Ad Config - Website header

 

Article_top

- Г-н Иванов, през последните седмици все по-често четем общи политически позиции, подписани от "Да, България" и ДСБ, въпреки че се явихте на изборите разделени от "Зелените" и ДЕОС, които бяха ваши партньори, и от БЗНС, които бяха в третата писта на вота – РБ. Какво се промени за 6 месеца, че вече не само си говорите, но дори заставате и зад общи послания?

- Това, което наблюдаваме, е постепенният процес на избистряне в тази общност, чийто основен въпрос е кои части от нея са автентичната реформаторска компонента - при цялото изхабяване на това прилагателно. Централният политически въпрос на България в момента е това как да освободим страната си от корупционния захват. Това не е метафора и сценична политическа риторика. България се управлява от много конкретен картел, който управлява по много конкретен модел на обсебване на публични ресурси, на договаряне и предоговаряне на тази власт. Наричаме го коалицията БКП – Бойко, Корнелия, Пеевски. Картелът разбира, че в името на оцеляването си трябва да разшири периметъра на ресурсите, които консумира. Защото не може да се задържи - трябва да погълне още повече от държавата. Централният политически въпрос е: как го спираме. Можем да наречем този процес по-умерено „реформа“.

Големият въпрос за тази общност - и преди парламентарните избори, и след тях, е коя част от общността е готова да поеме реален ангажимент за политика на демонтаж на модела и коя би предпочела да се договаря с Борисов под благия поглед на ЕНП и зад смокиновия лист на някакви поизпразнени от съдържание доктринални формули. И да твърди, че най-добрият начин да се прави нещо е да имаш на всяка цена лостовете на властта, а те се раздават в Банкя...

Обявяването на предсрочни избори ни свари, без да сме си свършили работата и да сме осигурили това избистряне, така че да можем с някаква убедителност да поискаме подкрепа от такава позиция. Процесът се случва в момента. Ние се опитваме да направим така, че с поредица от позиции - конкретни конфронтации на описания модел, да видим кой е готов да застане зад тях и съответно на страната на конфронтацията с модела. 

Ние работим изключително активно, а тези общи декларации са само външната проява на това, което правим. Този процес няма как да се случи еднократно, няма как да е бързо, но той тече и този път има достатъчно време.

Някак много лесно се забравя цялата история на провала на РБ. Трябва да се анализират поуките не само от преди и след изборите, а от 2013 г. насам и този път да се опитаме правилно да решим уравнението. И да можем да застанем пред избирателите с много ясна оферта. А именно - да могат да гласуват за политически сили, които са готови да се конфронтират с този модел на управление, имат си вътрешно доверие, имат работеща формула за обща дейност и може да им се има доверие заради проявена последователност. И че имаме конкретна програма за сваляне на модела, чиито моментни оператори са Борисов, Цацаров и Пеевски, а БСП загрява като „Б“ отбор. Защото това е сапьорска работа - демонтаж на сложни „адски“ властови устройства, които могат да ти избухнат в ръцете и трябва да си подготвен какво правиш.

- Какъв е хоризонтът за свършване на работата по консолидацията, за която говорите, и какъв е форматът й, щом твърдите, че на парламентарния вот не ви е стигнало времето и сте сварени неподготвени?

- Европейските избори са обявеното дерби – ясно е, че това са следващите избори, които предстоят според редовния политически календар. Тъй като в България ситуацията е до голяма степен подвластна не на политическа, а на криминална логика, има поредица от кризи, които тлеят под повърхността и могат да преминат в гореща фаза. От тази „криминологична“ гледна точка във всеки момент може да настъпи разпад в управляващата коалиция и да изникнат предсрочни парламентарни избори. Ако ние си вършим работата и се подготвим за едни избори, ще сме готови и за други.

- Другата страна на разговора в общността, другата теза за обединение на тази общност, която наричаме реформаторска, е, че обединението трябва да е по-скоро на идеологическа основа, разделителната линия е на консерватори и либерали – автентичната десница си е автентична десница, казва например г-н Марков, и политическата идеология е здравата основа, на която трябва да се стъпи този път, за да не се случи пореден опит тип “Реформаторски блок” и да последва разпад.

- Единственото, което ме притеснява в цялата логика, е, че накрая на практика Пеевски се оказва най-автентично десен. Фактът, че в този разговор не се съдържа анализ на досегашния опит и битуването в РБ и във властта, че не се вижда никаква готовност да се мине на някакъв нов етап, е проблем. Цялата тази идеологическа риторика ми прилича повече на средство да се избегне разговорът за оценката за Борисов и отношението към него и целия модел. Не, моделът не се изчерпва нито с Борисов, нито с Пеевски, нито с Цацаров. Нашата конфронтация с модела, неговото елиминиране започва обаче именно с тези хора, които в момента са неговият главен обслужващ персонал. Ако ние стоим и чакаме моделът сам да се разпадне, много е вероятно да видим смяна на обслужващия екип. Но това не променя модела. Моделът трябва да се демонтира целенасочено и да бъде заменен с режим на нормално функциониране на държавата.

Тези, които казват, че не може да бъде политическа цел борбата с Борисов, Цацаров и Пеевски, от моя гредна точка са в грешка. Централният политически въпрос е въпросът за властта и конкретно за това как се упражнява власт в България днес. Имаме в момента конкретни хора, които консумират тази власт по един мафиотски начин, за целта те ерозират основни институции на демокрацията, основни гаранции за свободата на предприемачество, за свободата на собствеността, на слово, правосъдието. В крайна сметка ерозират фундамента на нашата принадлежност към евроатлантическата общоност. Всичко това е централната политическа тема у нас и няма идеологически упражнения, които могат да отменят нейната неотменима кризисна спешност.

Трябва да можем да поставим и да решим въпроса как се управлява България и как се развива – дали в посока на един засилващ се авторитарен режим, който е все по-близо до Путин, или трябва решителна революция, ако щете, срещу този модел. Защото когато сменяш философията на управление, това се нарича революция повече, отколкото реформа. Трябва да решим дали тръгваме към ново ниво на реинтеграция с европейските структури, за да хванем влака на тяхната собствена промяна в отговор на случващото се. Европа не стои на едно място и това, че ние се свличаме на Изток, не значи, че тя стои там, където сме я оставили. Това е списъкът от спешни политически задачи, от които зависи бъдещето на тази страна и дали тя е свободна, европейска, демократична държава или нещо друго. Тези, които се опитват да подменят този централен политически въпрос с идеологически разговор, разговор за политически семейства и замеряне с кухи идеологически фрази, са тези, за които е неизгодно да избират между Банкя и Брюксел. Тези хора предпочитат мъглата и искат да продължат практиката на РБ - от време на време опонираме на Борисов публично, но веднага след това му пишем sms да не обръща внимание на това, което сме казали. Този сезон всеки от нас ще трябва да избере къде се позиционира.

В обкръжението на Борисов този процес не се харесва, защото те разбират, че в крайна сметка започна да се оформя ясен опозиционен, демократичен и европейски полюс. Това сериозно ще започне да ерозира възможността на Борисов да покрива целия политически терен от центъра до все по-привлекателния за него путински популизъм, който ги засмуква. И големият електорален въпрос е дали ще успеем да заемем този център, който у нас винаги сме наричали десница, в български контекст, а не от гледна точна на всеядната ЕНП.

Нашето разделяне по тези критерии, минаващо през конкретните изисквания на твоята способност като политик или като ортанизация да убедиш избирателите, че не само можеш да изкажеш тези позиции, а и да стоиш на тях, е ключът към формиране на политическа общност за европейската посока на България. Тази общност може да се нарича демократична, реформаторска, дясна. Важното е зад тези имена да се крие автентична воля за смяна на модела на управление, а не готовност да си второстепенен обслужващ персонал на действащата власт и модел. Това е труден път. За подобна воля в България бият през ръцете – бие пеевската преса, бие прокуратурата, бият всякакви началници и големци.

- Тук обаче идва следващият въпрос, който се задава в част от представителите на извънпарламентарната опозиция и той е – добре, ако общността е част от бъдещ парламент, кой би бил нейният партньор за управление, ако не ГЕРБ. Как отговаряте на този да го наречем прагматичен въпрос? 

- По този въпрос се цикли от 2013 г. насам. Това е логиката на бялото знаме – Борисов е на власт, следователно той трябва да ни е партньорът, следователно ние трябва да се нагодим към него, следователно това е цялата траектория. В личен план мога да кажа, че участвах в най-първоначалния вариант на формиране на РБ, видях, че той се формира по-скоро около този тип логика, поради което така и не станах част от тази формация. Сега част от тези хора отстояват същото – да се качим в джоба на Борисов, пък каквото ни позволи – ще правим. Според мен ние трябва да формираме собствена претенция за това как трябва се упражнява властта в България.

Има много работа да се свърши, за да могат хората да превърнат личното си усещане, че страната се управлява по мафиотски начин, в усещане, че има политическа алтернатива на това положение. Това е дълъг политически път, но ако не започнем да вършим тази работа, никога няма да я довършим. Борисов досега винаги е успявал да лавира и да прави коалиции с един фалшив, макар и официален партньор и един реален партньор – Пеевски. Защото винаги е имало готови да играят фалшивия партньор – дали РБ, дали “Обединени патриоти”, дали тези, които играят фалшива опозиция като БСП. Хайде да видим, ако успеем да конструираме политически фронт, който може да дръпне завесата и да развали този фокус, какво ще се случи. Защото политиката е не само нагаждане към реалностите, но и най-важното, тяхната промяна. Да, това е трудно, разбирам защо има хора, на които не им се участва, и нашата задача не е да ги съдим. Не очаквайте да сочим с пръст или да отлюспваме. Пътят е достатъчно труден, за да може самият той да отсее хората, които вървят по него.

