Ad Config - Website header

 

Article_top

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.

Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я "постлиберални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба.

"Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите. Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита.

Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване. Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка, често бутикова "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

 

 
Страстите между сепаратисти и привърженици на оставането в Испания се разгоряха и на балкона на кметството в Барселонпа. Снимки БГНЕС

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.

Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я "постлиберални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба.

"Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите. Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита.

Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване. Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка, често бутикова "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

 

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Пак ли ти бе, Огняне?

Много си прост, бай Огняне. Едно е в някаква област на дадена държава да се проведе измислен референдум, под влиянието на съседна държава, ама съвсем друго е ако автономна област пожелае независимост. Щото, ако не си разбрал, Каталуня има собствено правителство, Парламент и поне 100 годишни мераци да се отдели от метрополията.

Коментирах в Дневник:

Материалът на Минчев е продължение на "Глобализацията няма да бъде върната назад, въпросът е кой и как ще я управлява" - http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/-globalizatsiyata-nyama-da-bade-varnata-nazad-vaprosat-e-koy-i-kak-shte-ya-upravlyava-78518
Чудесна илюстрация на "иглените уши" през които трябва да се промушим за да имаме избор.

"Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган!
Вторите планират "мрежова власт" ..."

Едно и също е, Минчев. Император Путин управлява с мрежовата власт на КГБ. Император Ердоган управлява/ше/??? с мрежовата власт на Гюлен.
Имперска еднозначност!

Нациите няма да изчезнат току-така.

Г-н Минчев, далеч не съм убеден, че нациите току-така ще изчезнат - ако има индивиди и общества, които се прехласват по мулти-култи вълната, има и достатъчно такива, които не харесват това положение и ще отстояват своите традиционни ценности и разбирания за живота. Това, което се случва в Каталуния, е буря в чаша вода. Самите те не са единодушни по темата - това, че по медиите се лансират някакви протестиращи граждани, съвсем не означава, че целокупното население на областта иска отделяне от Испания. Та там напрежението още дълго ще тлее, докато се изяснят кой какво и защо го иска в съвременните условия. Защото ако се тръгне по тази пътека, накрая ще се върнем към градовете-държави от времената на елинизма. И България има опит със сепаратизма - както през Средновековието, така и в по-ново време със Странджанската република през 1903 г., и знаем как завърши всичко и в единия, и в другия случай.

В провинцията е така - селяндурите ги е шубе

от големия град. Там много непознати, много гълчава, неясни отношения, тряя се мисли и реагира бързо, не е кат на село.

Затова провинциализмът си дърпа към върховите достижения на 17-ти век - нация, казарма, строй.

И не разбира добре новите технологии, новите предизвикателства, науката.

Кво да се прави, консерватизъм.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията