Ad Config - Website header

 

Article_top

Международната кампания за забрана на ядрените оръжия е носителят на Нобелова награда за мир за 2017 г., съобщи норвежкият Нобелов комитет.

Това е коалиция, известна с англоезичната абревиатура ICAN. Тя се бори за насърчаване на придържането и пълното спазване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) от 1970 г. Организацията има сериозен принос за подписването на този договор.

Именно той е една от причините за достояването на ICAN. Тя получава наградата и заради работата й по привличане на вниманието към катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия.

С названието ICAN може да бъде направена игра на думи и то да има значението "аз мога".

ICAN е коалиция от неправителствени организации от близо 100 страни по света. Тя е движеща сила в стремежа и борбата на всички възможни равнища за заклеймяване, забрана и премахване на ядрените оръжия. До този момент 108 държави са поели този ангажимент.

Живеем в свят, в който заплахата за използването на такива оръжия е по-голяма от всякога, отбелязват от Нобеловия комитет в Осло.

Някои държави модернизират ядрените си арсенали. Има опасност и други страни като например Северна Корея, да се опитат да се сдобият с такива оръжия, които са постоянна заплаха за човечеството и изобщо за живота на земята. Чрез обвързващи международни споразумения световната общност вече постигна забраната за използването на противопехотни мини, касетъчни боеприпаси и биологични и химически оръжия. Ядрените оръжия са още по-разрушителни, но все още не са обект на подобна международна забрана.

С работата си ICAN помогна за запълване на този законов вакуум. Важен аргумент в обосновката на забраната на ядрените оръжия е неприемливото човешко страдание, което би причинила една ядрена война.

На 7 юли 2017 г. 122 от страните членки на ООН подписаха Договора за забрана на ядрените оръжия. Официално споразумението ще влезе в сила, след като 50-те държави го ратифицират. Тогава той ще има задължителен характер според международното право за всички страни, които са го подписали.

От Норвежкия Нобелов комитет уточняват, че са наясно, че международната законова забрана няма сама по себе си да елиминира нито едно ядрено оръжие. От Комитета осъзнават, че нито една ядрена сила, нито най-близките й съюзници подкрепят такава забрана. Но оттам искат да изтъкнат, че в следващите крачки към един свят, свободен от ядрени оръжия, трябва да участват и държавите, които го притежават.

Тазгодишната Нобелова награда за мир е и призив към тези страни да инициират сериозни преговори с цел постепенното, балансираното и внимателно елиминиране на почти 15 000-те ядрени оръжия по света.

Пет от тези сили - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, вече са се ангажирали с тази цел с подписването на ДНЯО през 1970 г. Този договор ще остане първостепенен международен законов инструмент за предотвратяването на по-нататъшното разпространение на такива оръжия.

 

Международната кампания за забрана на ядрените оръжия е носителят на Нобелова награда за мир за 2017 г., съобщи норвежкият Нобелов комитет.

Това е коалиция, известна с англоезичната абревиатура ICAN. Тя се бори за насърчаване на придържането и пълното спазване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) от 1970 г. Организацията има сериозен принос за подписването на този договор.

Именно той е една от причините за достояването на ICAN. Тя получава наградата и заради работата й по привличане на вниманието към катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия.

С названието ICAN може да бъде направена игра на думи и то да има значението "аз мога".

ICAN е коалиция от неправителствени организации от близо 100 страни по света. Тя е движеща сила в стремежа и борбата на всички възможни равнища за заклеймяване, забрана и премахване на ядрените оръжия. До този момент 108 държави са поели този ангажимент.

Живеем в свят, в който заплахата за използването на такива оръжия е по-голяма от всякога, отбелязват от Нобеловия комитет в Осло.

Някои държави модернизират ядрените си арсенали. Има опасност и други страни като например Северна Корея, да се опитат да се сдобият с такива оръжия, които са постоянна заплаха за човечеството и изобщо за живота на земята. Чрез обвързващи международни споразумения световната общност вече постигна забраната за използването на противопехотни мини, касетъчни боеприпаси и биологични и химически оръжия. Ядрените оръжия са още по-разрушителни, но все още не са обект на подобна международна забрана.

С работата си ICAN помогна за запълване на този законов вакуум. Важен аргумент в обосновката на забраната на ядрените оръжия е неприемливото човешко страдание, което би причинила една ядрена война.

На 7 юли 2017 г. 122 от страните членки на ООН подписаха Договора за забрана на ядрените оръжия. Официално споразумението ще влезе в сила, след като 50-те държави го ратифицират. Тогава той ще има задължителен характер според международното право за всички страни, които са го подписали.

От Норвежкия Нобелов комитет уточняват, че са наясно, че международната законова забрана няма сама по себе си да елиминира нито едно ядрено оръжие. От Комитета осъзнават, че нито една ядрена сила, нито най-близките й съюзници подкрепят такава забрана. Но оттам искат да изтъкнат, че в следващите крачки към един свят, свободен от ядрени оръжия, трябва да участват и държавите, които го притежават.

Тазгодишната Нобелова награда за мир е и призив към тези страни да инициират сериозни преговори с цел постепенното, балансираното и внимателно елиминиране на почти 15 000-те ядрени оръжия по света.

Пет от тези сили - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, вече са се ангажирали с тази цел с подписването на ДНЯО през 1970 г. Този договор ще остане първостепенен международен законов инструмент за предотвратяването на по-нататъшното разпространение на такива оръжия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?