция с класиралите се втори социалдемократи. Макар в изборната нощ техният лидер Мартин Шулц да обяви, че се оттеглят в опозиция, канцлерката държи на разговори с тях.

Меркел е несъмнено проевропейска лидерка, което е добре за всички страни в Централна и Източна Европа, включително за България. Това бяха първите избори, които вкараха антиевропейска партия в Бундестага. Но 13-те процента на "Алтернатива за Германия" са значително по-малко предизвикателство към европейския курс на страната отколкото, да речем, позициите на Националния фронт във Франция или на Партията на свободата в Австрия. Тя има 25 на сто от електоралните предпочитания преди общите избори на 15 октомври и нищо чудно да влезе в правителство, водено от Народната партия, която сега е първа в сондажите с 33 на сто.

Известни са топлите политически и лични отношения между християндемократите на Меркел, между баварския Христиансоциален съюз и ГЕРБ и между канцлерката и българския министър-председател Бойко Борисов. Предполагам, че като негов министър г-н Москов е бил свидетел на тези отношения и недоумявам с какво четвъртият мандат на Меркел "не е добър за България". 

"Недоволството на германците да плащат за подобряване на живота на други" е медицински факт, който доктор Москов е диагностицирал прецизно. От него обаче не следва автоматично изводът, че жертва на това недоволство ще паднат българите с техния микроскопичен дял от годишните разходи на европейския бюджет. Той харчи около 150 милиарда евро годишно, т.е. една десета от разходите в бюджета на Германия за тази година. За миналата година Германия отбеляза рекордния бюджетен излишък от 18,3 милиарда евро.

Като по-вероятна жертва на тази германска нагласа се очертават идеите на френския президент Еманюел Макрон за отделен бюджет и отделен парламент на еврозоната. Линднер, който е сочен като най-вероятен коалиционен партньор на Меркел, се обяви категорично срещу тях, защото по думите му те биха поставили парите на немските данъкоплатци на разположение на френските и на всички други в общата валута. Самите християндемократи на Меркел отдавна са хладни към френските амбиции за голям бюджет на еврозоната, събиращ повечето от приходите на държавите в нея. 

Затова ми е трудно да приема тезата на д-р Москов, че Меркел "ще срещне естествен съюзник в лицето на Франция".

Тази разлика във възгледите поставя надеждна преграда пред крайния федерализъм, т.е. пред амбициите да се създаде ЕС първа класа около еврото и втора класа - за всички останали, от които Централна, Източна Европа и България би трябвало да се боят. В тази си част - съвпадението на възгледите на ХДС/ХСС и Свободните демократи за реформите в еврозоната - са много добри за България. Те означават, че интеграцията ще върви с приемлива за нас, наваксващите, скорост.

Добра е и "обецата на ухото", която остана на Меркел от политиката на "отворени врати" за мигрантите. През изминалите две години Германия смени курса си към тях почти на 180 градуса. Сега Свободните демократи настояват за още по-строга политика на миграция и убежище. Това на практика би тласкало Меркел все по-близо до позициите на Вишеградската четворка - укрепване на външните граници, преграда пред икономическите мигранти, центрове на подбор на кандидати за убежище в страните - източници на миграцията. Интересно е, че такива идеи има и либералът Макрон. Просто здравият разум в Европа постепенно надделява, прекосявайки идеологическите граници, и този процес е определено добър на България. Имиграционната политика на нашата страна на практика си е вишеградска, но за разлика от унгарската и полската например е освободена от ненужно заяждане с Брюксел.

Не вярвам Меркел да прегърне и концепцията на Макрон за европейски вместо национален суверенитет. Впрочем, не се сещам за френски президент преди него, който би жертвал така суверенитета на Франция. Ако имаше такъв френски лидер, договорът за създаване на европейска отбранителна общност например нямаше да се провали още през 1954 г. Политическото семейство на Меркел, Европейската народна партия, споделя възгледа, че "нациите не са случайна измислица на историята", формулиран от Жан-Клод Юнкер. Предполагам, че г-жа Меркел иска през идните четири години да участва в Европейските съвети в Брюксел като германски канцлер, а не като управител на най-голямата и най-богатата европейска провинция. И тук тя не е "естествен съюзник" на либерала Макрон.

Ще се отнася до различните скорости в ЕС, те и сега съществуват и няма нужда да се "узаконяват", както пише д-р Москов, защото са напълно законни - основават се на сегашния съюзен договор. Той допуска едни да са в еврото, а други да не са, едни да са в Шенген, а други да не са. Едни да са в засилено или в постоянно структурирано сътрудничество, а други да не са. Европа е такава, каквато я обяснява първият зам.-председател на Комисията Франс Тимерманс - движим се с различни скорости, но в една посока. Единственият засега успешен опит за смяна на посоката изглежда "Брекзит", но той още не е завършил.

Друг медицински факт, който д-р Москов правилно е констатирал, е, че с тези изборни резултати и при идеологическите различия с евентуалните съюзници на Меркел ще й бъде по-трудно да управлява. Можем да очакваме, че при тези обстоятелства и в контекста на фактори като Тръмп, Путин и "Брекзит" канцлерката ще бъде предпазлива и ще се въздържа от резки движения ала Макрон. Можем обосновано да очакваме от нея да продължи с балансираността, предвидимостта и прагматизма, които всъщност й донесоха четвъртия мандат. И тези характеристики на политиката й, струва ми се, биха били добри, а не лоши за България.