Ad Config - Website header

 

Article_top

Каталунците са комунисти. Искането им за отцепване е комунистическо или най-малкото левичарско.

Тези твърдения шестват из пространството, откакто в Испания избухна политическата криза.

И защо са комунисти каталунците? Много просто - на Русия било изгодно една страна от ЕС да се разцепи, след което това да се случи и в други държави, а накрая и целият Европейски съюз да отиде по дяволите. Друг довод е, че в Каталуня имоти са си накупили редица руски мафиоти, които централното правителство на Испания е взело на мушка, но бъдещата независима държава ще остави на мира.

Възторжени жители на каталунския град Реус посрещат Франко (на преден план в средата) през 1940 г. С тази снимка франкистите обичат да доказват, че диктаторът е бил уважаван в Каталуня.

Много е вероятно всичко това поне отчасти да е вярно.

Истина е и че в каталунския парламент има представители на крайно лявата Кандидатура на народното единство (КНЕ). Те са точно 10, но заедно с оглавяваната от премиера Карлес Пучдемон коалиция "Заедно за "да" имат абсолютно мнозинство. И двете формации са за независимост.

Но обобщенията, че каталунците са комунисти, са, меко казано, смехотворни. Това, че си противник на Франко и 36-годишото му управление, не те прави комунист. Както и не те прави фашист фактът, че си негов привърженик.

Режимът на Франко наистина съдържа елементи на фашизъм в първите си години. Но след това преминава в типичния авторитаризъм. Да, има цензура, много партии са забранени. Самият Франко след идването си на власт се хвали, че в момента има 26 000 (двадесет и шест хиляди) политзатворници Хич не са малко. Същевременно всеки, който не е подсъдим, може когато пожелае да си стегне багажа и да напусне Испания. Нещо, което при едни други режими, властвали в другия край на Европа, не бе възможно.

Това, разбира се, не оправдава методите на Франко. Както и няма оправдание за насилствената испанизация, за която разказахме тези дни в Клуб Z.

Между впрочем, и сред каталунците има доста франкисти (почитатели на Франко, хора, признаващи заслугите му) - както искайе ги наричайте.

Типичен пример е Жоан Антони Самаран. Той доброволно се прекръства на Хуан Антонио и започва да произнася фамилията си по испански маниер - Самаранч. Става министър на спорта в последните години на франкисткия режим, а след това - президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Когато почина през 2010 г., тленните му останки бяха изложени за поклонение в сградата на регионалното правителство в родната му Барселона.

И сега - внимание! Франкистка жилка има не кой да е, а Карлес Пучдемон - премиерът на Каталуня, който се надява да я изведе до независимостта. И тази следа при него е по-видна, отколкото при вицепремиерката Сорая Саенс де Сантамария, чиято рода Христо Стоичков набеди за франкистка (после пък се оказа, че човекът, когото Камата посочи за неин баща, не бил баща й, ама нейсе).

Годината е 1937 г. В Испания бушува започналата година по-рано Гражданска война. Републиканците удържат Каталуня срещу настъпващите фалангисти на Франко.

Републиканци и анархисти подпалват църквата "Санта Мария" в градчето Амер. Преди да опожарят постройката, те насичат олтарите и ги подпалват на клада пред кметството. Тази сцена е наблюдавана с потрес от местния сладкар Франсиско Пучдемон - дядото на Карлес Пучдемон.

Месеци по-късно, в началото на 1938 г., в дома му се укриват двама свещеници и един пенсиониран военен. Грехът на тримата е, че са противници на Републиката и са монархисти. Единият от Божиите служители е девер на Франсиско Пучдемон. Дядото на днешния каталунски премиер е ревностен католик. Това, а не друго, го кара да застане на страната на Франко.

Малкият Карлес Пучдемон в семейната сладкарница на дядо си Франсиско в Амер. В същата къща са се укривали противници на Републиката.

