Една дама с респектираща титла пред името се похвали на официален форум, че страната ни рязко е понижила детската смъртност. Твърдение, което различни представители на експертните среди не се изморяват да повтарят през последната година. От което то не става по-вярно, а оттам идва и необходимостта непрекъснато да бъде оспорвано.

По данни на НСИ през 2016 г. в България са починали 423 деца на възраст между 1 ден и 1 година, или около 6,6/1000. За сравнение – през 2014 г. броят на починалите бебета в абсолютни числа е 517, а в промили – 7,6. Ако доверчиво приемем тази статистика, човек би си помислил, че родната система за детско и майчино здравеопазване е свършила добра работа. 

„That’s what we call playing with the statistics (Ето това наричаме „игра със статистиката)”, коментира Марви Йокинен, преподавател по акушерство в кралския колеж в Лондон и председател на Европейската асоциация на акушерките.

И обяснява как може да се постигнат резултати, без да се вложат труд, разходи и мисъл в реално подобряване на грижите:

"Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност за едно новородено бебе е то да е родено най-рано в 24-тата гестационна седмица, в много европейски страни е 22-рата. При вас преди време този критерий е бил завишен от 24 на 26 седмици и от 600 на 800 грама.“

Крайният резултат е, че десетки преждевременно родени бебета не са били „отчетени“ като човешки същества, които са се родили, живели са няколко часа на този свят и са починали, а са били записани като абортен плод. Изваждането на всички новородени с екстремно ниско тегло от статистиката на детската смъртност помогна на страната ни да отбележи две години на възход – след тревожната 2014 г. през 2015 г. и 2016 г. детската смъртност намаля. Но само на хартия и само в нашите очи. В таблицата на Евростат, отчитаща този показател в 28-те страни членки на Европейския съюз, България все още води убедително, като следваща по брой починали бебета е Малта с 5,8/1000. По-жестоки са цифрите в Македония, Албания и Турция, където починалите, преди да навършат годинка, достигат 10/1000, или едно на всеки 100 деца. Това означава, че дори когато скрие най-уязвимите, българската система остава видимо най-смъртоносна за децата спрямо всички други здравни системи в Европейския съюз. 

Отвъд (играта на) статистика

Бебетата, които се раждат силно недоносени обаче, не са само статистика. Те са нечии деца. Когато не отговарят на записаните в нормативите критерии, макар и живи, макар и подлежащи на интензивни грижи и опит за спасяване, те трябва да оцелеят 72 часа, преди да получат правото да бъдат вписани като хора. Ако починат преди това, се отчитат като аборт и се изхвърлят с болничния боклук, сякаш никога не са били. Какви са последиците върху семействата от тази практика е тема на цял един друг анализ. Отражението върху статистиката обаче явно е позитивно.

В опит да защити правото на новородените с екстремно ниско тегло да бъдат зачетени като човешки същества, през 2016 г. фондация „Макове за Мери“ даде спорните текстове в медицинския стандарт на съд. И ВАС ги отмени, както Клуб Z ви информира още тогава.

"В продължение на около 4 месеца след това по инструкция на здравното ведомство болниците бяха задължени да вписват всички новородени, отговарящи на препоръките на СЗО – да са родени най-рано в 22-рата седмица от бременността и да тежат поне 500 грама. През март т.г. по жалба на Центъра за защита правата в здравеопазването ВАС отмени целия стандарт, което върна в действие предходната наредба, а именно – 24-тата седмица и 600 г тегло, за да бъдеш Човек“, поясни правната рамка адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право.

Объркахте ли се?

Материята е специфична, а нормативният хаос със сигурност не улеснява проследяемостта и очертаването на трайни тенденции. Трудно предвидимо е какво ще посочат коефициентите за детска смъртност през 2017 година след всички нормативни трусове, които поставиха на изпитание и издръжливостта на лекарите, чиято отговорност са тези бебета. Изглежда ясно обаче, че българската здравна система има да извърви дълъг и труден път в оптимизирането на грижите за майчиното и детското здраве, а дори не дава вид да е стъпила на него. 

Някой ден може би ще можем да се похвалим с позитивния тренд в статистиките. Дано е скоро – много хора работят за това. Но този ден не е днес. Днес все още не сме станали по-добри, не сме извадили едни малки човеци от бройката на изгубените, за да ги причислим към порастващите. Днес просто сме се съгласили да ги изхвърлим в боклука.