Ad Config - Website header

 

Article_top

Намерението на Милен Русков да съкрати новия си роман „Чамкория“ (вероятно вече е в ход) и да събере двата тома в един развълнува мнозина от неговите читатели. Още с появата си книгата предизвика немалко коментари, че има някои „трески за дялане“ – предимно дължината й, но покрай новината за съкращението се чуха и гласове на недоволни, че разказът не им стига, искат още. За автора, писал този роман в продължение на четири години – по думите му не за да се чете 4 години, а за да го надживее – това начинание надали е приятно. Всички сме наясно, че разравянето на едно завършено повествование носи риск – затова, макар и впечатлени от смелостта му, искрено съчувстваме на Русков, защото всяко отнемане от тази великолепно създадена история ще бъде негова лична загуба.

В очакване на новия вид на романа си припомнихме думи на писателя на едно от първите представяния на „Чамкория“. Беше през май в Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, пред тясна аудитория от приятели, съмишленици и неколцина журналисти, сред които и ние от „Площад Славейков“. Русков сподели тревогата си от дължината на романа, разделен в 2 книги. Първият том е 400 страници, вторият – 230. И обясни защо в крайна сметка се е стигнало до този вариант.

„Исках да напиша книга, която да представи панорамно този грамаден сблъсък, който се случва в България през 20-те години – обясни Милен Русков. – Затова има много герои, обстоятелства, места, много подробности, дребни минисюжети, случки… Това става, разбира се, за сметка на известно разпиляване на фокуса на книгата и на обема й – трябва ви по-голям обем.

Иначе аз винаги съм смятал, че да напиша книга над 500 страници е естетически неуспех – в днешно време, през XIX век, не е било така. Но в днешно време книга над 500 страници общо взето говори, че нещо в нея не е направено както трябва, не е достатъчно съвременна. И е много възможно случаят с „Чамкория“ да е такъв. Просто не можах да я съкратя повече – бях написал 700 страници и тръгнах да съкращавам. Трябваше да я съкратя с 1/4 – и както бях решил, тя щеше да стане 520 страници и да отговаря на този мой предварителен естетически идеал.

Но като започнах, се оказа, че при всяко съкращение над 10% започнах да губя качеството. Някой друг, който е по-талантлив от мен и може да я погледне по-отстранено, може би би могъл да събере тази книга в 500 страници, само че аз не успях. И причината за това е, както ви казах, в това, че книгата представлява, общо взето, широка панорама на 20-те години и ако се отнемат някои късове от тази панорама, тя започва да губи. А ако се съкращава стилистично – става дискурсивно препъната, върви по-трудно.

Моят опит казва, че за да върви гладко една книга, в нея трябва да има езикови излишества. Ако един човек, който не разбира от литература – някой редактор в издателство, да кажем – вземе тази книга и каже: „Това изречение е излишно, това изречение е излишно…“ – и смислово може би е така, но риторически не е, защото прави речта по-гладка. Гладката реч има много дискурсивни маркери и създава впечатление за излишество, но това излишество всъщност е стилистично нужно.“

Днес, когато е ясно, че Русков все пак се заема да събере двата тома на „Чамкория“ в един, всички почитатели на писателя се питат как точно ще го направи. Затова ще цитираме самия Милен Русков как от 700 страници е съкратил романа до 630. Въпросът към него бе отправен от режисьора Виктор Божинов, който екранизира предишния роман на писателя „Възвишение“, премиерата на филма е насрочена за 10 ноември. Въпросът му бе не само за резултата, а за процеса на съкращение – известно е, че Русков пише на ръка, след което набира романа на компютър.

„Съкращаването правя на компютър и няма да повярваш на колко механичен принцип – отвърна Русков на Божинов. – Когато реша да съкратя една книга с 25%, решавам да излъжа себе си и си казвам: ако съкратя всяко пето изречение, тя ще намалее с 25%. И започвам. Стигам до петото изречение и казвам: а, петото изречение не мога да го съкратя! Тогава гледам дали мога да съкратя четвъртото или шестото – и ако мога, правя го. Звучи смешно, но аз съм пробвал всякакви начини да съкращавам и те уверявам, че механичният начин е единственият, който работи. Защото ако решиш да съкращавам умно и с някакви сложни замисли, преставаш да съкращаваш – казваш „не мога“. Затова единственият начин е механичният. Това, разбира се, продължава, докато стигнеш до момент, в който си кажеш „не мога да продължа по-нататък“ – но до този момент вече си съкратил 10%.“

За да стигне до двата тома на „Чамкория“, Милен Русков е успял да излъже себе си, отнемайки едва 70-ина страници от първоначално написаната история – тоест, както споменава, 10%. Сега му предстои да намали романа вероятно с още над 100 страници – с 1/6, или 18%. Звучи като елементарна задача. Но литературата на Русков не е проста аритметика, а висша математика.

"Площад Славейков"

 

Намерението на Милен Русков да съкрати новия си роман „Чамкория“ (вероятно вече е в ход) и да събере двата тома в един развълнува мнозина от неговите читатели. Още с появата си книгата предизвика немалко коментари, че има някои „трески за дялане“ – предимно дължината й, но покрай новината за съкращението се чуха и гласове на недоволни, че разказът не им стига, искат още. За автора, писал този роман в продължение на четири години – по думите му не за да се чете 4 години, а за да го надживее – това начинание надали е приятно. Всички сме наясно, че разравянето на едно завършено повествование носи риск – затова, макар и впечатлени от смелостта му, искрено съчувстваме на Русков, защото всяко отнемане от тази великолепно създадена история ще бъде негова лична загуба.