По същото време сладкарят получава повиквателна от републиканските власти да се отправи към река Ебро, където се води една от решителните битки на Гражданската война. Той обаче решава да избяга. Написва две фалшиви писма до съпругата си, уж от фронтовата линия, и отива във Фанция. След което се връща в Испания, но отива в град Бургос, вече завладян от франкистите. Там си намира работа като снабдител на кухнята на местния затвор, където лежат републиканци. Получава добри пари и след края на войната е готов да остане в Бургос. Съпругата му Мария обаче настоява да се върне в Амер и да се захване отново със сладкарството. Така и става.

На долния етаж на семейната къща в Амер се намират сладкарницата и цеховете. А на горния живее семейството. В същата къща през 1962 г. се ражда Карлес Пучдемон.

Жозеп - вторият син на Франсиско Пучдемон и баща на Карлес, пък свирел на тромпет по време на франкистките паради в Амер. Но твърди, че го правил не от сипматии, а просто защото всеки бил принуден да демонстрира по някакъв начин лоялността си към властта.

Това е едно типично семейство, за което важи определението "каталунистко и католическо", пише мадридският вестник "Ел Мундо". Те хем се смятат за каталунци, но изпитват силни религиозни чувства, които са по-характерни за испанците. В тръгналата да се цепи автономна област има стотици хиляди такива семейства.

Хуан Антонио Самаранч дори испанизира доброволно името си.

Дърводелецът Хосе Оливерас - прадядото на Карлес Пучдемон, бил кмет на Амер в периода 1910-1911 г. Той бил хвърлен в затвора, когато на власт след избори в Испания идва левият Народен фронт. Това се случва в началото на 1936 г. През лятото на същата година избухва Гражданската война. Франкисткият режим освобождава Хосе Оливерас.

А братовчедът на Франсиско Пучдемон дори оглавява Фалангата в Амер.

Франкист е не кой да е, а великият художник Салвадор Дали. Той подкрепя бунта на Фалангата, тъй като е заклет противник на Републиката. Не е обаче монархист. Става дума за идейни противоречия. Но те са причина Андре Бретон да изгони Дали от своя сюрреалисти кръг.

През 1964 г. диктаторът награждава Дали с Големия кръст на католическата кралица Исабел. И художникът се превръща в едно от любимите пропагандни оръжия на режима. Тези факти станаха причина в края на 2015 г. да се заговори за преименуване на площад "Салвадор Дали" в Мадрид. Идеята бе на хора от лявото мнозинство в Общинския съвет на испанската столица. Засега обаче площадът продължава да носи името на художника сюрреалист.

Хич не са малко каталунците, които стават франкисти единствено по вина на републиканците. Причината е, че в помощ на републиканците идват съветски емисари. И в контролираните от тях територии се водят сталински процеси, завършващи нерядко с масови разстрели. А повечето подсъдими са просто набедени от завистливи съседи. Това са годините на кървавите сталински репресии в СССР.

За какъв комунизъм в Каталуня тогава говорят всякакви "спецове"?

Освен това по времето на Франко, колкото и невероятно да звучи, регонът получава известен икономически тласък. Правителството премества в Каталуня редица държавни компании. Наблюдава се и увеличаване на раждаемостта поради пристигането там на работници от другите краища на страната.

Разбира се, всичко това не оправдава репресиите и подобието на "възродителен процес" в Каталуня, предшестващ българския с половин век.

Едно от любимите пропагандни оръжия на франкистите е снимка от посрещането на Каудильо в каталунския град Реус през 1940 г. На нея се виждат хора, стълпили са на балконите на централния площад, на улицата се веят знамена на Фалангата. Като източноевропейци обаче трябва да бъдем скептични към подобни неща. Ние доста добре знаем как се организира възторгът на масите.

Не, каталунците не са комунисти.

 
КУЛТУРА салвадор далиcr

Каталунците са комунисти. Искането им за отцепване е комунистическо или най-малкото левичарско.

Тези твърдения шестват из пространството, откакто в Испания избухна политическата криза.

И защо са комунисти каталунците? Много просто - на Русия било изгодно една страна от ЕС да се разцепи, след което това да се случи и в други държави, а накрая и целият Европейски съюз да отиде по дяволите. Друг довод е, че в Каталуня имоти са си накупили редица руски мафиоти, които централното правителство на Испания е взело на мушка, но бъдещата независима държава ще остави на мира.

Възторжени жители на каталунския град Реус посрещат Франко (на преден план в средата) през 1940 г. С тази снимка франкистите обичат да доказват, че диктаторът е бил уважаван в Каталуня.

Много е вероятно всичко това поне отчасти да е вярно.

Истина е и че в каталунския парламент има представители на крайно лявата Кандидатура на народното единство (КНЕ). Те са точно 10, но заедно с оглавяваната от премиера Карлес Пучдемон коалиция "Заедно за "да" имат абсолютно мнозинство. И двете формации са за независимост.

Но обобщенията, че каталунците са комунисти, са, меко казано, смехотворни. Това, че си противник на Франко и 36-годишото му управление, не те прави комунист. Както и не те прави фашист фактът, че си негов привърженик.

Режимът на Франко наистина съдържа елементи на фашизъм в първите си години. Но след това преминава в типичния авторитаризъм. Да, има цензура, много партии са забранени. Самият Франко след идването си на власт се хвали, че в момента има 26 000 (двадесет и шест хиляди) политзатворници Хич не са малко. Същевременно всеки, който не е подсъдим, може когато пожелае да си стегне багажа и да напусне Испания. Нещо, което при едни други режими, властвали в другия край на Европа, не бе възможно.

Това, разбира се, не оправдава методите на Франко. Както и няма оправдание за насилствената испанизация, за която разказахме тези дни в Клуб Z.

Между впрочем, и сред каталунците има доста франкисти (почитатели на Франко, хора, признаващи заслугите му) - както искайе ги наричайте.

Типичен пример е Жоан Антони Самаран. Той доброволно се прекръства на Хуан Антонио и започва да произнася фамилията си по испански маниер - Самаранч. Става министър на спорта в последните години на франкисткия режим, а след това - президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Когато почина през 2010 г., тленните му останки бяха изложени за поклонение в сградата на регионалното правителство в родната му Барселона.

И сега - внимание! Франкистка жилка има не кой да е, а Карлес Пучдемон - премиерът на Каталуня, който се надява да я изведе до независимостта. И тази следа при него е по-видна, отколкото при вицепремиерката Сорая Саенс де Сантамария, чиято рода Христо Стоичков набеди за франкистка (после пък се оказа, че човекът, когото Камата посочи за неин баща, не бил баща й, ама нейсе).

Годината е 1937 г. В Испания бушува започналата година по-рано Гражданска война. Републиканците удържат Каталуня срещу настъпващите фалангисти на Франко.

Републиканци и анархисти подпалват църквата "Санта Мария" в градчето Амер. Преди да опожарят постройката, те насичат олтарите и ги подпалват на клада пред кметството. Тази сцена е наблюдавана с потрес от местния сладкар Франсиско Пучдемон - дядото на Карлес Пучдемон.

Месеци по-късно, в началото на 1938 г., в дома му се укриват двама свещеници и един пенсиониран военен. Грехът на тримата е, че са противници на Републиката и са монархисти. Единият от Божиите служители е девер на Франсиско Пучдемон. Дядото на днешния каталунски премиер е ревностен католик. Това, а не друго, го кара да застане на страната на Франко.

Малкият Карлес Пучдемон в семейната сладкарница на дядо си Франсиско в Амер. В същата къща са се укривали противници на Републиката.

По същото време сладкарят получава повиквателна от републиканските власти да се отправи към река Ебро, където се води една от решителните битки на Гражданската война. Той обаче решава да избяга. Написва две фалшиви писма до съпругата си, уж от фронтовата линия, и отива във Фанция. След което се връща в Испания, но отива в град Бургос, вече завладян от франкистите. Там си намира работа като снабдител на кухнята на местния затвор, където лежат републиканци. Получава добри пари и след края на войната е готов да остане в Бургос. Съпругата му Мария обаче настоява да се върне в Амер и да се захване отново със сладкарството. Така и става.

На долния етаж на семейната къща в Амер се намират сладкарницата и цеховете. А на горния живее семейството. В същата къща през 1962 г. се ражда Карлес Пучдемон.

