Какво да правим със страданието на света, което обвива планетата и не може да се пробие на по-горно ниво; какво става с нас, когато се включим в тази програма на възпроизвеждане на страдание; каква би била ролята на изкуството, която да алхимизира страданието, създавайки нова реалност; любов, смърт, загуба… и всичко това е много смешно. Така режисьорът Галин Стоев обясни пред българските медии новия текст, над който работи у нас – „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев.

„Танцът Делхи“ е поредица от 7 еднакви пиеси, за които авторът настоява, че нямат нищо общо помежду си. Приликата помежду им е единствено в това, че героите са едни и същи, едно и също е и мястото на действието, обясни Стоев пред журналисти.

Срещата му с медиите беше необичайна, защото екипът е в самото начало на репетиционния процес, в етап, когато „всичко е все още много хлъзгаво“, обясни режисьорът.

„На мен ми е трудно да ви продам представление, което не съществува – но поне можем да дадем обещание, че ще е интересно“, сподели искрено Стоев.

Но тъй като режисьорът работи основно в чужбина и появите му пред българските медии са твърде редки, разговорът беше интересен. А Вирипаев е един от най-интересните гласове на съвременната руска драматургия. Негов текст ще прозвучи за първи път в Народния театър.

„Пиесите на Иван са интересни с това, че в тях винаги има някакъв процент на незавършеност. Текстовете му могат да се осъществят цялостно и крайно само когато бъдат изиграни“, каза Галин Стоев.

Режисьорът нарича Вирипаев „Иван“, тъй като двамата са добри познати. „Танцът Делхи“ е четвъртият текст на автора, над който българинът работи – поставял е два у нас и два на чужди сцени. Българската публика си спомня неговите „Археология на сънуването“ и „Кислород“.

Стоев обясни, че „Танцът Делхи“ е част от по-големи търсения на Вирипаев, свързани с „идеята да разчисти пространство, в което западната гледна точка, философия и морал се срещат с източната“. По думите на Стоев формата на пиесата е „телевизионен реализъм“ и „на моменти прилича на ситком, на телевизионен сериал“. Съчетанието между формата и съдържанието е „изключително смешно – на моменти звучи абсурдно, на моменти страшно“.

Галин Стоев споделя радостта си, че „Танцът Делхи“ е „женска пиеса“ – за него това е важно, тъй като в класическата драматургия ролите за жени са два пъти по-малко от ролите за мъже поради това, че дълги години жените не са могли да играят на сцена.

„За мен е важно жената да може да се изразява и да има същото пространство и легитимност, както мъжа – на всяко едно ниво. Дори понякога да става абсурдно – аз настоявам за това, ако ще в мода да се обърне – но хората да имат едно наум, когато правят подобен избор. В „Танцът Делхи“ има пет много хубави женски образи и един мъж за цвят. Това обръщане също ми харесва – че не са пет мъжки образа и един женски, а обратното“, коментира Стоев.

В спектакъла ще видим Радена Вълканова, Светлана Янчева, Радина Кърджилова, София Бобчева, Елена Телбис и „за цвят“ Владимир Карамазов. Сценограф е Никола Тороманов, костюмите ще са на Елица Георгиева, а музиката на Емилиян Гацов-Елби. Драматург е Светлана Панчева.

Премиерата на „Танцът Делхи“ е на 1, 2 и 3 декември на Голяма сцена в Народния театър.

Междувременно в рамките на „Киномания“ предстои дебютът на Галин Стоев в пълнометражното игрално кино – с филма „Безкрайната градина“. Сценарият е негов и на Яна Борисова. Участват актьорите Мартин Димитров, Глория Петкова, Димитър Николов и Елица Матева. Премиерата е на 16 ноември.

"Площад Славейков"