В очакване на новия вид на романа си припомнихме думи на писателя на едно от първите представяния на „Чамкория“. Беше през май в Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, пред тясна аудитория от приятели, съмишленици и неколцина журналисти, сред които и ние от „Площад Славейков“. Русков сподели тревогата си от дължината на романа, разделен в 2 книги. Първият том е 400 страници, вторият – 230. И обясни защо в крайна сметка се е стигнало до този вариант.

„Исках да напиша книга, която да представи панорамно този грамаден сблъсък, който се случва в България през 20-те години – обясни Милен Русков. – Затова има много герои, обстоятелства, места, много подробности, дребни минисюжети, случки… Това става, разбира се, за сметка на известно разпиляване на фокуса на книгата и на обема й – трябва ви по-голям обем.

Иначе аз винаги съм смятал, че да напиша книга над 500 страници е естетически неуспех – в днешно време, през XIX век, не е било така. Но в днешно време книга над 500 страници общо взето говори, че нещо в нея не е направено както трябва, не е достатъчно съвременна. И е много възможно случаят с „Чамкория“ да е такъв. Просто не можах да я съкратя повече – бях написал 700 страници и тръгнах да съкращавам. Трябваше да я съкратя с 1/4 – и както бях решил, тя щеше да стане 520 страници и да отговаря на този мой предварителен естетически идеал.

Но като започнах, се оказа, че при всяко съкращение над 10% започнах да губя качеството. Някой друг, който е по-талантлив от мен и може да я погледне по-отстранено, може би би могъл да събере тази книга в 500 страници, само че аз не успях. И причината за това е, както ви казах, в това, че книгата представлява, общо взето, широка панорама на 20-те години и ако се отнемат някои късове от тази панорама, тя започва да губи. А ако се съкращава стилистично – става дискурсивно препъната, върви по-трудно.

Моят опит казва, че за да върви гладко една книга, в нея трябва да има езикови излишества. Ако един човек, който не разбира от литература – някой редактор в издателство, да кажем – вземе тази книга и каже: „Това изречение е излишно, това изречение е излишно…“ – и смислово може би е така, но риторически не е, защото прави речта по-гладка. Гладката реч има много дискурсивни маркери и създава впечатление за излишество, но това излишество всъщност е стилистично нужно.“

Днес, когато е ясно, че Русков все пак се заема да събере двата тома на „Чамкория“ в един, всички почитатели на писателя се питат как точно ще го направи. Затова ще цитираме самия Милен Русков как от 700 страници е съкратил романа до 630. Въпросът към него бе отправен от режисьора Виктор Божинов, който екранизира предишния роман на писателя „Възвишение“, премиерата на филма е насрочена за 10 ноември. Въпросът му бе не само за резултата, а за процеса на съкращение – известно е, че Русков пише на ръка, след което набира романа на компютър.

„Съкращаването правя на компютър и няма да повярваш на колко механичен принцип – отвърна Русков на Божинов. – Когато реша да съкратя една книга с 25%, решавам да излъжа себе си и си казвам: ако съкратя всяко пето изречение, тя ще намалее с 25%. И започвам. Стигам до петото изречение и казвам: а, петото изречение не мога да го съкратя! Тогава гледам дали мога да съкратя четвъртото или шестото – и ако мога, правя го. Звучи смешно, но аз съм пробвал всякакви начини да съкращавам и те уверявам, че механичният начин е единственият, който работи. Защото ако решиш да съкращавам умно и с някакви сложни замисли, преставаш да съкращаваш – казваш „не мога“. Затова единственият начин е механичният. Това, разбира се, продължава, докато стигнеш до момент, в който си кажеш „не мога да продължа по-нататък“ – но до този момент вече си съкратил 10%.“

За да стигне до двата тома на „Чамкория“, Милен Русков е успял да излъже себе си, отнемайки едва 70-ина страници от първоначално написаната история – тоест, както споменава, 10%. Сега му предстои да намали романа вероятно с още над 100 страници – с 1/6, или 18%. Звучи като елементарна задача. Но литературата на Русков не е проста аритметика, а висша математика.

"Площад Славейков"

Коментари

TL;DR

да го сведе до 5 туита по 140 знака е най-добре.

Харесва ми това, което казва г-н Русков.

Вероятно г-н Русков е прав. Аз не съм чел романите му, но по отзивите съдя, че са доста добри. Надявам се да мога да гледам "Възвишение" на кино - трейлърите ми харесаха.

Колкото до критичните 500 страници - в момента дочитам една книга, която е близо 900 страници, с предговора и бележките в края, харесва ми. Намирам я за шедьовър в областта, която представя. Чета също така две, които са близо до критичните 500, предстои ми да прочета други две със същия обем, и още две, които малко го надминават. Поначало обичам по-кратките книги или такива със среден обем, но има истории, които няма как да бъдат събрани на по-малко страници, иначе се губят важни елементи от сюжетите и фактите, както уточнява и г-н Русков.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията