СТИВЪН ЛИЙ МАЙЪР

ЕЙМИ ЧЕНГ

Сун Джи, писателка от Централен Китай, знае какво може и какво не може да пише в романите, които публикува онлайн. Думи, които описват пряко сексуален акт, са изключени, разбира се. Както и споменаването на полови органи. Дори евфемизми като "отзад" или "заден" могат да доведат до цензура от автоматизираните софтуерни филтри.

"Основното е сексуалните сцени да не са особено детайлни", обяснява тя.

Други забрани от другата страна на Голямата китайска стена в интернет е по-сложно да бъдат избегнати отчасти защото са субективни и дори противоречащи си. А те стават все повече и повече.

Китай отдавна търси начин да блокира достъпа до политически материали онлайн. Затова и нови регулаторни действия имат за цел да създадат по-широка блокада, като напомнят за една по-ранна епоха на обществен морал, налаган от управляващата Комунистическа партия.

В разпореждане, което се разпространяваше през това лято, контролираната от държавата асоциация, която отговаря за бързо разрастващия се сектор на дигиталните медии, формулира 68 категории на неща, които подлежат на цензура, и покри голям периметър от това, което най-голямата онлайн аудитория в света може да иска да прочете или гледа, защото го намира за интересно.

Наръчникът забранява материали, които изобразяват злоупотреба с пиене или залагане, които представят по сензационен начин "странни или гротескни" криминални случаи, които осмиват историческите революционни лидери на Китай или настоящи членове на армията, полицията или съдебната система, които "рекламират луксозния живот".

"Детайлни" сценарии, в които има проституция, изнасилвания и мастурбация, също са забранени. Както и показването на "нездрави семейни отношения", тук според наръчника влизат извънбрачните връзки, сексът за една нощ, размяната на партньори и просто, но неясно "сексуалната свобода".

Въпреки усилията на цензурите интернет отдавна е най-свободната част от масмедиите в Китай, платформа, където автори и творци, както и студия за забавление, могат да достигнат аудитория, която като цяло е свободна от традиционния контрол на Отдела по пропаганда върху разпространието, публикуването, киното и сцената. Но новите ограничения, които разширяват и осъвременяват забрани, публикувани преди пет години, отразяват амбициозен опит от страна на управлението на президента Си Дзинпин да наложи дисциплина и да властва и над мрежата.

Те са публикувани от Китайската асоциация на разпространителските услуги в интернет, която включва като членове над 600 компании, в това число и официалната информационна агенция Сунхуа, социалните гиганти Sina и Tencent, най-разпространената търсачка Baidu и новинарският агрегатор Jinri Toutiao.

Дейвид Бандурски, анализатор и редактор в китайски медиен проект на Университета на Хонконг, обяснява, че правилата на асоциацията създават илюзията за консенсус в тази индустрия, тъй като неохотно компаниите приемат това, което партийните власти наричат "самодисциплина".

"Повечето от компаниите са частни. Така че е важно за ръководството да има как да ги събере и да създаде средство, с което да оказва натиск върху колектива", обяснява той.   

Писатели, филмови режисьори, водещите на радиопредавания онлайн и др. свързват наръчника и другите мерки с новата пуристка и патерналистична идеология, която се оформя при Си Дзинпин, който призова партийните членове "да са пример за моралност" в търсенето на това, което той нарече "китайската мечта".

Много хора свързват затягането на контрола с нервността на властите пред важния конгрес на Комунистическата партия, който трябва да се проведе през октомври. Очаква се конгресът да прегрупира лидерството на страната и да заздрави и без това огромната власт на президента Си Дзинпин.

"Хората през цялото време повтарят, че след големия конгрес нещата ще бъдат наред", казва Фан Попо, създател на документални филми, чията работа e нарушила цензурата онлайн, защото се занимава с конфликтните гледни точки в страната по отношение на хомосексуалността. Той е забелязал как онлайн цензурата се активизира преди големи държавни празници или при неочаквани събития като смъртта на китайския дисидент Лиу Сяобо.

През юни Държавната администрация за преса, публикации, радио, филми и телевизия съобщи за нова система за оценяване за онлайн книжарниците и издателите, основана на критерии, които включваха и морални ценности.

