„iPhuck 10“ – така се нарича новият роман на Виктор Пелевин. iPhuck е устройство, с чиято помощ можете да си осигурите липсващия сексуален живот, да обогатите вече наличния, или напълно да го замените. Устройството е скъпо и сложно (далеч по-сложно от прост вибратор или изкуствена вагина), може да работи в интернет и обезпечава на ползвателя абсолютно реалистично изживяване, разказва Наталия Кочеткова в Лента.ру.

Устройството е всъщност жизнено необходимо на руснаците, защото в Русия през втората половина на XXI век (а точно тогава се развива действието на романа) секс няма. Тоест никой не се занимава с него телесно. И по-точно, за секс вече не са нужни двама (или повече), а един (винаги е било така, но не съвсем). Половите контакти между мъж и жена, мъж и мъж, жена и жена и въобще всички видове секс, за които се изисква повече от едно биологическо тяло — са маргинализирани. Хората спят с проекции (андроиди или iPhuck-ове) и се размножават чрез епруветки, за да избегнат инфекции и да си осигурят здраво потомство. Но пък илюзията им позволява да прекарват нощите си с приказни принцеси или римски гладиатори  — кой с каквото предпочита. Е, срещат се и все още оцелели фенове на физическия секс, но те са извън закона.

Виктор Пелевин винаги е изграждал доста скрупульозно своите светове. Романът „iPhuck 10“ не е изключение. Във втората половина на XXI век мрежовото и виртуалното е – ако не окончателно взело връх над биологическото и физическото, то във всеки случай получило не по-малко убедителен статут. Например, появили са се гробища/колумбарии, където след смъртта на човека се съхраняват облаци от неговите устройства.

Държавната политика също е претърпяла съществени изменения след Владимир Путин: Руската федерация сега се нарича Руска империя, тя е монархия (възстановена е в края на 2030-те) и се управлява от клониран Император (38% от биологическия материал е взет от левия мустак на Никита Михалков, останалото е подобрено с гени от европейски, китайски и абисински династии). Ако с Императора се случи нещо лошо, то на мястото на Аркадий Първи идва Аркадий Втори, Трети и т.н. по списъка. Описаните в романа събития се развиват при Аркадий Шести.

Герои

Виктор Пелевин си е измислил герой-разказвач — пищещ разум, лишен от телесно въплъщение. Сам той казва за себе си, че е „типичен руски изкуствен интелект от втората половина на XXI век“, „полицейско-литературен робот ZA-3478/PH0 9.3“ с достоевското име Порфирий Петрович. ПП (наречен така за краткост) живее само в мрежата, а неговият характер, по собственото му точно определение, е „оцветен в контрастните тонове на нашата историческа и културна памет“ и съчетава в себе си едновременно „Радишчев с Пастернак и дознателя по тяхното обединено дело“.

Външността на полицейския робот може да бъде всякаква, но той е в състояние да я променя сам и свободно, в рамките на задания. ПП има „щръкнали мустаци ала Петър I“, бакенбарди (във всички цветове: от оранжево до лилаво) и „плешивина, прикрита със странично заметната дълга коса тип „вътрешен заем“. Главното е, че алгоритъмът му налага да изпълнява две функции. Първата — „да разкрива престъпления, да наказва злото и да утвърждава добродетелите в качеството си на таен сътрудник на Полицейското управление. И втората  — да пише за това роман в реално време.

Роботът вече е написал 243 романа, когато е взет под аренда от изкуствоведка и куратор на име Маруха Чо (бръсната до голо, „изсушена от диети“, с кожена БДСМ каишка с шипове на врата, чийто социален пол е определен в анкета като „жена с топки“) за „конфиденциален анализ на арт-пазара“. Тогава и пристъпва към написването на 244-ия – романа „iPhuck 10“.

Жанр

Както се шегуват сценаристите, вторият въпрос, който обикновено задават продуцентите (първият е: кой е главният герой?), звучи така: кой е злодеят и къде е любовната линия? Отговор: злодеят е жената с топките, а любовта ще я намери в мрежата. Много любов. Напрегната и изобретателна. В някакъв момент в играта ще се включи дори червена английска телефонна кабина – не като място за срещи, а като инструмент за проникване, но спойлерите не са добре дошли тук. Маруха изпраща ПП да събира информация за различни произведения на изкуството, а в почивките връзката им се развива от флирт до секс. Разбира се, виртуален.

Затова жанровата принадлежност на „iPhuck 10“ е някъде между детективски и любовен роман. Ако си припомните „Върколашки метаморфози“ и „S.N.U.F.F.“, до тях на рафта можете да поставите и „iPhuck 10“. И трябва да кажем, че с такава джеймсбондовщина в абсурдни футуристични декори Виктор Пелевин се справя най-добре. Неговата ирония и цинизъм много отиват на любовната линия, а талантът му на фантаст – на сложния образ на антагониста.

Критики

За отношенията между Виктор Пелевин и литературните критици може да се напише отделен роман. Те не са прости. Повлияни са от много обстоятелства: от текста на пелевинския роман до възгледите на определения критик да прекрасното. Някои уважавани наблюдатели от по-старото поколение се изказваха доста рязко за книгите на писателя. В отговор Виктор Пелевин им измисляше обидни прозвища и ги включваще като епизодични герои по доста непривлекателен начин в новите си романи.

И в „iPhuck 10“, през устата на литературния си робот полицай, авторът избухва в дълги филипики срещу всички критици като цяло и тяхната роля като „куратори на литературния процес“. На някои места атаките са прекалено груби, за да претендират за изящество. На места са твърде елегантни, за да изглеждат груби.

"Площад Славейков"