"Смятам, че най-страшната геополитическа катастрофа на ХХ век е създаването на СССР", заявява в интервю за Би Би Си руският журналист, телевизионен водещ, режисьор и актьор Леонид Парфьонов.

Той написа и издаде съвсем наскоро книгата си "Неотдавна. Нашата ера. 1931-1940". Тя е посветена на един от най-горещо обсъжданите периоди в съветската история.

"Имам си лично отношение. Не разбирам това странно отъждествяване на Русия със Съветския съюз. Не бива да бъдеш сляп и да не виждаш, че за сто години имаме три различни страни, и не можеш да не разбираш, че онзи проект завърши с безславно поражение. Той не бе жизнен, не го разруши ЦРУ - никакви разузнавания не са способни да разрушат империя, ако не е дошло времето империята да се разруши. Нейният механизъм за задвижване приключи доста по-рано. Ако не бе петролът от Самотлор (най-голямото находище в СССР и Русия - б.р.), тя може би щеше да се разкапе още в средата на 70-те години. Е, не знаем. Но тя стигна до пълно израждане. Не разбирам къде бяха моите съвременници, когато показваха Черненко по телевизията. Не разбираха ли те, че това е краят, че няма накъде повече? Физическо изживяване на себе си, пълно израждане. Константин Устинович, дето се вика, без да дойде в съзнание, встъпи в длъжността генерален секретар на ЦК на КПСС", изтъква Парфьонов.

Думите на журналиста са пълна противоположност на мнението на руския президент Владимир Путин, който на няколко пъти заяви, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на миналото столетие.

 
Леонид Парфьонов. Снимка Фейсбук

Сталин и Хитлер не са били съюзници, смята Парфьонов. И трябва много да се внимава при назоваването на нещата с истинските им имена. Двамата диктатори са били само партньори по договора "Молотов - Рибентроп". А съюзничеството било само предмет на обсъждане. Ставало дума за евентуално присъединяване на СССР към оста "Рим - Берлин - Токио".

Същевременно Парфьонов никога не би си помислил да нарича "доброволно" влизането на Литва, Латвия и Естония в съветското "семейство" през 1940 г.

В Русия няма национален консенсус по много изключително важни въхпроси, изтъква журналистът. Това важи не само за кървавите сталински репресии през 30-те години, но и за оценката на самия Сталин, както и за перестройката. Постоянно се водят дебати около личностите на Ленин, Сталин, Дзержински, Горбачов, Елцин. Спори се и за колхозния строй, макар той да не се отличава кой знае колко от крепостното право в царска Русия.

"Не, работата не е в Сталин и не е в Молотов, нито е в колективиацията или в пакта с Рибентроп. Работата е в днешната ситуация, която все още не позволява с този въпрос да бъде приключено. Ето ви ярък пример - не знаеха как да честват един век от Първата световна война. Никой - нито обществото в огромната си маса, нито властта знаят какво да се прави със 100-годишнината от Октомврийската революция", смята Леонид Парфьонов.

Той обаче не е убеден, че ще напише книга за 20-те години. Десетилетието, което Парфьонов описва, е това на установяването на СССР. Докато предходното е времето на НЕП (новата икономическа политика, замислена от Ленин като отчаян опит за спасяване на социализма и ликвидирана от Сталин - б.р.). Журналистът се опасява, че тази епоха трудно се разбира от обществото.