- Къде е мястото на формации от "реформаторската" компания като СДС и ДБГ, защото те не участват в общите позиции. Чухме заявка от новоизбрания наследник на Меглена Кунева в ДБГ - Димитър Делчев, че трябва широко демократично обединение, което да се противопостави на феодализирането на местната власт от ГЕРБ (следващите местни избори у нас са през есента на 2019 г. - б.р.). Това си звучи като заявка в опозиционния тон, който обявявате?

- Освен заявката за препозициониране в опозиция срещу Борисов, доста изненадваща впрочем, чухме и за укрепване на РБ. От наша гледна точка без една сериозна и критична преоценка на дейността на РБ и конкретните лидери в него е невъзможно да сме убедителни в опозиционната заявка пред избирателите. Страната се управлява чрез страх и натиск. Като искаме от хората да ни подкрепят, да работят с нас, да гласуват за нас, искаме от тях да поемат един все по-засилващ се риск. Не можем да го искаме, ако самите ние не кажем ясно, че безпринципното съглашенство с Борисов в името на властта и без никакви сериозни опити за премахване на елементите на модела в съответните сектори беше грешка.

- Излязохте и с остра позиция след заявките на премиера Борисов, че по време на председателството на Съвета на ЕС трябва да се говори за отмяна на санкциите срещу Русия. Обвинението, че управлението завива към Путин от вас, се сблъсква с версията на самото управление, че прави пробиви във външната политика, европейски лидери "идват на крака", излъчваме стабилност, а председателството е всеобщ приоритет. Как тези две неща съжителстват?

България ще бъде физически изпълнител и кратковременна физическа локация на председателството на Съвета на ЕС, нещо като оберкелнер, просто защото няма собствен дневен ред за друго. Това, което Борисов заяви, е, че ще се опитва да услужи на Путин. Нещо, което не може да направи, няма нито ресурса, нито инструментите да направи, но явно му се налага да покаже желание.

Най-повърхностната интерпретация е, че Борисов не е могъл да избегне идентифицирането на действията на Русия и политическия й курс като заплаха за националната сигурност и после е опитал да компенсира и да замаже, като изпраща сигнали на лоялност към Москва. Но като добавим визитата на Чайка, буйните действия по отношение на военната ни индустрия, в която има купища пари в момент, в който рано или късно на ВТБ ще трябва да се върнат парите от КТБ... И в двете проекции виждаме, че нещата свършват в Кремъл – възможно е да става дума за непублични, мафиотски зависимостни, които мотивират тези реплики и поведението през последните месеци. 

Много ясно трябва да правим разлика между разумното развитие на равноправни отношения с Русия, основани на геополитически, исторически, културни дадености, които никой не смята да отрича, и конкретната реалност, че има засилваща се конфронтация между Запада и режима на Путин. Ние от години изграждаме цялата си държава – демократичен модел, национална сигурност, икономика на платформата на Запада. Когато някой опитва да руши тази платформа, той заплашва и нас. И ни заплашва особено силно, защото в цялото това заплашено семейство ние сме най-бедният член, най-незащитеният, с най-слаби институции, медии, с най-нестабилна демокрация. Но това не интересува нашия т.нар. политически елит – той опитва да оцелее персонално и индивидуално в тази ситуация. Който си мисли, че това е опит на Борисов да пази баланса между два стола, от който исторически всеки път падаме на земята, греши. Става дума за опит за индивидуално оцеляване.

Още през 2008 г. Путин избра модела на удържане на властта в Кремъл чрез засилваща се конфронтация със Запада, която стигна и до агресия и нарушаване на основния принцип за неприкосновеност на границите на държавите – видяхме го в Грузия, в Украйна. Всеки българин може да прецени, ако рухне принципът за ненарушимост на държавните граници, дали България би могла да стесни или да разшири своята територия. От тази гледна точка е доста лесно да се види от коя страна на Кримския казус сме ние и това не е въпрос на русофилия или русофобия, а на грижа за България.

- Много се изговори за това как се избра парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет и усещането, че това стана отново на принципа на сговор. Вече всички членове на този нов ВСС са ясни – как изглежда общата картинка?

- Магистратурата се дели на три дяла. Първият е делът на една сравнително малка група, която е готова да се бори да се налагат обективните стандарти на професионализма, да се спазна законът, да се чисти магистратурата от криминални елементи. От другата страна има една сравнително малка група, която е въвлечена в корупционни сделки, тя е концентрирана в така наречената съдебна номенклатура, тоест хора, които са началници, защото всички корупионни схеми на територията на правосъдните институции са схеми, паразитиращи върху съществуващите административни позиции. Не казвам, че всички водачи на административни единици в съда и прокуратурата са корумпирани, казвам, че втората група се цели в тези позиции. Третата група в магистратурата е многобройното мълчаливо конформистко мнозинство, което следи накъде ще задуха вятърът.

Това, което видяхме при избора на състав на ВСС, е презареждане на административната номенклатура и корупционните й кланове. Да, използвайки някои от инструментите, промушени с последните реформи, бяха избрани прилични хора. Но в предишния ВСС имаше един ясен идеен лидер и това беше Калин Калпакчиев. Той се превърна в лидер на реформисткото малцинство от прилични хора и на моменти те успяваха да обединят до 9 гласа против Цацаровото мнозинство. Сега такъв лидер във ВСС няма. Има неизвестна бройка прилични професионалисти, които, оставени на себе си, биха искали нещата да се случват по закон, но съпротивителните им сили не са тествани досега. При липсата на идеен лидер като Калпакчиев аз очаквам този ВСС да е дори по-лош от предишния. Предишния път ВСС бе съставян при Фидосова и главен прокурор бе Борис Велчев. Фидосова направи много по-акуратна процедура от сега – никога не съм си представял, че ще кажа такова нещо, а Борис Велчев никога не се заинтересува от властта във ВСС. В този смисъл досегашният ВСС бе съставен по-немарливо от гледна точка на интересите на статуквото. Сега си мисля, че и Пеевски, и Цацаров, и Георги Колев са си направили изводите и подходиха доста по-сериозно при кадруването в новия ВСС. Така че ако не се случи някаква изненада или разлом в управленския модел, то този ВСС ще е по-лош.

- Какъв знак би дал президентът Румен Радев, ако не подпише указа за назначаване на новия избран председател на ВАС Георги Чолаков?

- Какъв ще е знакът зависи от мотивите, в случай че наистина не бъде подписан указът. Ако се даде възможност просто новият ВСС да препотвърди избора на Георги Чокалов, знакът ще е, че президентът просто се опитва да не си изцапа ръцете, заставайки до предишния ВСС, който е обективно компрометиран. Без да поставя под съмнение сделката за този пост. Другият вариант е държавният глава мотивирано да върне проведената процедура по избора, започвайки с факта, че реалното състояние на ВАС изобщо не беше тема, а това е съдът на властта и той е сериозно ударен от заразата на модела на управление. Трябва да се мотивира с пропуските в процедурата по закон за избора на шеф на ВАС. Защото мотиви за предпочитането на Георги Чолаков пред Соня Янкулова в случая нямаше, въпреки че Законът за съдебната власт го изисква – сложихме в този закон нарочно много подробни критерии при избора, за да принудим ВСС да се мотивира буквално по един чеклист. ВСС игнорира тези изисквания на закона. И най важният мотив, който следва да видим, е, че не беше проведена реална проверка на появилите се въпросителни към интегритета на г-н Чолаков. Без наложим провеждането на такива проверки за всяко подобно назначение, нито самите кандидати могат да изчистват името си, нито можем да говорим за борба с корупцията. Просто защото, докато нямаме гаранции, че на висши постове се назначават само безкомпромисно чисти и безкомпромисно проверени хора, заразата няма да спре. Към момента г-н Радев флиртува с темата за борба с корупцията – сега мотивите му по ВАС ще покажат какви са му намеренията.

Ключови думи
 

- Г-н Иванов, през последните седмици все по-често четем общи политически позиции, подписани от "Да, България" и ДСБ, въпреки че се явихте на изборите разделени от "Зелените" и ДЕОС, които бяха ваши партньори, и от БЗНС, които бяха в третата писта на вота – РБ. Какво се промени за 6 месеца, че вече не само си говорите, но дори заставате и зад общи послания?

- Това, което наблюдаваме, е постепенният процес на избистряне в тази общност, чийто основен въпрос е кои части от нея са автентичната реформаторска компонента - при цялото изхабяване на това прилагателно. Централният политически въпрос на България в момента е това как да освободим страната си от корупционния захват. Това не е метафора и сценична политическа риторика. България се управлява от много конкретен картел, който управлява по много конкретен модел на обсебване на публични ресурси, на договаряне и предоговаряне на тази власт. Наричаме го коалицията БКП – Бойко, Корнелия, Пеевски. Картелът разбира, че в името на оцеляването си трябва да разшири периметъра на ресурсите, които консумира. Защото не може да се задържи - трябва да погълне още повече от държавата. Централният политически въпрос е: как го спираме. Можем да наречем този процес по-умерено „реформа“.

Големият въпрос за тази общност - и преди парламентарните избори, и след тях, е коя част от общността е готова да поеме реален ангажимент за политика на демонтаж на модела и коя би предпочела да се договаря с Борисов под благия поглед на ЕНП и зад смокиновия лист на някакви поизпразнени от съдържание доктринални формули. И да твърди, че най-добрият начин да се прави нещо е да имаш на всяка цена лостовете на властта, а те се раздават в Банкя...

