От 11 години никой не седи на едно от бюрата в редакцията на руския вестник "Новая газета". Преди 7 октомври 2006 г., това е било работното място на Анна Политковская. След като журналистката е убита в асансьора на блока, в който живее, на бюрото й стои нейна снимка, както и портрети на други убити журналисти от изданието. Напомняне, че свободата да кажеш истината в Русия може да ти струва живота.

Преди 11 години, на рождения ден на руския президент Владимир Путин, към когото Политковская е силно критична, е застреляна от Руслан Махмудов. През 2014 г. той е осъден на доживотен затвор заедно с Лом-Али Гайтукаев, който е сочен за поръчител на убийството. Според нейните колеги от едина от последните независими медии в Русия "Новая газета" обаче, убийството на Анна е поръчано от Кремъл, а осъдените са просто изкупителни жертви. Разследването е наблюдавано лично от Юрий Чайка, настоящ глевен прокурор на Русия, чието участие в корупцинни схеми беше разкрито именно от "Новая газета".

Политковская е сред малкото руски журналисти, които безпристрастно отразяват събитията по време на двете Чеченски войни. Тя разкрива зверствата на руските войници в южната руска република и принуждава обществото, у което се насажда враждебност към чеченците, да обърне внимание на друга гледна точка.

Политковская участва в преговорите с терористите, които взимат за заложници зрителите на спектакъла "Норд-Ост" в московския театър "Дубровка" през 2002 г. В своите публикации и книги тя не спира да търси отговори защо властите са щурмували сградата, което струва живота на стотици цивилни, след като преговорите са вървели успешно.

Посредничеството й се търси и при заложническата криза в училището в Беслан, където отново реакцията на руските власти предизвиква смъртта на стотици невинни. В самолета към градчето тя е отровена и оцелява по чудо.

Политковская изследва причините за издигането на Путин за президент на Русия и разкрива стотици случаи на потъпкване на човешките права в родината си.

В последната си книга "Руски дневник", която е все още недовършена, когато Анна е убита, тя пише:

Дали ме е страх?

Хората често ми казват, че съм песимистка, че не вярвам в силата на руския народ, че опозицията ми срещу Путин е маниакална и не виждам нищо повече.

Виждам всичко, тъкмо това е проблемът. Виждам и хубавото, и лошото. Виждам, че хората искат животът да се промени за добро, ала не са способни да го постигнат сами, и че за да скрият тази истина, се съсредоточават върху положителното и се преструват, че отрицателното не съществува...

Засега няма признаци за промяна. Властниците остават глухи за всички предупреждения на народа. Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда...

Ако някой си мисли, че може да се успокои с "оптимистичната" прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.