Жозеп - вторият син на Франсиско Пучдемон и баща на Карлес, пък свирел на тромпет по време на франкистките паради в Амер. Но твърди, че го правил не от сипматии, а просто защото всеки бил принуден да демонстрира по някакъв начин лоялността си към властта.

Това е едно типично семейство, за което важи определението "каталунистко и католическо", пише мадридският вестник "Ел Мундо". Те хем се смятат за каталунци, но изпитват силни религиозни чувства, които са по-характерни за испанците. В тръгналата да се цепи автономна област има стотици хиляди такива семейства.

Хуан Антонио Самаранч дори испанизира доброволно името си.

Дърводелецът Хосе Оливерас - прадядото на Карлес Пучдемон, бил кмет на Амер в периода 1910-1911 г. Той бил хвърлен в затвора, когато на власт след избори в Испания идва левият Народен фронт. Това се случва в началото на 1936 г. През лятото на същата година избухва Гражданската война. Франкисткият режим освобождава Хосе Оливерас.

А братовчедът на Франсиско Пучдемон дори оглавява Фалангата в Амер.

Франкист е не кой да е, а великият художник Салвадор Дали. Той подкрепя бунта на Фалангата, тъй като е заклет противник на Републиката. Не е обаче монархист. Става дума за идейни противоречия. Но те са причина Андре Бретон да изгони Дали от своя сюрреалисти кръг.

През 1964 г. диктаторът награждава Дали с Големия кръст на католическата кралица Исабел. И художникът се превръща в едно от любимите пропагандни оръжия на режима. Тези факти станаха причина в края на 2015 г. да се заговори за преименуване на площад "Салвадор Дали" в Мадрид. Идеята бе на хора от лявото мнозинство в Общинския съвет на испанската столица. Засега обаче площадът продължава да носи името на художника сюрреалист.

Хич не са малко каталунците, които стават франкисти единствено по вина на републиканците. Причината е, че в помощ на републиканците идват съветски емисари. И в контролираните от тях територии се водят сталински процеси, завършващи нерядко с масови разстрели. А повечето подсъдими са просто набедени от завистливи съседи. Това са годините на кървавите сталински репресии в СССР.

За какъв комунизъм в Каталуня тогава говорят всякакви "спецове"?

Освен това по времето на Франко, колкото и невероятно да звучи, регонът получава известен икономически тласък. Правителството премества в Каталуня редица държавни компании. Наблюдава се и увеличаване на раждаемостта поради пристигането там на работници от другите краища на страната.

Разбира се, всичко това не оправдава репресиите и подобието на "възродителен процес" в Каталуня, предшестващ българския с половин век.

Едно от любимите пропагандни оръжия на франкистите е снимка от посрещането на Каудильо в каталунския град Реус през 1940 г. На нея се виждат хора, стълпили са на балконите на централния площад, на улицата се веят знамена на Фалангата. Като източноевропейци обаче трябва да бъдем скептични към подобни неща. Ние доста добре знаем как се организира възторгът на масите.

Не, каталунците не са комунисти.

Коментари

А какво ли ще е удивлението на нашата

полуграмотна "журналистика", когато осъзнае простия факт, че и в Русия не са "комунисти", каквото и да значи това.

Това е пропаганден сайт,

Това е пропаганден сайт, нямащ нищо общо с новинарството.
Mark Watson's picture
Mark Watson
watmark

Некои съображения.

Русофоб съм и мисля че всичкото лошо е Русия. Но някак си не виждам Русия в каталунския референдум. Двама мафиоти си купили жилища... глупости. Смятам че отделянето на Католония е чудесно за ЕС. След нея ще се отделят баски, флемандци, лонгомбарди... Националните държави си отиват и няма да пречат повече за интеграцията.

Ясно, че не са комунисти, но

Ясно, че не са комунисти, но е ясно също, че повечето каталонци не подкрепят осамостояването. Също така е ясно, че Сорош плаща на сепаратистите. Тъпият Мариано Рахой обаче не сдържа нервите си и им направи рекламата, от която се нуждаеха.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията