Премиерът Бойко Борисов подкрепи Сърбия и изостави македонския премиер Зоран Заев, което е вредно за българския интерес.

Това се казва в позиция на ДСБ и "Нова република" по повод форума във Варна, на който Борисов събра президента на Сърбия Александър Вучич и премиерите на Гърция и Румъния Алексис Ципрас и Михай Тудосе.

От ДСБ заявяват, че отсъствието на премиера на Македония Зоран Заев е необяснимо и вредно за българския стратегически интерес. Според тях това е тежък удар срещу неговите позиции, непосредствено преди местните избори в Македония, които са ключови за удържане на политиката на СДСМ за сближаване с България и ускорена интеграция в НАТО и ЕС. С присъствието на Вучич България дала знак, че признава монопола на Сърбия върху македонската външна политика дала подкрепа "на антибългарската хунта, овладяла ВМРО-ДПМНЕ, преди местните избори".

От ДСБ отбелязват и отсъствието на премиера на Албания Еди Рама, който ръководи държава член на НАТО. Според тях така българското правителство е дало подкрепа на Сърбия в споровете й с Албания, което е в противовес с трайната национална политика. На срещата във Варна било допуснато Ципрас да утвърди оста "Белград-Атина", с което е даден още един знак за изоставяне на българската политика за сближаване със Скопие.

Ето пълния текст на позицията на ДСБ:

"СРЕЩАТА НА БОРИСОВ С ТРИМА БАЛКАНСКИ ЛИДЕРИ БУДИ ТРЕВОГА И НЕДОУМЕНИЕ

На първо място, отсъствието на премиера на Република Македония г-н Зоран Заев е необяснимо и вредно за българския стратегически интерес. Това е тежък удар срещу неговите позиции, непосредствено преди местните избори в Македония, които са ключови за удържане на политиката на СДСМ за сближаване с България  и ускорена интеграция в НАТО и ЕС.

Вместо това, на срещата присъстваше сръбският лидер Александър Вучич, с което България дава знак, че признава фактическия монопол на Сърбия върху македонската външна политика, установен в епохата “Груевски” и негласно дава подкрепа на антибългарската хунта, овладяла ВМРО-ДПМНЕ, преди местните избори.

На второ място, необяснимо е отсъствието на албанския лидер г-н Рама, който ръководи държава - член на НАТО. По този начин българското правителство, като домакин на форума, дава ясна подкрепа на Сърбия в споровете й с Албания, в противовес с трайната национална политика от 90-те години насам.

Нещо повече - беше допуснато гръцкият лидер Ципрас открито да заеме позиция по конфликтите в Западните Балкани и да използва Варна, за да утвърди оста “Белград-Атина”,  с което беше даден нов тежък знак за изоставяне на българската политика за сближаване със Скопие.

На трето място, на срещата не бяха засегнати ключовите за България въпроси на балканския диалог - компромиса за името на Република Македония, нейното приемане в НАТО и допускане до преговори с ЕС, както и развиването и утвърждаването на коридор №8 като основа на стабилизацията на региона.

Срещата завърши без обща позиция. Всеки от лидерите използва заключителната пресконференция, за да защити собствения си вътрешнополитически интерес. Румънският лидер повтори трайната позиция на страната си против едностранна енергийна зависимост на региона, сръбският атакува европейските институции по темата “Косово”, а гръцкият - американската политика на Балканите.

Единствено българският премиер не засегна теми от български национален интерес, като затвърди впечатлението, че “форумът” е плод на суетна политическа импровизация, а не на сериозна дипломатическа подготовка.

Дори по темата за приемане на България и Румъния в Шенген, двамата лидери нито получиха ясна държавна подкрепа от Гърция, нито излязоха със силна обща позиция. Очевидно е, че Румъния ще използва изпреварващото си развитие, за да търси самостоятелно решение на този проблем и установяване на Шенгенската външна граница по река Дунав.

Приветстваме желанието за диалог по оста “Север-Юг” между европейските членки България, Румъния и Гърция, както и засилените двустранни контакти с тези държави. Това обаче не означава легитимиране на режима на Вучич в Белград за сметка на сближаването с Македония. Дипломацията изисква внимателна подготовка и преценка на националния интерес, а не популистки импровизации за вътрешна консумация".