Мнозинство от 85% отхвърля мнението, че Русия е заплаха за България. Това показват данни от експресен сондаж на "Галъп интернешънъл". Наскоро правителството представи доклад, чийто основен извод е, че Москва със свои действия предствалява заплаха за България. Изводите са оспорвани от БСП, както и от коалиционния партньор на ГЕРБ в управлението - Патриотичния фронт. Наскоро вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви, че докладът трябва да се редактира, защото Русия не е заплаха. В синхрон с тези си твърдения той даже се появи и на руска конференция в София, посветена на терористичните заплахи и медиите.

 
Според БСП с Русия трябва да се води диалог, тя представлявала стратегическа възможност.
 
 
Преди руската конференция в София пристигна знаково и генералният прокурор на Русия Юрий Чайка  - по покана на българския си колега Сотир Цацаров, като се срещна и с премиера Бойко Борисов. 

"Специфичните исторически отношения тук казват своята дума и на този въпрос се отговаря почти автоматично", коментират от "Галъп интърнешънъл" резултатът от отговора на въпроса дали Русия е заплаха за България.

По същия начин цели 83% смятат, че изучаването на българския език от страна на нашите малцинства в други държави е важна тема. Въпросът е зададен по повод смущаващите законови текстове, които ограничават изучаването на български в Украйна (донякъде сходен проблем може да се породи с полемиката дали съществува българско малцинство в Албания). Този въпрос разкри естествен автоматизъм на обществените реакции и показва, че властта трябва да обръща внимание на подобни проблеми.

Това са част от изводите от експресния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по важни теми, проведен на 26-27 септември сред 1000 пълнолетни българи, чрез интервю по телефон в панелна извадка, която осигурява национална представителност на данните. Сондажът е веднага след референдума в Иракски Кюрдистан, в навечерието на референдума в Каталуня и непосредствено преди ескалацията на ситуацията в Хасково. 

Ето и още резултати по няколко теми:

Около една трета от пълнолетните българи (32%), което означава около милион и осемстотин хиляди души, твърди, че изпитва притеснения от отвличане – лично, или по отношение на близки и роднини. Въпросът е провокативен, но показва висока степен на обществена тревожност по отношение на реда и личната неприкосновеност особено сред по-възрастните и по-уязвими респонденти. Несъмнено, роля са изиграли и скорошните събития, които обострят допълнително часовата чувствителност. 

На този фон закономерно изглеждат опасенията, че страната ни не е готова за Шенген. Около две трети смятат така (62%), а около една трета е на обратното мнение (31%). Тук сработва и известният скептицизъм по инерция, който е традиционен за днешната българска ситуация.   

50% от пълнолетните българи са обнадеждени от резултатите на изборите в Германия. 21% се чувстват разочаровани.

Референдуми като този в Иракски Кюрдистан и този в Каталуния, Крим и т. н. събуждат по-скоро противоречиви реакции – 46% ги подкрепят, а други 46% се боят от перспективите, които те отварят.