Както всички знаят, изправени сме пред голяма вероятност от нова Корейска война, с потенциално опустошителни последици за Корейския полуостров, Япония, нашите отдалечени територии в Тихия океан и вероятно континенталната част на САЩ. Това е най-сериозната заплаха за световния мир и е задължително Пхенян и Вашингтон да намерят начин да успокоят покачващото се напрежение и да постигнат дълготрайно, мирно споразумение.

За повече от 20 години прекарах дълги часове в разговори с висши севернокорейски представители и обикновени граждани при посещенията ми в Пхенян и провинцията. Видях, че Ким Ир Сен (техният Велик вожд), Ким Йон Нам - председателят на Президиума на Върховното народно събрание, и други лидери са напълно разумни хора, стремящи се да съхранят техния режим.

Това, което тези представители винаги са искали, са преки преговори със САЩ, които да доведат до постоянен мирен договор, който да замени все още действащото примирие от 1953 г., което не успя да прекрати корейския конфликт. Те искат край на санкциите, гаранция, че няма да има военно нападение срещу мирна Северна Корея, и евентуални добри отношения между тяхната страна и международната общност.

Срещнах се с хора, които умираха от глад. И днес милиони хора страдат от глад и нередовно хранене и те, изглежда, са напълно лоялни към техния върховен ръководител. Те вероятно са най-изолираните хора в света и почти единодушно вярват, че най-голямата заплаха е от превантивна военна атака на САЩ.

Главният приоритет на севернокорейските лидери е да съхранят техния режими и да го запазят възможно най-неуязвим за контрол отвън. Те са в голяма степен имунизирани към влияние или натиск отвън. По времето на сегашния лидер Ким Чен Ун този имунитет се разпростря и до Китай, чийто ръководители искат да избегнат сгромолясване на режима в Северна Корея, за да не им се наложи да наблюдават притежаващи ядрени оръжия Япония и Южна Корея.

Досега суровите икономически санкции не попречиха на Северна Корея да създаде многочислена и самоотвержена войска, а също така ядрени ракети с голям обсег, като използва изненадващо голям научен и технологичен капацитет. Вече няма шанс тя да се съгласи за пълен отказ от ядрено оръжие, след като видя какво си случи с отказалата се Либия и разбра съмнителния статут на придържането на САЩ към иранската ядрена сделка.

Има редица възможности за разрешаването на тази криза, вкючително военни удари срещу ядрените обекти на Северна Корея, по-тежки икономически наказания, изработването на ядрено споразумение за взаимна защита между Китай и Северна Корея, подобно на това между САЩ и Южна Корея, истинско прилагане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), като всички ядрени сили не разширяват арсеналите си, и прекратяването на годишните американско-южнокорейски военни учения.

Всички тези варианти имат за цел да разубедят или възпрат ръководството на страна с ядрени оръжия с голям обсег, която смята, че съществуването ѝ е застрашено, да предприеме стъпки за самозащита. Нито един от тях не предлага път към незабавно прекратяване на настоящата криза, тъйкато правителството в Пхенян смята, че оцеляването му е заложено на карта. Изявлението на държавния секретар Рекс Тилърсън от миналата седмица, че "имаме линии за връзки с Пхенян, не сме в безнадеждна ситуация", са добра първа стъпка към разсейване на напрежението.

Следващата крачка трябва да бъде САЩ да предложат да изпратят високопоставена делегация в Пхенян за мирни преговори или да подкрепят международна конференция с участието на Северна и Южна Корея, САЩ и Китай на приемливо за всички място.

------

* Джими Картър е 39-ият президент на САЩ. Заемал е поста от 1977 до 1981 г. Основател е на Центъра "Картър" - сдружение с идеална цел, извършващо хуманитарна, миротворческа и други дейности. Статията е публикувана във в. "Вашингтон пост".