Ad Config - Website header

 

Article_top

„Оскар“-ът отива при Борисов, разбира се. Такъв театър ни разиграха нашите наемни актьори (наемни, защото ние им плащаме заплатите), че по едно време чак повярвахме, че това не е спектакъл. Мина ни през ума дори немислимото – че партията на Борисов се вдига начело с Цветанов против Борисов. Елена Йончева вече се изживяваше като победител и през ум не ѝ минаваше, че някой някъде ѝ дописва ролята на полезния идиот.  А Делян Добрев  беше многострадален повече от всички Геновеви, изиграни по възрожденските читалищни вечеринки.

Но в сряда – перфектен стайлинг и тайминг! Докато хората на ГЕРБ си късат ризите в парламента за Делян, премиерът Борисов прави моноспектакъл под формата на извънредна пресконференция, в която разяснява на президента, че работата на двамата първи мъже е да свирят на една цигулка, а ония там в парламента могат да бият тъпаните колкото искат и както искат. И се оказа, че цялата работа е била начинът на Борисов да каже на Радев със средствата на художествената самодейност следното нещо: „Погледни ги, те мен не слушат, ей ги, надигнаха се като един и не дават Делян, въпреки че аз му приех оставката, ти чакаш от мен да ги накарам да спрат да говорят против теб! Не се излагай и не говори за война, дай ние с теб да си поддържаме мира, а те долу да се избиват, това им е работата.“

След всичко това Цветанов и ГЕРБ (разбирай Борисов) ще продължават да пилят нервите на президента Радев, но колчем президентът отговори на предизвикателствата им, ще става смешен след едночасовата лекция, която Борисов му чете за висотата, на която трябва да стои. Това е ефектът, в който Борисов превърна дефекта „Хасково“ – затвори устата на президента с държавнически аргументи, нахрани депутатите си и запази агнето Делян цяло.

След което се оттегли да решава международни въпроси, каквито впрочем трябва да решава президентската институция, но какво да прави горкичкият Борисов – като не може президентът да води външна политика, ще поеме воинът Борисов и този товар.

Никакъв разрив не се е състоял в ГЕРБ, напразни са надеждите на Корнелия Нинова, че авторитетът на Борисов се е пропукал и членската маса се е разбунтувала. Точно обратното. ГЕРБ си направиха тренировка как могат много бързо и много тихо да сведат по места циркулярна парола за защита на Делян Добрев. Тази задачка толкова им хареса и им донесе такива сладки надежди, че в подобен случай всеки ще бъде защитен, че се престараха в художествените похвати. Само в древногръцка трагедия някой е бил така сърцераздирателно оплакван и то не приживе. Който си мисли, че тонът не е даден от Цветан Цветанов и не е сверен с Бойко Борисов, той наистина не знае кой от двамата генерали в държавата каква дисциплина може да наложи.

Достатъчно беше човек да наблюдава само езика на тялото, интонацията и лицето на Борисов на пресконференцията, за да разбере, че този човек владее и партията си, и метаезика – едно да говори, друго да казва. Така се взема „Оскар“ за главна роля в държавата – като се изобразява загриженост, спокойствие, баланс и най-вече като се извисяваш над попътните детайли. Борисов да не си на този свят, всичките грижи него чакат. За президента може да идва „Грипен“ сезон, в смисъл, че президентът ще се самоизяжда от чудене как да наложи изтребителя с това име, само че за Борисов „грипен сезон“ означава, че идва сезонът на грипа и той трябва да мисли за снегонавяванията във влаковете, за отоплението в училищата, за парите в здравеопазването…

Това всъщност каза на пресконференцията си премиерът, освен че обясни затихващата роля на кумството в България.

Не е затихнала тази роля. Не само в Хасково, но и в много други градове с големината на Хасково, а още повече в по-малките, България се намира в родово-общинен строй. В смисъл, че общините се управляват от родове. Това е толкова разпространено, тъй традиционно и наложено в българските ни представи, че се възприема за нормално. Прав е Харалан Александров, който казва, че в малките общности хората стават нервни и тревожни, когато не са наясно кой е началникът. В повечето общини началникът е ГЕРБ. А това означава, че местната централа на ГЕРБ играе ролята на бюро по труда. Там се раздават длъжности, не на трудовата борса. И тъй като и в партията членството върви по семейно-родова-съученическа линия, накрая общината се оказва покрив, под който се събират същите хора, които в други години са се събирали под палатката за съответното войнишко изпращане. Общината е най-подходящото място, защото в много общини то е единственото възможно място, тъй като общината е най-големият работодател. И оттам минават паричните потоци –  не от бизнеса и съответните му данъци, а от европейско финансиране.

Ако не ГЕРБ, а БСП беше на власт, щеше да е същото, само че устроените щяха да са от БСП. Това, което сега БСП нарича „модел Добрев“, е българският модел.

