"Нуждаем се от медии, които да овластяват гражданите и да контролират овластените."

Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, предаде БТА. Тя говори на откриването на 13-ата световна среща на българските медии, която се провежда в молдовската столица Кишинев.

"Зад границите на България вашето слово излиза извън рамките само на журналистическия материал. Вие сте център на българщината и живата връзка между сънародниците ни, и с родината", допълни Йотова.

Тя изтъкна, че през последните дни много хора са я разпитвали за срещата с много симпатия и с послания - повече да разказват за българите, които живеят навън, както и за страната ни там, където живеят и пишат.

Илияна Йотова смята, че живеем в период с предизвикателства, и тук е мястото на медиите - с категоричните позиции, с интелектуалната намеса, с богатството на гледните точки и менения, с търсенето на решенията.

"Няма кой по-добре да задава обществената дискусия - нито политици, нито институции", заяви тя.

Илияна Йотова. Снимка БГНЕС

Амбицията на президентския екип е реална политика за българите в чужбина. Йотова допълни, че не иска повече работа на парче. Тази политика не бива да бъде "за" българите в чужбина, а "заедно" с тях за България.

Йотова припомни, че българският език е вече официален в ЕС. И тя много ще разчита на помощта на българските журналисти в чужбина да се съберат подписите за петицията пред евро институциите за признаване на нашия език за матуритетен.

(Такава петиция има от пролетта на 2016 г. В нея е отбелязано, че повечето държави от ЕС не предвиждат възможност за явяване на матури по т. нар. „малки“ европейски езици извън изучаваните 5 основни езика – английски, френски, немски, испански и италиански - б.р.)

Вицепрезидентката каза също, че е привърженик на необходимостта от институционализираното представителство на българските общности зад граница. Голяма част от проблемите могат да се решат когато са ясно регламентирани и добре представени пред местните власти.

По време на председателството на България на Съвета на ЕС Йотова посочи, че ще предложи да има специални представяния на България и нейните приоритети в страните извън ЕС.

В откриването участва и президентът на Молдова Игор Додон.

"Това е една прекрасна инициатива, не знам да има друга държава, която да е провеждала подобен форум тук", отбеляза той.

И добави, че Молдова е страна, в която съжителстват мирно множество общности и това е едно богатствоа.

"След изборите догодина ще осигурим представителство в парламента на всички общности и за първи път българите в Молдова пряко ще изберат своя кандидат", обеща Додон.

В откриването на форума участваха писателят Антон Дончев и епископ Сионий - игумен на Троянския манастир, както и ученици от български теоретичен лицей "Васил Левски" в Кишинев.

С началото на медийната среща се открива и фотоизложбата на БТА с възрожденски печат "Родени свободни". Посетителите ще могат да видят как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов - "Свобода" и "Независимост", на Христо Ботев - "Дума на българските емигранти", "Будилник" и "Знаме", на Георги С. Раковски - "Бранител" и "Бъдущност", на Стефан Стамболов - "Нова България". Представени са и карикатури отпреди 130 години, осмиващи тогавашните световни политици, чорбаджии и турски управници, цели държави и отношенията между тях.

Световната среща на българските медии събира представители на над 30 водещи медии от България, Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия, Испания, Ватикана, Холандия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Израел, САЩ и Канада. Темата тази година е "Политики на близостта".

Форумът се осъществява с подкрепата на "Софарма", "Хювефарма", "Дънди Прешъс Металс", "Аурубис България".