Главните преговарящи на ЕС и Обединеното кралство за „Брекзит“ днес не изключиха Лондон да въведе визи за източноевропейски и централноевропейски граждани като българи, румънци, поляци.

„Ние ще бъдем свободни да упражняваме миграционната си политика“, каза британският министър за напускане на ЕС  Дейвид Дейвис на пресконференция в Брюксел. „Това не значи, че гражданите на страните от ЕС няма да могат да идват и да работят в Британия. Но ние ще имаме тази свобода.“

„Искаме да осигурим реципрочни права на гражданите въз основа на недискриминацията, на продължаването на правата на тези, които до деня на „Брекзит“ са придобити като права на семействата, и което е най-важното, тази сигурност да е пожизнена“, каза главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние. „Но говорим за права, които са придобити до деня на „Брекзит“, защото в този ден, полунощ на 29 срещу 30 март 2019 г. Обединеното кралство става трета страна във всички области.“

Отношенията между него и ЕС в областта на миграцията и визите са предмет на преговорите за бъдещите отношения, които още не са започнали, поясни Барние.

ЕС заяви, че ще ги започне само след като споразумението за развода бъде договорено в основни линии.

Дейвис обяви днес важен напредък в преговорите за „Брекзит“, докато европейският му колега Мишел Барние го призна, но отбеляза, че той не е достатъчен.

„Няма съмнение, че това беше жизненоважен кръг от преговорите“, каза Дейвис на пресконференцията, обобщаваща четвъртия кръг на преговорите. „Ние правим решителни крачки напред.“

Барние каза, че в разговорите има „нова динамика“, внесена от реч с нови предложения на британската министър-председателка Тереза Мей във Флоренция на 22 септември.

„Имахме конструктивна седмица, но още не сме постигнали достатъчен напредък“, каза той.

От изявленията на двамата стана ясно, че напредъкът е главно в раздела за правата на  европейските граждани в Обединеното кралство и на британските – в ЕС след развода.

Британската страна продължава да отказва Съдът на ЕС да остане компетентен по делата, засягащи правата на европейците на Острова след „Брекзит“. Лондон обаче предлага да инкорпорира споразумението за оттеглянето на страната от Съюза, включително в частта му за правата на гражданите, в британското право, каза Дейвис. Той добави, е страната му се е съгласила европейските граждани, които вече имат постоянно право на пребиваване в Обединеното кралство, да не минават през пълната процедура за оставане в страната, която ще се прилага след „Брекзит“.

„По правата на гражданите, нашият приоритет, Обединеното кралство се съгласи да прилага пряко споразумението за оттегляне. Това е много важно. То ще увери нашите граждани, че те ще могат да се позовават на правата си, както те са определени от споразумението за оттегляне, през британските съдилища. Споразумяхме се да гарантираме на засегнатите граждани, че Обединеното кралство ще прилага своите правни понятия последователно на европейското право след „Брекзит“, каза Барние.

„Не можахме да се споразумеем, че Съдът на ЕС трябва да играе незаменима роля в осигуряването на тази последователност. Това е препъникамък за ЕС“, добави той.

Позициите на страните по събирането на семействата продължават да се разминават съществено, а въпросът за преносимостта на социалните придобивки остава да се обсъжда, каза европейският главен преговарящ. По думите му ЕС очаква да види подробностите на новата система от административни процедури, която британските власти възнамеряват да прилагат спрямо гражданите на ЕС.

По финансовите въпроси на раздялата експерти от преговарящите страни са имали детайлни разговори, които Барние определи като „полезни“. Засега Великобритания потвърждава, че ще плаща задълженията си към бюджета на ЕС до края на сегашния му седемгодишен програмен период през 2020 г. Правителството на Мей обаче още не съобщава число за другите финансови задължения към ЕС, които страната е поела по време на членството си.

„За ЕС единственият начин да се постигне достатъчен напредък е всички ангажименти, поети от 28-те, да се изпълняват от 28-те“, каза Барние.