На този фон вицепремиерът Томислав Дончев говори за съкращаване на администрацията. Прав е, администрацията в България е раздута в сравнение с която и да е европейска страна. Само че съкращаването няма да донесе много, ако е механично и освободи от работа роднините след второ коляно по права и съребрена линия. Проблемът на местната администрация е, че пребивава в послушно и угодливо „ден да мине, заплата да дойде“, вместо да се заеме с работа по постигане на цели. Това не може българската администрация, особено местната – да сформира екипи, да изгражда връзки между институциите за постигане на общи цели.

Последният нагледен пример за пълната безпомощност при постигане на ясно поставена цел е прехвърлянето на ангажимента за прибирането в училище на изпадналите от образованието деца. В повечето градове единствено учителите, и то само най-храбрите от тях, бродят по ромските махали в издирване на необхванати деца. В задачата, която премиерът гръмко постави още в началото на лятото, тази  важна задача трябваше да се изпълнява от всички местни институции в екип. Само че как да стане това, като на местно равнище няма никаква практика за създаване на такива екипи. Кой ако не общините трябваше да бъдат водещите в тази работа? Кой трябваше да окаже помощ на общините, ако не  министерствата с регионални представителства, чиито служители трябваше да се включат в екипите? Тези неща би трябвало да си говорим, ако ни интересува как ще живеем утре, а не кой кого ще надговори днес.

Има обаче една партия, която не говори. Странно, какво ли прави ДПС в тези бурни дни, та така се е снишила. Укрепва се, това прави.

И не заобикаля ромските махали, както правят социалните служби и полицията, защото не им били предвидени пари в бюджета за работа по прибирането на децата в училище. ДПС не само не заобикаля гетата, работи там. Тихо, кротко, с неформалните лидери и с общностите. Защото ДПС знае, че при едни бъдещи размирици (от рода на тези в Асеновград), а такива размирици неизбежно ще има, ще има нужда от партия, която да укротява гетата. И кой тогава, ако не ДПС? На рекет ли ви прилича тази бъдеща роля на ДПС – по-рано бранеха етническия мир от турците, сега ще го бранят от циганите? Предполагам, че в ДПС го наричат визионерство. Малко по-далечно вглеждане напред от дреболията кой ще победи днес в един разигран театър.

Коментарът е публикуван в Редута.

 

„Оскар“-ът отива при Борисов, разбира се. Такъв театър ни разиграха нашите наемни актьори (наемни, защото ние им плащаме заплатите), че по едно време чак повярвахме, че това не е спектакъл. Мина ни през ума дори немислимото – че партията на Борисов се вдига начело с Цветанов против Борисов. Елена Йончева вече се изживяваше като победител и през ум не ѝ минаваше, че някой някъде ѝ дописва ролята на полезния идиот.  А Делян Добрев  беше многострадален повече от всички Геновеви, изиграни по възрожденските читалищни вечеринки.

Но в сряда – перфектен стайлинг и тайминг! Докато хората на ГЕРБ си късат ризите в парламента за Делян, премиерът Борисов прави моноспектакъл под формата на извънредна пресконференция, в която разяснява на президента, че работата на двамата първи мъже е да свирят на една цигулка, а ония там в парламента могат да бият тъпаните колкото искат и както искат. И се оказа, че цялата работа е била начинът на Борисов да каже на Радев със средствата на художествената самодейност следното нещо: „Погледни ги, те мен не слушат, ей ги, надигнаха се като един и не дават Делян, въпреки че аз му приех оставката, ти чакаш от мен да ги накарам да спрат да говорят против теб! Не се излагай и не говори за война, дай ние с теб да си поддържаме мира, а те долу да се избиват, това им е работата.“

След всичко това Цветанов и ГЕРБ (разбирай Борисов) ще продължават да пилят нервите на президента Радев, но колчем президентът отговори на предизвикателствата им, ще става смешен след едночасовата лекция, която Борисов му чете за висотата, на която трябва да стои. Това е ефектът, в който Борисов превърна дефекта „Хасково“ – затвори устата на президента с държавнически аргументи, нахрани депутатите си и запази агнето Делян цяло.

След което се оттегли да решава международни въпроси, каквито впрочем трябва да решава президентската институция, но какво да прави горкичкият Борисов – като не може президентът да води външна политика, ще поеме воинът Борисов и този товар.

Никакъв разрив не се е състоял в ГЕРБ, напразни са надеждите на Корнелия Нинова, че авторитетът на Борисов се е пропукал и членската маса се е разбунтувала. Точно обратното. ГЕРБ си направиха тренировка как могат много бързо и много тихо да сведат по места циркулярна парола за защита на Делян Добрев. Тази задачка толкова им хареса и им донесе такива сладки надежди, че в подобен случай всеки ще бъде защитен, че се престараха в художествените похвати. Само в древногръцка трагедия някой е бил така сърцераздирателно оплакван и то не приживе. Който си мисли, че тонът не е даден от Цветан Цветанов и не е сверен с Бойко Борисов, той наистина не знае кой от двамата генерали в държавата каква дисциплина може да наложи.

Достатъчно беше човек да наблюдава само езика на тялото, интонацията и лицето на Борисов на пресконференцията, за да разбере, че този човек владее и партията си, и метаезика – едно да говори, друго да казва. Така се взема „Оскар“ за главна роля в държавата – като се изобразява загриженост, спокойствие, баланс и най-вече като се извисяваш над попътните детайли. Борисов да не си на този свят, всичките грижи него чакат. За президента може да идва „Грипен“ сезон, в смисъл, че президентът ще се самоизяжда от чудене как да наложи изтребителя с това име, само че за Борисов „грипен сезон“ означава, че идва сезонът на грипа и той трябва да мисли за снегонавяванията във влаковете, за отоплението в училищата, за парите в здравеопазването…

Това всъщност каза на пресконференцията си премиерът, освен че обясни затихващата роля на кумството в България.

Не е затихнала тази роля. Не само в Хасково, но и в много други градове с големината на Хасково, а още повече в по-малките, България се намира в родово-общинен строй. В смисъл, че общините се управляват от родове. Това е толкова разпространено, тъй традиционно и наложено в българските ни представи, че се възприема за нормално. Прав е Харалан Александров, който казва, че в малките общности хората стават нервни и тревожни, когато не са наясно кой е началникът. В повечето общини началникът е ГЕРБ. А това означава, че местната централа на ГЕРБ играе ролята на бюро по труда. Там се раздават длъжности, не на трудовата борса. И тъй като и в партията членството върви по семейно-родова-съученическа линия, накрая общината се оказва покрив, под който се събират същите хора, които в други години са се събирали под палатката за съответното войнишко изпращане. Общината е най-подходящото място, защото в много общини то е единственото възможно място, тъй като общината е най-големият работодател. И оттам минават паричните потоци –  не от бизнеса и съответните му данъци, а от европейско финансиране.

Ако не ГЕРБ, а БСП беше на власт, щеше да е същото, само че устроените щяха да са от БСП. Това, което сега БСП нарича „модел Добрев“, е българският модел.

На този фон вицепремиерът Томислав Дончев говори за съкращаване на администрацията. Прав е, администрацията в България е раздута в сравнение с която и да е европейска страна. Само че съкращаването няма да донесе много, ако е механично и освободи от работа роднините след второ коляно по права и съребрена линия. Проблемът на местната администрация е, че пребивава в послушно и угодливо „ден да мине, заплата да дойде“, вместо да се заеме с работа по постигане на цели. Това не може българската администрация, особено местната – да сформира екипи, да изгражда връзки между институциите за постигане на общи цели.

Последният нагледен пример за пълната безпомощност при постигане на ясно поставена цел е прехвърлянето на ангажимента за прибирането в училище на изпадналите от образованието деца. В повечето градове единствено учителите, и то само най-храбрите от тях, бродят по ромските махали в издирване на необхванати деца. В задачата, която премиерът гръмко постави още в началото на лятото, тази  важна задача трябваше да се изпълнява от всички местни институции в екип. Само че как да стане това, като на местно равнище няма никаква практика за създаване на такива екипи. Кой ако не общините трябваше да бъдат водещите в тази работа? Кой трябваше да окаже помощ на общините, ако не  министерствата с регионални представителства, чиито служители трябваше да се включат в екипите? Тези неща би трябвало да си говорим, ако ни интересува как ще живеем утре, а не кой кого ще надговори днес.

Има обаче една партия, която не говори. Странно, какво ли прави ДПС в тези бурни дни, та така се е снишила. Укрепва се, това прави.

И не заобикаля ромските махали, както правят социалните служби и полицията, защото не им били предвидени пари в бюджета за работа по прибирането на децата в училище. ДПС не само не заобикаля гетата, работи там. Тихо, кротко, с неформалните лидери и с общностите. Защото ДПС знае, че при едни бъдещи размирици (от рода на тези в Асеновград), а такива размирици неизбежно ще има, ще има нужда от партия, която да укротява гетата. И кой тогава, ако не ДПС? На рекет ли ви прилича тази бъдеща роля на ДПС – по-рано бранеха етническия мир от турците, сега ще го бранят от циганите? Предполагам, че в ДПС го наричат визионерство. Малко по-далечно вглеждане напред от дреболията кой ще победи днес в един разигран театър.

Коментарът е публикуван в Редута.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
new

Баф, мааму. Ми сега...

...как да коментирам.Тая статия си е много повече комплимент, отколкото обида. :-)))))

Явно и чугуните, и драгалевските евнуси имат проблем. Не е случайно, че никой не коментира.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?