Могъщата администрация за киберпространството - висшият орган, който следи за това какво има онлайн в Китай - също този месец затвори акаунтите на няколко десетки блогове и социални медии, защото са отразявали новини за знаменитости и клюки, свързани с тях.

Регулаторите наредиха на два популярни сайта за видеострийминг AcFun и Bilibili да спрат да показват стотици чуждестранни тв програми. В това време други държавни агенции издадоха нова правило през този месец, с което се забранява на видеосайтове да стриймват дори произведени в Китай шоу програми без разрешение.

Това значително подчинява онлайн програмите - често смятани за по-остри - на същите ограничения, които важат за излъчването по телевизията, за което критиците казват, че е доминирано от пропаганда и дребнотемие.

В заповедта се нарежда също така онлайн продуцентите да представят планове за създаването на нови филми от сега до 2021 г., които "възхваляват партията, нацията и героите, така че да се дава добър пример".

Новата регулация предизвика гняв - онлайн, разбира се.

Водещият китайски учен по сексуалност Ли Юан написа унищожителен коментар в китайската версия на туитър Weibo, че новите правила нарушават две основни свободи: "Първото е защитеното от конституцията право на създаване, второто е конституционно защитеното право на сексуална свобода на сексуалните малцинства".

Когато тя призова хората да "работят за премахване на следенето и цензурата", нейните постове бяха също изтрити.

По-голямата част от дискусията онлайн се фокусира върху новите забрани за сексуално съдържание и включването на хомосексуалността в списък с "анормални сексуални връзки", в които са инцестът и сексуалното насилие. Критиците казват, че регулацията изглежда, че противоречи на собствената позиция на управляващите за хомосексуалността, която те декриминализираха през 1997 г. и премахнаха от официален списък на психическите разстройства през 2001 г.

Организациите, които упражняват цензура в Китай, имат припокриващи се правомощия над интернет и често прилагат политики, които създават объркване. Резултатът е система на контрол на различни нива, която започва с автоцензура от тези, които създават онлайн съдържание, следва надзор от уеб платформите, които често са частни предприятия и накрая, когато е необходимо, намеса от държавните регулатори или от полицията. 

Някои регулации са ясни - да не се отразява убийство на застрашени видове или консумация на алкохол от непълнолетни, например. Други са неуточнени. Една например забранява "да се размиват границите между истина и лъжа, добро и зло, красиво и грозно".

Според критиците правилата нарочно са така неясни, за да могат властите да блокират всичко, когато обстоятелствата го налагат.

"Затягането на цензурираното съдържание е общата тенденция, но създателите на съдържание никога не знаят точно, къдете минава границата", обяснява Хао Минг, който доскоро създаваше сатиричен подкаст по актуални теми, нарчен радио "Хайлайт". 

Като други и той признава, че е омекотявал коментарите си, за да си спести неприятности, като се е опитвал да заобиколи или да бъде една стъпка пред цензурите. Заради печалбата или в преследване на изкуството, много изпълнители и продуценти се научиха да живеят с ограниченията от партията. 

Писателката Сун работи основно в литературен жанр, известен като данмей, който е много популярен сред младите жени. Той черпи вдъхвновението си от японските истории и манга и обикновено включва хомоеротичен романс. Работата на Сун често се превръща в поредица като читателите плащат за нови глави, тъй като те се предлагат в един от големите издателски сайтове Jinjiang Literature City.

"Ако искам да публикувам, трябва да спазвам правилата", казва тя за своята работа.

Тя живее в Юхан, голям град в централен Китай. Казва, че някои от главите в книгите ѝ са били блокирани заради "появата на чувствителни думи с голяма честота". Обикновено тогава тя редактира повечето от тези думи, за да може нейното писание да мине през цензурата, и до стигне до читателите ѝ.

Сун казва, че тя не се притеснява особено от новите регулации. "Авторите не могат да използват работите си, за да окуражават или подбуждат към престъпление, особено сред по-младите читатели, казва тя. "Литературата преди всичко има насочващ ефект."

Статията е публикувана в "Ню Йорк таймс".