Драги читатели, слушатели и зрители, 

Внимавайте! Защото непрекъснато ви информират. А това може да е опасно за вас.

В сряда по обед Европейският парламент даде съгласието си България и Румъния за получат достъп до визовата информационна система на Шенген.

Бдителните български медии го съобщиха, не просто веднага, а предсрочно.

Първа беше "Нова телевизия". "ЕП подкрепи България за достъп до визовата система на Шенген", обяви тя на уебсайта си в 11 часа и 8 минути българско време. Това означава в 10 часа и 8 минути в Страсбург, където Европейският парламент е в пленарна сесия. 

Гласуванията там, включително по достъпа на България и Румъния до споменатата система, започнаха в 12 часа и 4 минути централно европейско време , т.е. в 13 часа и 4 минути българско време. Това означава, че драгите зрители у нас са научили новината 2 часа и 4 минути, преди тя да се е случила.

Има думи, които действат на уважаемите редактори у нас както звънчето - на кучето на руския физиолог и психолог Иван Петрович Павлов, откривател на условния рефлекс. То започвало да слюноотделя, щом чуело звънец, защото било свикнало след това да му дават да яде, а те -  да копи-пействат, щом чуят за Шенген. Извинете ме за чуждицата. На български трябва да се каже "да преписват, без да мислят".

В 11 часа и 41 и минути българско време, т.е. в 10 часа и 41 минути централноевропейско време агенция БГНЕС буквално препредаде информацията на "Нова", като коректно се позова на нея. 

В 11 часа и 37 минути българско време, т.е. 10 часа и 37 минути цетралноевропейско Българската национална телевизия съобщи същото със собствен, а не буквално преписан текст, в който имаше важни уточнения, за които ще стане дума по-късно.

В 12 часа и 39 минути българско време, т.е. в 11 часа и 39 минути централноевропейско време  новината се появи и в сайта "Off news".

Оказва се, че в четири популярни медии, между които националната телевизия, не се намира нито един редактор, който да провери, дали това, което съобщават, наистина се е случило. 

Когато информацията беше заляла българската част от интернет, евродепутатите все още се готвеха да гласуват. 

То бива ентусиазъм, ама този бие и комсомолския отпреди 50 години.

Това обаче е по-малката беля. По-големите са две.

Първата е необяснимата радост, че са ни пуснали някъде. Всъщност от този допуск България получава още задължения и никакви облаги. 

Нашите граничари ще проверяват редовни ли са шенгенските визи на гражданите на страни извън ЕС, далече преди те да са стигнали до границите на Шенгенската зона. С други думи, ние ще помагаме на членките й да пазят границите й, без българите да могат да ползват нейните облаги, най-вече да пътуват в нея, без да показват на входа паспорта или личната си карта.

Втората беля е странното твърдение, което се повтаря в две от цитираните публикации, че гласуваното днес от евродепутатите предложение "вече беше одобрено от Европейският съвет".

Европейският съвет се състои от 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС. Те не се занимават с одобряване на законодателни предложения, макар да могат да изразяват политически позиции по тях. Юридически одобрението дава друга европейска институция, наречена Съвет на ЕС (или Съвет на министрите), която България се готви да председателства през първата половина на 2018 г. Три месеца преди началото на председателството информиращите май не са съвсем наясно кой какво прави в ЕС.

Нещо повече (което също мина необяснено в общата еуфория) - вотът в Страсбург днес беше консултативен. Европейският парламент не е съзаконодател на Съвета по това досие и то ясно е отразено в него, стига да има кой да го погледне. Информацията е публична и е на сайта на Европейския парламент.

Накратко, българинът беше информиран неточно и възторжено за нещо, което още не се беше случило.

Ентусиазмът продължи в първите политически реакции. 

„България е една стъпка по-близо до Шенген и това е добре за всички“, заяви днес българската евродепутатка от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

Отново патетична дезинформация. Не, България, не е по-близо до Шенген, отколкото беше през 2011 г. Това, че позволяват на българските органи на реда да четат визовата информация на зоната,  с нищо не ни приближава към членство в нея. За него трябва единодушие на шенгенските държави, а то все още липсва. Докато се появи, всички крачки, стъпки, малки и големи скокове са израз пожелателно мислене. 

Днешният случай напомня за предварително огпечатаните в комунистическите официози репортажи за несъстоялото се скачване на комсическия кораб "Союз-33", на който летеше първият български космонавт Георги Иванов, със съветската орбитална станция "Салют-6" през април 1979 г. Техническа повреда попречи то да стане. 

Днес обаче държавата няма централен орган, който да скрие от публиката конфузните публикации. Тогава ресорният отдел на комунистическата партия иззе разминалите се с действителността тиражи на вестниците. Те разказваха как българският космонавт занесъл в орбиталната станция луканка и кисело мляко.

Вече почти 28 години номинално живеем в демокрация. Вземаме сами решенията си с вишегласие възоснова на свободна информация.

Проблемът е, че качеството на демокрацията зависи критично от качеството на информацията.

Който е некачествено информиран, избира некачествено и след това живее некачествено, което на свой ред го формира като невзискателен към качеството на информацията потребител. Което пък създава пазар за информация от същата проба. Цикълът се затваря. Колкото повече те "информират", толкова по-неинформиран си, но си въобразяваш точно обратното.