Обявяването на предсрочни избори ни свари, без да сме си свършили работата и да сме осигурили това избистряне, така че да можем с някаква убедителност да поискаме подкрепа от такава позиция. Процесът се случва в момента. Ние се опитваме да направим така, че с поредица от позиции - конкретни конфронтации на описания модел, да видим кой е готов да застане зад тях и съответно на страната на конфронтацията с модела. 

Ние работим изключително активно, а тези общи декларации са само външната проява на това, което правим. Този процес няма как да се случи еднократно, няма как да е бързо, но той тече и този път има достатъчно време.

Някак много лесно се забравя цялата история на провала на РБ. Трябва да се анализират поуките не само от преди и след изборите, а от 2013 г. насам и този път да се опитаме правилно да решим уравнението. И да можем да застанем пред избирателите с много ясна оферта. А именно - да могат да гласуват за политически сили, които са готови да се конфронтират с този модел на управление, имат си вътрешно доверие, имат работеща формула за обща дейност и може да им се има доверие заради проявена последователност. И че имаме конкретна програма за сваляне на модела, чиито моментни оператори са Борисов, Цацаров и Пеевски, а БСП загрява като „Б“ отбор. Защото това е сапьорска работа - демонтаж на сложни „адски“ властови устройства, които могат да ти избухнат в ръцете и трябва да си подготвен какво правиш.

- Какъв е хоризонтът за свършване на работата по консолидацията, за която говорите, и какъв е форматът й, щом твърдите, че на парламентарния вот не ви е стигнало времето и сте сварени неподготвени?

- Европейските избори са обявеното дерби – ясно е, че това са следващите избори, които предстоят според редовния политически календар. Тъй като в България ситуацията е до голяма степен подвластна не на политическа, а на криминална логика, има поредица от кризи, които тлеят под повърхността и могат да преминат в гореща фаза. От тази „криминологична“ гледна точка във всеки момент може да настъпи разпад в управляващата коалиция и да изникнат предсрочни парламентарни избори. Ако ние си вършим работата и се подготвим за едни избори, ще сме готови и за други.

- Другата страна на разговора в общността, другата теза за обединение на тази общност, която наричаме реформаторска, е, че обединението трябва да е по-скоро на идеологическа основа, разделителната линия е на консерватори и либерали – автентичната десница си е автентична десница, казва например г-н Марков, и политическата идеология е здравата основа, на която трябва да се стъпи този път, за да не се случи пореден опит тип “Реформаторски блок” и да последва разпад.

- Единственото, което ме притеснява в цялата логика, е, че накрая на практика Пеевски се оказва най-автентично десен. Фактът, че в този разговор не се съдържа анализ на досегашния опит и битуването в РБ и във властта, че не се вижда никаква готовност да се мине на някакъв нов етап, е проблем. Цялата тази идеологическа риторика ми прилича повече на средство да се избегне разговорът за оценката за Борисов и отношението към него и целия модел. Не, моделът не се изчерпва нито с Борисов, нито с Пеевски, нито с Цацаров. Нашата конфронтация с модела, неговото елиминиране започва обаче именно с тези хора, които в момента са неговият главен обслужващ персонал. Ако ние стоим и чакаме моделът сам да се разпадне, много е вероятно да видим смяна на обслужващия екип. Но това не променя модела. Моделът трябва да се демонтира целенасочено и да бъде заменен с режим на нормално функциониране на държавата.

Тези, които казват, че не може да бъде политическа цел борбата с Борисов, Цацаров и Пеевски, от моя гредна точка са в грешка. Централният политически въпрос е въпросът за властта и конкретно за това как се упражнява власт в България днес. Имаме в момента конкретни хора, които консумират тази власт по един мафиотски начин, за целта те ерозират основни институции на демокрацията, основни гаранции за свободата на предприемачество, за свободата на собствеността, на слово, правосъдието. В крайна сметка ерозират фундамента на нашата принадлежност към евроатлантическата общоност. Всичко това е централната политическа тема у нас и няма идеологически упражнения, които могат да отменят нейната неотменима кризисна спешност.

Трябва да можем да поставим и да решим въпроса как се управлява България и как се развива – дали в посока на един засилващ се авторитарен режим, който е все по-близо до Путин, или трябва решителна революция, ако щете, срещу този модел. Защото когато сменяш философията на управление, това се нарича революция повече, отколкото реформа. Трябва да решим дали тръгваме към ново ниво на реинтеграция с европейските структури, за да хванем влака на тяхната собствена промяна в отговор на случващото се. Европа не стои на едно място и това, че ние се свличаме на Изток, не значи, че тя стои там, където сме я оставили. Това е списъкът от спешни политически задачи, от които зависи бъдещето на тази страна и дали тя е свободна, европейска, демократична държава или нещо друго. Тези, които се опитват да подменят този централен политически въпрос с идеологически разговор, разговор за политически семейства и замеряне с кухи идеологически фрази, са тези, за които е неизгодно да избират между Банкя и Брюксел. Тези хора предпочитат мъглата и искат да продължат практиката на РБ - от време на време опонираме на Борисов публично, но веднага след това му пишем sms да не обръща внимание на това, което сме казали. Този сезон всеки от нас ще трябва да избере къде се позиционира.

