Дори Сара Сандърс, говорителката на американското правителство, не успя да се овладее. Когато изброи имената на някои от жертвите на масовото убийство в Лас Вегас, очите й се насълзиха. Съпричастността й обаче секна при въпроса за последиците.

“Има определено време и място за политически дебат”, изрече тя. Времето обаче не било настъпило, но все някога и това щяло да стане.

Но кога, моля? Когато мъртвите бъдат погребани? При следващата масирана стрелба? Когато ужасът от Лас Вегас отдавна ще е забравен? Какво мотивира към съвместни действия, ако не смъртта на десетки себеподобни?

Тъжният отговор е: В САЩ това време никога няма да настъпи. 20 деца и седем преподавателки загинаха през 2012 г. в училище в Кънектикът. Нищо те последва. 49 посетители на дискотека, много от тях хомосексуалисти и лесбийки, умряха миналата година в нощния латиноклуб “Пулс” в Орландо. Нищо не последва.

“Отговорите не са лесни”, казва президентът на САЩ Доналд Тръмп.

При това те са абсолютно ясни. 313 000 жертви на огнестрелни оръжия за десет години. Над 1500 масови стрелби след трагедията през 2012 г. Най-либералните оръжейни закони на западния свят. Такива статистики няма в нито една друга страна. На никоя друга страна не й би било толкова лесно да промени нещо.

Вместо това непрестанни ритуали. Спуснати наполовина знамена, бдения, минути мълчание, потънали в тъма небостъргачи, разказват се биографиите на жертвите и геройствата на спасители. С това сега отново започват и американските медии.

Това са моменти, които за кратко обединяват страната в болката й. Но единодушието приключва с оръжието – про и контра, републиканец срещу демократ, привърженик на носенето на оръжие срещу негов опонент. Онези, които вадят от това политически дивиденти, само подклаждат обстановката. Хилъри Клинтън искала да отнеме всички оръжия от всички американци, лъжеше по време на предизорната битка Тръмп.

Привържениците му скандираха: “Хвърлете я в затвора!”

При това темата е далеч по-комплексна. Но за да се подхване тя, американците трябва да приемат неудобни прозрания.

Първото е, че оръжейният дебат е расистки белязан. Притежаването на оръжие винаги е било привилегия на белите. Американското оръжейно лоби NRA и до днес е предимно от белокожи. Въоръжени чернокожи и религиозни малцинства се смятат за терористи.

Нужно е да се прозре също, че от гледна точка на статистиката за американците техните “християнски” съотечественици представляват по-голяма заплаха, отколкото ислямистки фанатици. Но вместо да се говори открито за дяснорадикалния местен тероризъм, президентът предпочита да издава заповеди за забрана в страната да влизат мюсюлмани.

Да се прозре, че NRA не е гражданско движение, а лоби на американската оръжейна индустрия. Техните остриета са консервативни, платени чрез дарения политици, които държат законите да са рехави.

Трябва също да е ясно, че единствено строги закони не са достатъчни.  Но изглежда причините за насилието – терор, психологични проблеми, разпад на семейства, американската класова система, нарастването на омразата, са точно толкова табу, колкото и решенията, примерно като “smart guns”. Освен това Конгресът зачеркна парите за изследвания в тази посока.

Нужно е да се прозре също, че и демократите рядко надхвърлят сянката си. Те се жалват от статуквото, но не намират кураж да изрекат истината и относно случилото се в Лас Вегас – било сигурно място и окуражават  всеки да го посети.

След бъдещите посетители със сигурност ще има и многобройни оръжейни фенове. Още идния уикенд ще се състои Western Trails Gun и Knife Show – два дни хиляди пушки, пистолети, ножове и други оръжия. Вход – 12 долара.

Коментарът е на Марк Питцке - кореспондент в Ню Йорк на сп. “Шпигел”, откъдето го препечатваме с малки съкращения. Преводът е на Клуб Z.