Може да се изненадате, но българите не са първите, приложили възродителен процес.

Пионер през ХХ век в това начинание е човек на име Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо. Той е известен повече като Франко, Каудильо или Генералисимуса и е управлявал с желязна ръка Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г.

И това е една от причините, поради която и до днес има неприязън между испанците и каталунците. И е един от мотивите близо половината жители на най-богатата автономна област в иберийското кралство да искат независимост.

Това, което налага франкистката диктатура, се нарича "испанизация" или "кастилизация". Последното иде от "кастилски". Така в Испания се нарича основният говорим там език, а ние го наричаме "испански".

В Испания се говорят още 4 езика - каталунски, валенсиански, галисийски и баски. Тези народности си имат автономия, а езиците им са официални заедно с испанския (кастилския) на територията на съответната автономна област.

След края на гражданската война през 1939 г. обаче дошлият на власт режим ликвидира автономиите. Закрити са всички учебни заведения - и средни, и висши, в които се преподава на друг език освен испански.

Каталунският премиер Карлес Пучдемон е роден под името Карлос.

На родителите дори е забранено да кръщават с неиспански имена децата си. Но за разлика от България не са преименувани тези, които са в заварено положение.

Само че за да направиш кариера, не е добре да носиш каталунско име. Това много добре осъзнава един младеж от Барселона, който се казва Жоан Антони Самаран. Отгоре на всичко той е и почитател на Каудильо, макар да е каталунец. И си сменя малките имена на Хуан Антонио. А фамилията си започва да произнася според испанската фонетика - Самаранч. Той става министър на спорта, а след това дълги години е президент на Международния олимпийски комитет (МОК).

Звучен шамар на режима обаче удря Йохан Кройф, който през последните години на франкизма играе в "Барселона". Като всеки холандец и той е твърде свободолюбив. И няма сила, която да го откаже да кръсти бебето си Жорди, каталунския еквивалент на Георги. Затова великият футболист праща съпругата си да роди детето в Амстердам. Където му издават акт за раждане с желаното име. А в заварено положение режимът в Мадрид не може да прекръщава.

Много каталунци обаче са принудени да изберат испански имена за децата си. Настоящият премиер Карлес Пучдемон е роден под името Карлос.

Такава съдба имат много известни личности от каталунски или баски произход. Сред тях са футболистите Карлес Пуйол и Жозеп Гуардиола, роден като Хосе. Тенисистката Аранча Санчес е родена като Исабел Мария. След края на франкизма родителите й слагат отпред баското Аранцасу, от което иде галеното Аранча.

Интересното е, че самият Франко не е „чист“ испанец. Той е галисиец. Но пък и Хитлер не е германец, а е австриец.

Жоан Антони Самаран изкачва административния олимпийски връх под името Хуан Антонио Самаранч.

И като заговорихме за футбол, да припомним още едно постижение, с които Франко "води" на България. Всички помнят как у нас през 1985 г. бяха преименувани ЦСКА и "Левски".

В Испания обаче това става още в края на 1940 г. Тогава местната футболна федерация издава заповед до 1 февруари 1941 г. всички отбори да премахнат всички чуждици от названията си.

Така най-силният и най-популярен баски клуб - "Атлетик" (Билбао), става "Атлетико". По-скромните "Спортинг" (Хихон) и "Расинг" (Сантандер) просто започват да носят имената на градовете, откъдето са.

А легендарният стадион "Камп Ноу" се нарича официално Естадио дел ФК "Барселона" (Стадион на ФК "Барселона"). Никой фен на каталунския тим обаче не произнася дори наум това название. Всички говорят за "Камп Ноу", което означава "нашето поле". И след края на диктатурата това име става официално.

Последовател на този почин е Бенито Мусолини. Той е почитател на миланския "Интер", чието пълно име всъщност е "Интернационале". Дучето преименува отбора на "Амброзиана". Мотивът - не може любимият му тим да носи името на комунистическия химн. Но това вече е тема извън Испания.