В обкръжението на Борисов този процес не се харесва, защото те разбират, че в крайна сметка започна да се оформя ясен опозиционен, демократичен и европейски полюс. Това сериозно ще започне да ерозира възможността на Борисов да покрива целия политически терен от центъра до все по-привлекателния за него путински популизъм, който ги засмуква. И големият електорален въпрос е дали ще успеем да заемем този център, който у нас винаги сме наричали десница, в български контекст, а не от гледна точна на всеядната ЕНП.

Нашето разделяне по тези критерии, минаващо през конкретните изисквания на твоята способност като политик или като ортанизация да убедиш избирателите, че не само можеш да изкажеш тези позиции, а и да стоиш на тях, е ключът към формиране на политическа общност за европейската посока на България. Тази общност може да се нарича демократична, реформаторска, дясна. Важното е зад тези имена да се крие автентична воля за смяна на модела на управление, а не готовност да си второстепенен обслужващ персонал на действащата власт и модел. Това е труден път. За подобна воля в България бият през ръцете – бие пеевската преса, бие прокуратурата, бият всякакви началници и големци.

- Тук обаче идва следващият въпрос, който се задава в част от представителите на извънпарламентарната опозиция и той е – добре, ако общността е част от бъдещ парламент, кой би бил нейният партньор за управление, ако не ГЕРБ. Как отговаряте на този да го наречем прагматичен въпрос? 

- По този въпрос се цикли от 2013 г. насам. Това е логиката на бялото знаме – Борисов е на власт, следователно той трябва да ни е партньорът, следователно ние трябва да се нагодим към него, следователно това е цялата траектория. В личен план мога да кажа, че участвах в най-първоначалния вариант на формиране на РБ, видях, че той се формира по-скоро около този тип логика, поради което така и не станах част от тази формация. Сега част от тези хора отстояват същото – да се качим в джоба на Борисов, пък каквото ни позволи – ще правим. Според мен ние трябва да формираме собствена претенция за това как трябва се упражнява властта в България.

Има много работа да се свърши, за да могат хората да превърнат личното си усещане, че страната се управлява по мафиотски начин, в усещане, че има политическа алтернатива на това положение. Това е дълъг политически път, но ако не започнем да вършим тази работа, никога няма да я довършим. Борисов досега винаги е успявал да лавира и да прави коалиции с един фалшив, макар и официален партньор и един реален партньор – Пеевски. Защото винаги е имало готови да играят фалшивия партньор – дали РБ, дали “Обединени патриоти”, дали тези, които играят фалшива опозиция като БСП. Хайде да видим, ако успеем да конструираме политически фронт, който може да дръпне завесата и да развали този фокус, какво ще се случи. Защото политиката е не само нагаждане към реалностите, но и най-важното, тяхната промяна. Да, това е трудно, разбирам защо има хора, на които не им се участва, и нашата задача не е да ги съдим. Не очаквайте да сочим с пръст или да отлюспваме. Пътят е достатъчно труден, за да може самият той да отсее хората, които вървят по него.

- Къде е мястото на формации от "реформаторската" компания като СДС и ДБГ, защото те не участват в общите позиции. Чухме заявка от новоизбрания наследник на Меглена Кунева в ДБГ - Димитър Делчев, че трябва широко демократично обединение, което да се противопостави на феодализирането на местната власт от ГЕРБ (следващите местни избори у нас са през есента на 2019 г. - б.р.). Това си звучи като заявка в опозиционния тон, който обявявате?

- Освен заявката за препозициониране в опозиция срещу Борисов, доста изненадваща впрочем, чухме и за укрепване на РБ. От наша гледна точка без една сериозна и критична преоценка на дейността на РБ и конкретните лидери в него е невъзможно да сме убедителни в опозиционната заявка пред избирателите. Страната се управлява чрез страх и натиск. Като искаме от хората да ни подкрепят, да работят с нас, да гласуват за нас, искаме от тях да поемат един все по-засилващ се риск. Не можем да го искаме, ако самите ние не кажем ясно, че безпринципното съглашенство с Борисов в името на властта и без никакви сериозни опити за премахване на елементите на модела в съответните сектори беше грешка.

- Излязохте и с остра позиция след заявките на премиера Борисов, че по време на председателството на Съвета на ЕС трябва да се говори за отмяна на санкциите срещу Русия. Обвинението, че управлението завива към Путин от вас, се сблъсква с версията на самото управление, че прави пробиви във външната политика, европейски лидери "идват на крака", излъчваме стабилност, а председателството е всеобщ приоритет. Как тези две неща съжителстват?

България ще бъде физически изпълнител и кратковременна физическа локация на председателството на Съвета на ЕС, нещо като оберкелнер, просто защото няма собствен дневен ред за друго. Това, което Борисов заяви, е, че ще се опитва да услужи на Путин. Нещо, което не може да направи, няма нито ресурса, нито инструментите да направи, но явно му се налага да покаже желание.

Най-повърхностната интерпретация е, че Борисов не е могъл да избегне идентифицирането на действията на Русия и политическия й курс като заплаха за националната сигурност и после е опитал да компенсира и да замаже, като изпраща сигнали на лоялност към Москва. Но като добавим визитата на Чайка, буйните действия по отношение на военната ни индустрия, в която има купища пари в момент, в който рано или късно на ВТБ ще трябва да се върнат парите от КТБ... И в двете проекции виждаме, че нещата свършват в Кремъл – възможно е да става дума за непублични, мафиотски зависимостни, които мотивират тези реплики и поведението през последните месеци. 

Много ясно трябва да правим разлика между разумното развитие на равноправни отношения с Русия, основани на геополитически, исторически, културни дадености, които никой не смята да отрича, и конкретната реалност, че има засилваща се конфронтация между Запада и режима на Путин. Ние от години изграждаме цялата си държава – демократичен модел, национална сигурност, икономика на платформата на Запада. Когато някой опитва да руши тази платформа, той заплашва и нас. И ни заплашва особено силно, защото в цялото това заплашено семейство ние сме най-бедният член, най-незащитеният, с най-слаби институции, медии, с най-нестабилна демокрация. Но това не интересува нашия т.нар. политически елит – той опитва да оцелее персонално и индивидуално в тази ситуация. Който си мисли, че това е опит на Борисов да пази баланса между два стола, от който исторически всеки път падаме на земята, греши. Става дума за опит за индивидуално оцеляване.

Още през 2008 г. Путин избра модела на удържане на властта в Кремъл чрез засилваща се конфронтация със Запада, която стигна и до агресия и нарушаване на основния принцип за неприкосновеност на границите на държавите – видяхме го в Грузия, в Украйна. Всеки българин може да прецени, ако рухне принципът за ненарушимост на държавните граници, дали България би могла да стесни или да разшири своята територия. От тази гледна точка е доста лесно да се види от коя страна на Кримския казус сме ние и това не е въпрос на русофилия или русофобия, а на грижа за България.

- Много се изговори за това как се избра парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет и усещането, че това стана отново на принципа на сговор. Вече всички членове на този нов ВСС са ясни – как изглежда общата картинка?

- Магистратурата се дели на три дяла. Първият е делът на една сравнително малка група, която е готова да се бори да се налагат обективните стандарти на професионализма, да се спазна законът, да се чисти магистратурата от криминални елементи. От другата страна има една сравнително малка група, която е въвлечена в корупционни сделки, тя е концентрирана в така наречената съдебна номенклатура, тоест хора, които са началници, защото всички корупионни схеми на територията на правосъдните институции са схеми, паразитиращи върху съществуващите административни позиции. Не казвам, че всички водачи на административни единици в съда и прокуратурата са корумпирани, казвам, че втората група се цели в тези позиции. Третата група в магистратурата е многобройното мълчаливо конформистко мнозинство, което следи накъде ще задуха вятърът.

Това, което видяхме при избора на състав на ВСС, е презареждане на административната номенклатура и корупционните й кланове. Да, използвайки някои от инструментите, промушени с последните реформи, бяха избрани прилични хора. Но в предишния ВСС имаше един ясен идеен лидер и това беше Калин Калпакчиев. Той се превърна в лидер на реформисткото малцинство от прилични хора и на моменти те успяваха да обединят до 9 гласа против Цацаровото мнозинство. Сега такъв лидер във ВСС няма. Има неизвестна бройка прилични професионалисти, които, оставени на себе си, биха искали нещата да се случват по закон, но съпротивителните им сили не са тествани досега. При липсата на идеен лидер като Калпакчиев аз очаквам този ВСС да е дори по-лош от предишния. Предишния път ВСС бе съставян при Фидосова и главен прокурор бе Борис Велчев. Фидосова направи много по-акуратна процедура от сега – никога не съм си представял, че ще кажа такова нещо, а Борис Велчев никога не се заинтересува от властта във ВСС. В този смисъл досегашният ВСС бе съставен по-немарливо от гледна точка на интересите на статуквото. Сега си мисля, че и Пеевски, и Цацаров, и Георги Колев са си направили изводите и подходиха доста по-сериозно при кадруването в новия ВСС. Така че ако не се случи някаква изненада или разлом в управленския модел, то този ВСС ще е по-лош.

- Какъв знак би дал президентът Румен Радев, ако не подпише указа за назначаване на новия избран председател на ВАС Георги Чолаков?

- Какъв ще е знакът зависи от мотивите, в случай че наистина не бъде подписан указът. Ако се даде възможност просто новият ВСС да препотвърди избора на Георги Чокалов, знакът ще е, че президентът просто се опитва да не си изцапа ръцете, заставайки до предишния ВСС, който е обективно компрометиран. Без да поставя под съмнение сделката за този пост. Другият вариант е държавният глава мотивирано да върне проведената процедура по избора, започвайки с факта, че реалното състояние на ВАС изобщо не беше тема, а това е съдът на властта и той е сериозно ударен от заразата на модела на управление. Трябва да се мотивира с пропуските в процедурата по закон за избора на шеф на ВАС. Защото мотиви за предпочитането на Георги Чолаков пред Соня Янкулова в случая нямаше, въпреки че Законът за съдебната власт го изисква – сложихме в този закон нарочно много подробни критерии при избора, за да принудим ВСС да се мотивира буквално по един чеклист. ВСС игнорира тези изисквания на закона. И най важният мотив, който следва да видим, е, че не беше проведена реална проверка на появилите се въпросителни към интегритета на г-н Чолаков. Без наложим провеждането на такива проверки за всяко подобно назначение, нито самите кандидати могат да изчистват името си, нито можем да говорим за борба с корупцията. Просто защото, докато нямаме гаранции, че на висши постове се назначават само безкомпромисно чисти и безкомпромисно проверени хора, заразата няма да спре. Към момента г-н Радев флиртува с темата за борба с корупцията – сега мотивите му по ВАС ще покажат какви са му намеренията.

Коментари

Тц,

разговорът за Борисов цели да измести темата за олигархичната държава на приватизаторите, сътворена до приемането ни в ЕС.
Ако се виждаше, че статията е от "Бай Хуй", нямаше да я отворя. Ама тя била от падуана му - се тая.

Доста забавно интервю...

"И да можем да застанем пред избирателите с много ясна оферта. А именно - да могат да гласуват за политически сили, които са готови да се конфронтират с този модел на управление"

Господин Иванов, как така Вие, креатура на един от най-преданите песове на Герб, на комуниста и продажник Росен Плевнелиев, ще се "конфронтирате" с "модела Борисов"?

Как Вашите най-предани съратници, до един служили на Борисовата номенклатура, ще застанат срещу нея?

Как така адвокати, неспособни да се организират за елементарна процедура като партийна регистрация навреме, ще се борят с шайката, която от години процедурно върти цялата държава?

Излезте от паралелната вселена в която се намирате и осъзнайте - вие не сте оферта.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Гонзьо лайномета

Гонзьо мама ходи да цункаш Бацето и не забравяй да нахраниш Прасето ... в паралелната вселена наречена КОЧИНА .
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Ха-ха-ха-ха!

Остап Бендер от Фейсбук ще бори модела. Чрез коалиция на лузърите.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Очевидно

Да България узрява. Отминават възторжените пориви на юношеството и все по-дълбоко осъзнават колко е прав Панайот Ляхов: "Идеологическата безполовост неизбежно води към политическа импотентност". Преди изборите се свеняха да се самоопределят (нито леви, нито десни), както и да изкажат мнение по редица актуални въпроси (Путин, например), но сега вече се вижда идеологическият тестостерон в думите на г-н Христо Иванов. Това е верният път, г-н Иванов! Бъдете по-смел! Желая успех!
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Трън в очите на олигархията

Е, трън в очите на олигархията е Христо Иванов, спор няма. Як вой и смрад се разнасят.

Бегъл поглед върху скопените аргументи на тролещото милиционерство е напълно достатъчен. Има от какво да ги е страх.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Капут си, не капутин

Да бе, точно другарят Храстю, наследник на тежка комунистическа фамилия, е трън в очите на олигархията?!?!? Сигурно другарката Бойкикева още от малък го е закърмила с хуманност, докато го е дундуркала в отчуждения им от истинските собственици апартамент в София, под зоркият поглед на семейния приятел Меди Доганов?!?!? За същия Храстю ли става дума, дето майка му е родена в Масква, а идва в България след 9 септември 1944 и става първа дружка на Иринка Червенкова, свидно чедо на другаря Вълко??!?! На всички е ясно, че олигархията у нас е червена, как точно Храстю ще бори собствените си ментори?!?!?
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Нормално!

Като няма как да му опонирате, защото виждате колко е прав, започвате да го оплювате и да търсите причини за да омаловажите казаното!
kate pate's picture
kate pate
new

:-)

Боли ме фара
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Патка с фар и той кух ....

Пате Прасето като те он.......ди дали ще те заболи
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Христо Иванов е много добре ориентиран в....

...сегашната ситуация в страната. Анализът му на неуспеха на Реформаторския блок е много зрял и правилен. Хареса ми мнението му за ЕНП и връзката, която прави с необходимото да се направи, щото страната ни тръгне по пътя на нормализирането. В негово лице виждам един отличен бъдещ лидер на истинската, революционната промяна в управлението на България. Дано в ДСБ се съгласят с неговата позиция!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?